Решение № 15961 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2010 г.

Решение № 15961 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЛЮКО-К" ЕООД, гр. София против решение от 12.05.2010 г., постановено по адм. д. № 01127/2006 г. от Софийски градски съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 323 от 06.07.2005 г., издаден от ТДД-гр. София, ДП "Възраждане", в частта, потвърден с решение № 3522/30.12.05 г. на директора на РДД-гр. София. Със същото решение "Люко-К" ЕООД е осъдено да заплати на директора на дирекция "ОУИ"-София сумата от 650 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението ведно със законните последици и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се отхвърлянето й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на дирекция "ОУИ"-София с молба от 18.11.2011 г. иска да се предприямат процесуални действия за отмяна на постановеното спиране на обжалвания ДРА. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на закононоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Данъчният ревизионен акт (ДРА) № 323 от 06.07.2005 г., издаден от ТДД-гр. София, ДП "Възраждане", в частта, потвърден с решение № 3522/30.12.05 г. на директора на РДД-гр. София е обжалван пред Софийски градски съд . В обжалваната част на ревизираното лице са определени задължения за данък върху добавената стойност във връзка с отказ да му бъде признат данъчен кредит по фактури от: "Валтранс" ЕООД, "Лидер 2002" ЕООД, "Ареал 2000" ЕООД, ЕТ"Еврокомерс", ЕТ"Христострой-Христо Маринов", "Крумстрой" ЕООД, "Жорси" ЕООД, "Алком ВДХ" ЕООД, "Виал" ЕООД, "Алина 9" ЕООД, "Алвил" ЕООД, "Мистър Ал" ЕООД, "Пали бул" ЕООД, "ЕТ "Рожелио-Р. Цанова", ЕТ"Сания-Я. Илиева", ЕТ"Йоана-Йоло Олегов", ЕТ"Кева-Бисер Радославов", "Карамела 7" ЕООД, ЕТ"Аско 85". Правното основание за отказа на данъчен кредит по всички фактури от посочените доставчици е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Фактическите констатации, мотивирали отказа ( с изключение за "Владстрой" ЕООД и "Карамела 7" ЕООД) са, че на декларираните адреси не е открито лице за контакти, както и че не са представени писмени документи и обяснения, изисквани от доставчиците в хода на извършване на насрещните проверки по отношение на тях. По отношение на "Валтранс" ЕООД констатациите в този смисъл са по отношение на предходния доставчик "Колор М" ЕООД. По отношение на "Карамела 7" ЕООД данъчният орган е констатирал, че на връченото съобщение за представяне на документи, такива не са представени. По отношение на всички тези доставчици, данъчният орган е направил извод, че в хода на ревизията не са представени доказателства относно извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В хода на съдебното производство пред Софийски градски съд са събрани като доказателства основно и допълнително заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза, както и писмени документи. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за недоказано, както обстоятелството по начисляване на ДДС в счетоводствата на доставчиците, така и обстоятелството по реалното извършване на доставките. Решението на СГС е обосновано и правилно. Изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателства, които разкриват фактическата обстановка по спора, така както тя е установена от съда. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че липсата на реална доставка по данъчна фактура е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по тази фактура, като тежестта на доказване относно наличието на всички условия за упражняването на правото е изцяло върху лицето, което претендира правото. В конкретния случай с констатациите и направените изводи в ДРА, данъчният орган е оспорил наличието на реално осъществени доставки по фактурите от процесните доставчици. При това положение и по аргумент от чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване да установи наличието на всички предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на данъчен кредит, респективно, че не са налице законоустановените пречки за упражняването му. Предвид спорните въпроси, жалбоподателят е следвало да докаже, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на стоки и услуги, както и че ДДС е начислен като задължение към бюджета в счетоводставта на доставчиците. От друга страна, за да обори успешно основанието, на което е отказано признаване на данъчен кредит- чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) жалбоподателят е следвало да ангажира по делото представянето на всички документи и писмени обяснения, поискани с исканията за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект, адресирани до доставчиците на жалбоподателя и в по- голямата им част връчени по реда на чл. 50 от ДПК. В производството по обжалване на ДРА не са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства. Правилен е изводът на съда, че начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците не се доказва със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна екдпертиза, тъй като то не е извършило редовна проверка в счетоводствата на тези доставчици поради неоткриването им на декларираните адреси. Основателно е прието, че представените на вещото лице разпечатки от счетоводни книги не могат да бъдат възприети като част от редовно водено счетоводство съгласно изискването на чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.), тъй като не е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците. Обоснован и правилен е изводът на съда относно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при извършването на ревизията. Настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, че дори да има допуснати нарушения в хода на ревизията досежно оформянето на ПИНП и връчването на исканията за представяне на документи на преките досатвчици, то това не е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на ДРА като незаконосъобразен. Както правилно е посочил СГС при съдебно обжалване на ДРА, съдът действа като инстанция по същество, поради което, ревизираното лице разполага с възможността да защити правата и интересите си като представи на съда доказателствата в подкрепа на тезата си, които не е могъл да представи или данъчните органи не са могли да съберат в хода на ревизионното производство. Неоснователно е възражението на касатора за нищожност на ДРА. Видно от представените в касационното производство допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 144/01.02.05 г. и Заповед № РД-01-4 от 20.01.2000 г. на директора на ТДД е, че Рилка Недялкова (издала АВДР№ № 221/31.03.05 г. и 323/20.05.05 г.) считано от 01.02.05 г. е на длъжност началник сектор "Проверки и ревизи" в ДП"Възраждане", както и че считано от 01.01.00 г. функционалните ръководители на сектори "Данъчни ревизии" в данъчните подразделения при ТДД-София имат правомощието да издават актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК. При тези данни следва, че органът, издал АВДР№ № 221/31.03.05 г. и 323/20.05.05 г. с които се удължава срокът на ревизията, е бил надлежно упълномощен с тези правомощия. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че не са налице касационните основания, сочени в касационната жалба. Решението като правилно следва да се остави в сила. По искането на ответника, направено с молба от 18.11.2011 г., а именно за отмяна на постановеното спиране на ДРА в обжалваната му част. На този етап от съдебното производство (в който спорът приключва с влязло в сила съдебно решение ) подобно искане е закъсняло. За изчерпателност обаче следва да се посочи, че в конкретния случай искането е недопустимо. По аргумент от чл. 118, ал. 3 от ДПК (отм.) и чл. 153, ал. 7 ДОПК на обжалване пред съд подлежи само откъзът да се спре изпълнението на ДРА, респективно РА. В конкретния случай искането за спиране на изпълнението на ДРА е уважено от регионалния данъчен директор с решение № 3522/30.12.05 г. При тези данни и по тези съображения искането на органа по приходите, направено чрез процесуалния представител на дирекция "ОУИ"-София за отмяна на разпореденото спиране на ДРА в обжалваната му част следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд