Решение № 8167 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2010 г.

Решение № 8167 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 308 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Павлина Христова Господинова от гр. Хасково против решение № 1809/11.02.2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело № 13943/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение по протокол № 36 от 17.09.2009 г. на Висшия съдебен съвет за потвърждаване наложеното със заповед № 333/31.07.2009 г. на административния ръководител на Районен съд-Хасково дисциплинарно наказание "порицание". В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на решението на ВСС. Ответните страни Висш съдебен съвет и Председател на Районен съд-Хасково писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационна обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 323, ал. 4 ЗСВ, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на седмо отделение на ВАС приема обжалваното решение на ВСС за законосъобразно, а възраженията на жалбоподателката за допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, немотивираност и противоречие с материалноправни разпоредби за неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички представени от страните доказателства за релевантните факти и е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на ВСС. То е взето съгласно правомощието на ВСС по чл. 314, ал. 3 ЗСВ, предвиждащ потвърждаване на заповедта на административния ръководител по чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Мотивите на заповедта за налагане на наказанието са приети от ВСС. Констатациите за нарушения са изложени в р. I -III на акта, като въз основа на установените фактически обстоятелства се обосновава извод за системно неспазване на сроковете по ГПК /чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ/-по 2 дела от 2008 г. решението е постановено след 5 месеца, по едно дело след 4 месеца, по 4 дела след 3 месеца и по 9 дела-след два месеца от датата на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Съгласно представена справка на съдебния администратор на РС-Хасково за периода 01.01.2008 г. до 30.03.2009 г. касаторката е постановила след едномесечния срок общо 46 съдебни акта обявени в книгата за открити съдебни заседания. "Откроило се забавяне на постановените съдебни актове от съдия Господинова" е отчетено при проверката на граждански дела в РС-Хасково, извършена от Инспектората на ВСС, чиито резултати са отразени в Акт от 12.06.2009 г. Големият брой просрочени съдебни актове и системността на неспазване на сроковете по чл. 235, ал. 5 ГПК обосновават неоснователност на твърденията на касатора, че се дължат на голямата натовареност на състава й. Още повече, че констатациите от проверката на Инспектората на ВСС са за "не голяма натовареност на съдебните състави", разглеждащи граждански дела в проверявания период. Доказани и обосновани са и изводите за съда за извършени от касатора и другите й вменени нарушения- действия, водещи до неоправдано забавяне на производството / чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ/-през периода м. февруари, март и началото на м. април 2008 г., по пет дела е отменен хода на делото по същество и е продължило разглеждането им, което обосновава извод, че не е изключение в работата на съдия Господинова. Това процесуално действие на съда е допустимо, но води до забавяне на производството. Доказани са и недобросъвестни действия на съдията по унищожаване на първоначално постановените разпореждания за вписване на отказите от наследство по ч. гр. д. № 2682/2008 г. и ч. гр. д. № 2683/2008 г., при положение, че отказите са вписани в особената книга, вместо да се отмени постановения акт и се заличи вписването. Тези действия основателно са приети от административния ръководител и от ВСС като нарушения на професионалната етика- чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Установените нарушения са основания за налагане на дисциплинарното наказание, определено правилно чрез вземане предвид обстоятелствата по чл. 309 ЗСВ. Обжалваното решение, с което тези мотиви на административния орган са потвърдени е правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изводите за законосъобразност на решението на ВСС са обосновани с доказателствата по делото. Възражението на административния ръководител по акта за резултатите от извършената проверка от Инспектората на ВСС няма пряко значение към законосъобразността на решението и прилагането му не е било необходимо, както правилно приема решаващият съд. Правнорелевантните факти са установени от събраните доказателства, обсъдени в съдебното решение. Проверката за законосъобразност на решението на ВСС е извършена въз основа на представените от страните доказателства и на всички основания по чл. 146 АПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,