Решение № 8725 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16218/2011 г.

Решение № 8725 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16218/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сигнус БГ 4" ЕООД град София, чрез пълномощника си адв. А. Андонов, срещу решение № 4470/18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 4354/2011 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000022662/13.12.2010 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП град София, потвърден с решение № 549/28.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че несъбирането на доказателства в хода на проверката във връзка с основната дейност на дружеството, не налага отмяна на акта, като се е позовал частично на становище от 2008 г. на Изп. Директор на НАП. На следващо място касаторът се позовава на липсата на легално определение на понятието "основна дейност", като в тази насока се позовава на противоречиви мотивите на съда. На следващо място счита, че хипотезата на чл. 46, ал. 1 от ЗДДС визира сделки и услуги, които се извършват по занятие от лица, подлежащи на лицензионен или регистрационен режим, като дружеството не притежава регистрация, а заема е предоставен по реда на ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен АР по ЗДДС. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000022662/13.12.2010 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП град София, потвърден с решение № 549/28.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че производството е започнало с резолюция за извършване на проверка за наличие на основания за регистрация на жалбоподателя по ЗДДС. В хода на проверката от задълженото лице е представен договор за заем от 08.01.2009 г., сключен с АВБ 2004 АД, справка за оборот по месеци, оборотни ведомости за м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г. и обяснителна записка на управителя на дружеството, в която е декларирал формираните от него приходи за 2009 г. по ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 391 380.55 лева, от които лихви по отпуснати заеми - 169 986.93 лева и 221 393.62 лева - положителни разлики от промяна на валутни курсове /преоценка на щ. д./ С процесния акт за регистрация по ЗДДС органът по приходите е приел, че за проверявания период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. реализираният от дружеството оборот произтича от приходи от лихви и приходи от валутни операции, като Сигнус БГ 4 ЕООД е надвишило оборотът от 50 000 лева за задължителна регистрация по ЗДДС през м. 12.2009 г. и е следвало да се регистрира до 14.01.2010 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото два боря Протоколи, в които е прието, че приходите от идентична дейност - от лихви по предоставени заеми и от положителни разлики от промяна на валутни курсове не формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. От правна страна на първо място съдът е приел за неоснователни възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения в производството по административно обжалване и издаването на акта за регистрация. До този извод съдът е достигнал, като се е позовал на липсата на доказателства, относно основна икономическа дейност на дружеството, различна от установената в хода на проверката и на следващо място подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ДОПК и е приел, че жалбоподателят не е ангажирал гласни доказателства, допустими по реда на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, както в хода на проверката така и в хода на съдебното обжалване. По същество на спора, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС. Обсъдил е разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС досежно сумите включени в облагаемият оборот, както и изключението визирано в чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, съгласно който, доставките по чл. 96, ал. 2, т. 2 и 3, т. е. доставките на финансови услуги по чл. 46 и тези на застрахователни услуги по чл. 47, не се включват в облагаемия оборот, когато не са свързани с основната дейност на лицето. При анализа на посочените разпоредби съдът е приел, че реализираните от дружеството приходи от лихви по договор за заем от 08.01.2009 г. към м. 12.2009 г. представляват основна дейност на дружеството, като се е позовал поради липса на легална дефиниция на понятието "основна дейност", на даденото тълкуване в указание изх. № 91-00-114/18.04.2008 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта в която е прието, че за целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетния размер на приходите, относителния дял на използваните дълготрайни активи, дела на заетите лица в дейността. Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може да се определя съобразно останалите, посочени по-горе критерии, преценени съвкупно, включително като се отчитат намеренията и бизнес-плановете на лицето. Даденото тълкуване изхожда от значението на понятието "основна икономическа дейност" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. З от ДР на Закона за регистър Булстат, понятието основна дейност, за целите на попълване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и понятието основна дейност, дефинирано в § 1, ал. 2 от ДР на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г). На това основание съдът е приел, че законосъобразно е прието, че основните приходи от дейността на жалбоподателя за 2009 г. са тези от лихви по сключения от него договор за заем. В тази насока се е позовал на факта, че дружеството не е осъществявало друг вид търговска дейност, включително и тази в предмета му на дейност и единствените приходи от дейността за проверявания период са тези от лихви по договора за заем и тези от разлики във валутните курсове. Въпреки, че доходите са от един сключен договор за заем, то същите са регулярни -реализирани са в няколко последователни месеци и са единствената дейност, формирала приходите на дружеството за процесния период. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че касаторът е надвишил оборотът от 50 000 лева за задължителна регистрация по ЗДДС през м. 12.2009 г., произтичащ от приходи от лихви, като спорният момент е следвало ли е дружеството да се регистрира до 14.01.2010 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, така както е приел съдът или е налице изключението визирано в чл. 96, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДДС, тъй като доставки на финансови услуги по чл. 46; не са свързани с основната дейност на лицето. Настоящият състав намира, че АС е приложил правилно материалния закон, като е приел, че приходите от лихви са свързани с основната дейност на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 доставки на финансови услуги по чл. 46; когато не са свързани с основната дейност на лицето. Основният спорен момент е каква е основната дейност на дружеството, за да се премине към обсъждане на факта, свързана ли е финансовата услуга с тази основна дейност. Досежно първият спорен и водещ въпрос АС е приел, че от дружеството не са ангажирани доказателства за друга дейност, различна от доставка на финансова услуга. Този извод е правилен и основан на доказателствата по делото. Неоснователен в тази насока е довода в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 155, ал. 3, извлечени от неправилно тълкуване на чл. 158, ал. 1 от ДОПК. В хода на проверката от представляващия дружеството не са представени други доказателства освен справка за обороти по месеци и договор за заем. Заявено е, че освен приходите по ГДД за 2009 г. по чл. 92 от ЗКПО, дружеството няма облагаем оборот за 2009 и за периода м. 01.2010 г. до 30.09.2010 г. От заявеното в съдебно заседание пред АС на 30.09.2011 г. от пълномощника на касатора се установява, че друг вид търговска дейност освен тази, която е декларирана от дружеството като дейност, от която е формирал приходи, не е извършвана. Други доказателства не са сочени от пълномощника, поради което е неоснователен довода за допуснати процесуални нарушения досежно събиране на доказателства както в хода на проверката, така и в хода на съдебното обжалване. С разпореждане от 03.06.2011 г. съдът е дал указания на страните, включително на жалбоподателя /сега касатор/, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата. Факта, че дружеството е извършвало друга основна дейност различна от финансова услуга е следвало да бъде доказан от касатора с всички допустими доказателства и доказателствени средства. По делото не е представен договор за кредит от ОББ, като и доказателства за апортиране на вземане от касатора в друго дружество, за да бъде изследван предмета на дейност на това дружество, не са представени данни за бизнеспланове на касатора, поради което са неоснователни доводите в касационната жалба за необсъждането им. Не може да бъде споделен довода на касатора, че факта, че прихода е реализиран от една единствена сделка, не налага на извода, че това е единствената дейност на дружеството, тъй като както от оборотните ведомости, така и от изявлението на пълномощника на касатора и обясненията на представляващия се налага извода за липса на друга дейност, поради което не може да се приеме, че е налице инцидентен, нерегулярен характер и несвързаност с основната дейност на дружеството, тъй като същото не доказва извършване на друга дейност. На следващо място е неоснователен довода в жалбата, че разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗДДС визира, сделки и услуги, които се извършват по занятие от лица подлежащи на лицензионен или регистрационен режим. Съгласно посочената разпоредба доставка на финансова услуга е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, без други допълнителни изисквания, каквито се сочат в касационната жалба. Неоснователен е довода в жалба свързан с частта от указание изх. № 91-00-114/18.04.2008 г. на изпълнителния директор на НАП, в която е даден пример за липса на свързаност при използването на свободен паричен ресурс, тъй като този свободен паричен ресурс следва да е налице извън разходите във връзка с основаната дейност на лицето, какъвто не е настоящият случай. С оглед на изложеното не са констатираха твърдяните от касатора отменителни основания, поради което решението на АС като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК