Решение № 65 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2007 г.

Решение № 65 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Й. Б. М. от София срещу решение № 20 от 19.02.2007 г. по гр.д. № 1063/2006 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 477 от 5.07.2006 г. по гр.д. № 1561/2005 г. на Пернишкия районен съд. Касаторката поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт, но не посочва основания за допускане на касационно обжалване. В писмена защита и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. М., въвежда доводи за допуснати нарушения на съществени процесуални правила и непълнота на доказателствата - първото оплакване е основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Развитите съображения са във връзка с доказателствената стойност на събрани писмени и гласни доказателства, които според касаторката не съставляват пълно и изчерпателно доказване на спорното обстоятелство - дарил ли е бащата на ответника сумата 1500 лева и вложена ли е тя при покупката на процесния терен. Ответникът М. Д. Д. от София оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск на М. Д. Д. срещу касаторката за признаване за установено, че Ищецът е изключителен собственик на УПИ * по плана на с. Р., Пернишко, с площ от 892 кв. м, съставът на Пернишкия окръжен съд е приел, че е доказано влагането на средства с извън семеен произход при покупката на процесния терен. Обосновал е изводите си с представен договор за дарение в полза на М. Д. от баща му Д. Д., сключен на 5.12.2001 г. за 1500 лева, с цел закупуване на земята, върху която е построена дарена по-рано на ищеца от родителите му вилна сграда, което придобиване е с предбрачен произход. Поради оспорването на писмения акт са разпитани родителите на ищеца, вкл. дарителят Д. Д., който е потвърдил акта на дарението и неговата цел. Покупката е осъществена с договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, на 27.12.2001 г. за сумата 1361, 88 лева. При тези данни въззивният съд е приел, че е опровергана презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК, тъй като са вложени средства от дарение в полза на съпруга при закупуване на имот по време на брака между страните, т.е. искът с правно основание чл. 21 СК, е основателен и трябва да се уважи изцяло. Решението е правилно, а изложените касационни оплаквания - неоснователни. Оспорването на представения частен свидетелстващ документ - договор за целево дарение от 5.12.2001 г., е било неуспешно за касаторката, тъй като ищецът се е справил с вменената му от закона доказателствена тежест. Разпитан е дарителят, който е потвърдил пред съда даването на средствата с цел осъществяване на покупката. Макар и от кръга на лицата по чл. 136 ГПК (отм.) неговите показания, съпоставени с другите доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани. Това е така, защото ответницата, сега касатор, не е ангажирала каквито и да е доказателства в полза на твърденията си, че покупката е осъществена със средства от трудовото й възнаграждение, нито за опровергаване доказателствата на другата страна, представени в полза на поддържаните от него фактически обстоятелства. Липсата на насрещно доказване е дало основание на съдилищата да приемат, че закупуването на имота е извършено със средства на родителите на ищеца, а датата на получаване на сумата (5.12.) и тази на внасянето на сумата на продавача (27.12.) е в обичайните срокове, при които може да се приеме наличието на връзка между двете събития. Непълнотата на доказателства, когато тя се дължи на процесуално бездействие на страната, не е касационно основание за отмяна - арг. от чл. 218а, ал. 1, б. "в" ГПК. За настоящото производство не се присъждат разноски, поради липса на данни за извършването им. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218и ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г.о.