Решение № 14877 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2018 г.

Решение № 14877 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. от гр. [населено място], чрез адв. Бараков като процесуален представител, срещу решение № 542/23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 17-1116-000481/20.11.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград като незаконосъобразна. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу заповед № 17-1116-000481/20.11.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма с посочване на фактическите и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед за прилагане на принудителна административна марка, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на пътно превозно средство (ППС) рег. [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца. По делото е установено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение № 17-1116-002195 против Б. К. за това, че на 20.11.2017 г. в гр. Благоевград управлява и паркира до описаната сграда същия лек автомобил, собственост на жалбоподателя, като при извършена справка е установено, че водачът е неправоспособен – нарушение на чл. 150 ЗДвП. Издадено е наказателно постановление. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Същата е мотивирана, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Непосочването в разпоредителната част на заповедта на пълното правно основание не обуславя извод за нейната незаконосъобразност. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП се съдържа в мотивната част на приложената мярка. Обстоятелството, че е определена като санкция също не води до заключение за неяснота относно волята на органа да наложи принудителна административна мярка и не нарушава правото на защита на адресата. Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях според чл. 171, т. 2а ЗДвП е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление..., както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. По делото няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя. Няма твърдения и не са представени доказателства, че лицето, спрямо което е съставен АУАН и е издадено наказателното постановление за извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП, притежава свидетелство за правоуправление. Една от хипотезите за прилагане на мярката, предвидена в разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, е по отношение на собственика на моторно превозно средство, управлявано от лице без да има свидетелство за управление. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. В конкретния случай относимата законова норма не поставя изискване нарушението да е извършено от собственика на автомобила. След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Заповедта е мотивирана с конкретно деяние на водача на МПС, собственост на жалбоподателя, които факти са подкрепени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта относно управлението на посоченото МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление. Само наличието на такова към датата и по времето на извършване на нарушението би довело до отмяна на оспорената заповед. Установената фактическа обстановка напълно попада в една от хипотезите на чл. 171, ал. 1, т. 2а ЗДвП, което е достатъчно за реализиране на принудителната административна мярка по този текст. При точно установена фактическа обстановка по делото, административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Предвид изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,