Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г.

Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Тодор Борисов Ангелов, чрез процесуален представител адв. Антоанета Павлова, против решение по адм. д. № 27/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Излага доводи, че посочването на чл. 171, т. 1, б. "б", без да е цитиран закон съдържащ разпоредбата, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяването на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответната страна началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 200/09.02.2015 г. по адм. д. № 27/2015 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на Тодор Борисов Ангелов против заповед № 14-1030-002529/12.10.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС", като е определен срок на действие на ПАМ "до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Съдът е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че нарушението на водача е установено с акт за административно нарушение № 14-1030-007549/12.10.2014 г. и описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка на водача на МПС след употреба и концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено с техническо средство "Алкотест" 7510, фабр. № ARBA - 0072, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Посоченият акт е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на мярката и заповедта съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Заповедта е издадена въз основа на съставения при проверката акт № 14-1030-007549/12.10.2014 г., възпроизвежда констатирани и доказани факти, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 0.51 на хиляда, установена с техническо средство "Алкотест" 7510, фабр. № ARBA - 0072. Съдът е приел за установено фактическото и правното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП - управление от водача на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Развити са мотиви, че жалбоподателят не представя доказателства, оборващи фактическата обстановка изложена в административния акт, нито пък ангажира доказателства да е дал кръв за медицинско изследване. Решението е правилно. Видно от оспорената пред съда заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса на отговорността, но не повече от 6 месеца. Защитната теза на касационния жалбоподател е, че в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", но не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата. Правилно съдът приема, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да бъде основание за отмяна допуснатото процесуално нарушение следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя или да е толкова тежко, че ако не беше допуснато щеше да бъде издаден акт с различно съдържание. В мотивите на заповедта е посочено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което правото на защита не е нарушено. Непосочването на пълното правно основание за издаване на процесната ПАМ в случая не води до нейната незаконосъобразност, тъй като същото се извежда от фактическите основания, изложени при издаването на акта, както и от констативния протокол за извършено административно нарушение. И мотивите на заповедта и в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че при извършена проверка с техническо средство Алкотест, водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол - 0,51 на хиляда алкохолни изпарения в издишвания въздух и е налице нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Следователно са налице установени и посочени обстоятелства за нарушение по ЗДвП, а не по друг закон и поради правото на защита не е нарушено. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил обоснован и материално законосъобразен съдебен акт. С оглед на изхода от делото е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение