Решение № 12219 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15741/2014 г.

Решение № 12219 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15741/2014 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Пламен Гошев Илиев против решение № 2127/20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1862/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС-Пл), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 163/13.06.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР на началника на Специализирано полицейско управление - Пловдив към Дирекция "Специализирани полицейски сили" при ГД "Национална полиция" - МВР. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът - началникът на Специализирано полицейско управление - Пловдив към Дирекция "Специализирани полицейски сили" при ГД "Национална полиция" - МВР (сега Началник на Зонално жандармерийско управление - Пловдив съгласно ЗМВР, Обн., ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.) в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АС - Пл. С оспореното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на касатора против заповед рег. № 163/13.06.2014 г. на Началник СПУ - Пловдив, Дирекция Специализирани полицейски сили при ГД "Национална полиция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година като старши полицай /водач на БТР/ в 01 отделение на 01 взвод от Специализирано полицейско подразделение от Специализирано полицейско управление - Пловдив към Дирекция "Специализирани полицейски сили" при ГД "Национална полиция" - МВР, категория Е-I степен. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 4 от Инструкция Iз-815/25.03.2011 г. за вида, условията, реда за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебните карти, други карти и пропуски в МВР, а именно, че служебните карти се носят по начин недопускащ тяхното открадване - отделно от портфейли, други карти и лични документи, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм.), действащи към момента на издаването на заповедта. Обосновано АС - Пл приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния, съгласно - чл. 228, т. 4 от ЗМВР (отм.), орган - в кръга на предоставените му правомощия, обуславящи неговата материална и териториална компетентност. Заповедта е издадена и в установената писмена форма. Посочени са конкретните фактически и правни основания и е подписана от издателя. Административният акт съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.) реквизити: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. С това формалните изисквания на закона са спазени, правото на защита на служителя не е нарушено, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) и резултатите от нея са обобщени в справка рег. № 6347/9.06.2014 г., в която е описано, допуснатото от служителя нарушение, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя (2 бр. - рег. № 6289/6.09.2014 г. и рег. № 6501/13.06.2014 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.). Неоснователни са възраженията на касатора, че нарушение на акт с наименование "инструкция" е несъставомерно и конкретното нарушение не съставлява дисциплинарно такова по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е обсъдил правната природа на процесната инструкция рег. № Iз-815/21.03.2011 г. за вида, условията, реда за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебните карти, други карти и пропуски в МВР. Правилно е направен извод, че същата представлява подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция установена в чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Цитираната инструкция е издадена е от Министъра на вътрешните работи, в качеството му на висшестоящ орган, който дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Касаторът е запознат с инструкцията, видно от протокол на л. 22 по делото. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. С действията си служителят е осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм.) - неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Обосновано, в съответствие с фактическата обстановка, установена въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема, че касаторът Илиев е извършил описаното дисциплинарно нарушение. Правилно съдът е посочил, че цитираният текст на чл. 227, ал. 1, т. 2 ППЗМВР (отм.), заедно с изложените в заповедта и цитираните в нея документи и факти индивидуализира недвусмислено и в достатъчна степен извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното се налага извод, обуславящ съответствието на заповедта с инкорпорираните в нея материалноправни норми. Първоинстанционният съд прави обоснована преценка по отношение правилното приложение на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която задължава административният орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. С оглед на горното поведението на касатора правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР. При постановяване на обжалваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях са приети за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. От първоинстанционният съд правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните, обсъдени са доводите им и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверена е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, с което е изпълнено и задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,