Решение № 432 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1429/2013 г.

Решение № 432 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1429/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Н. Г. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 71 от 16.05.2013 г. постановено по ВЧНД № 73/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение на Силистренския окръжен съд. В изготвеното лично от осъдения искане основанията за възобновяване не са конкретизирани, като се твърди, че са допуснати групи нарушения при постановяване на един от съдебните актове, включени в съвкупността по извършеното групиране. В съдебно заседание поддържа искането си и моли да бъде отменено увеличаването на общо определеното наказание, а служебно назначеният му защитник релевира всички основания за възобновяване и излага конкретни съображения за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на въззивното решение на Варненския апелативен съд, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 11 постановено в съдебно заседание на 25.02.2013 г. по ЧНД № 58/2013 г. Силистренският окръжен съд е групирал наказанията на осъдения Н. Г. И. по присъдите по НОХ дело № 315/2011 г. на Силистренския окръжен съд и по наказателно дело № 38568/3/2009 г. на Градски съд гр. Букурещ, Република Румъния, като му е определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към него наказанието глоба в размер на 5000 лв. и е приспаднал изтърпяните части от наказанията по двете дела. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил общо определеното за изтърпяване наказание с една година и шест месеца. С въззивно решение № 71 от 16.05.2013 г. постановено по ВЧНД № 73/2013 г. Варненският апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Въззивното решение е изключено от кръга на съдебните актове подлежащи на касационно обжалване по реда на чл. 346 от НПК и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. За да не бъде засегнат стабилитета на един влязъл в сила съдебен акт, законодателят в глава тридесет и трета от НПК предвижда възможност да бъде отменен и производството по делото възобновено само ако са налице основания за това. Когато искането за възобновяване е направено от осъдения, негово е задължението да посочи допуснатите нарушения при постановяването му и данните, които го подкрепят. Осъденият не е упражнил по най-прецизния начин правото си да иска проверка по реда на възобновяването на въззивното решение на Варненския апелативен съд, като в "заявление" № 1628 от 21.06.2013 г., което е послужило като основание за образуване на настоящото производство, не е посочил конкретните пороци при постановяването му и данните, които ги подкрепят. Общо е изразил воля да бъде проверено по извънредния способ, защото са допуснати груби нарушения при постановяване на една от присъдите включени в съвкупността. В пледоарията по същество поддържа искането си, а в последната си дума моли да бъде отменено увеличаването на общото наказание по реда на чл. 24 от НК. Назначеният му служебен защитник адв. К. в допълнението към искането поддържа всички основания за възобновяване, но част от съображенията, касаят правилността на производството по чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА. Производството за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влезлия в сила съдебен акт по реда на глава тридесет и трета от НПК във всички случаи е конкретно и независимо от връзката между делата е процесуално недопустимо с едно искане да се проверява правилността на по-вече от един съдебен акт. По това съображение настоящият състав прие, че не следва да отговаря на наведените доводи извън тези касаещи допуснати пороци при постановяване на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд. От изложените от осъдения доводи следва да се изведе основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК при постановяване на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд. Нарушение на материалния закон при групиране на двете наказания не е допуснато. В производството по определяне на общо наказание по няколко влязли в сила присъди по реда на чл. 23-25 от НПК съдът проверява дали са налице материално правните предпоставки за това. Законодателят е определил кои са необходимите условия, при наличието на които е длъжен да определи общо наказание, както и неговия размер. По начало е необходимо извършването на две или повече деяния, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях. В конкретния случаи Силистренския окръжен съд, който е бил сезиран с молба от осъдения Н. Г. И. и предложение на прокурор от Силистренската окръжна прокуратура за групиране на наказанията по двете влязли в сила присъди и е разгледал делото като първа инстанция, точно е преценил данните отразени в справка за съдимост № 271 от 25.02.2013 г. на Бюро "Съдимост" при Силистренския районен съд. В него освен присъдата за деяние, извършено като непълнолетен, за която е реабилитиран по право, има отразени още две присъди, а именно присъда по НОХ дело № 315/2011 г., влязла в сила на 19.11.2012 г., с която е осъден за престъпление, извършено на 11.05.2010 г. и присъда по НОХ дело № 38558/3/2009 г. на Градски съд Букурещ - Република Румъния, влязла в сила на 23.11.2011 г., с която е осъден за две деяния, извършени съответно на 6.04.2009 г. и в периода 31.01.-6.04.2009. При тези данни е направил законосъобразен извод, че деянията, за които е осъден с двете присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях и са налице основания за групирането на наказанията по тях и определяне за изтърпяване на общо наказание в размер на по-тежкото. Мотивирал е приложението на чл. 24 от НК. Варненският апелативен съд, който е сезиран с жалба от осъдения, в която е поддържано оплакване за неправилно увеличаване на определеното за изтърпяване общо наказание, изцяло е проверил правилността на протоколното определение, отговорил е на наведения довод и е изложил подробни съображения, поради които го е отхвърлил като неоснователен. Съдилищата не са изпълнили формално задълженията си във връзка с правомощията им при групиране на наказанията по двете влязли в сила присъди. Независимо, че е само една правна възможност, във всички случаи когато групира наказанията съдът има задължение да прецени дали са налице основания за увеличаване на общо определеното за изтърпяване наказание. Решението си взема въз основа на данните относно броя, вида на деянията и времето на извършването им и тези за личността на дееца. Когато констатира, че общо определеното за изтърпяване наказание не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да го увеличи в очертаните от тази норма граници. В случая данните за личността на дееца и тежестта на престъпленията подкрепят направения извод, че определения по силата на чл. 23-25 от НК размер на наказание от пет години лишаване от свобода не е достатъчен за постигане предупредителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и следва да бъде изолиран от обществото за по-продължителен период от време. Вътрешното им убеждение за необходимост от увеличаването му е мотивирано въз основа на обективна преценка на обстоятелствата от значение за приложението на правната норма. Изложените подробни съображения от въззивната инстанция не са произволни, защото са направени при всестранна, пълна и точна преценка на обстоятелствата от значение за решаване на въпроса за достатъчност на наказанието. Подкрепен от данните по делото е извода, че в условията на съвкупност е извършил три отделни престъпления, които са тежки по смисъла на чл. 93 от НК. Степента на обществената опасност на конкретно извършеното също е завишена предвид начина на извършването им и застрашените от тях обществени отношения. Двете престъпления по едната присъда са извършени в съучастие от трима подсъдими и с тях са застрашени обществените отношения, свързани със сигурността на банковите институции и на личното имущество на притежателите на съответните платежни инструменти, а от друга страна е накърнено и доброто име на страната ни. Деянието, за което е осъден от Силистренския окръжен съд е извършено само няколко месеца след освобождаването му от предварителното задържане по първото дело. Смекчаването на наказателното му положение от въззивната инстанция по една от присъдите чрез намаляване на наказанието не е пречка да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, в какъвто смисъл е поддържания от осъдения довод. Очевидно упражнения обем наказателна принуда с предварителното задържане и постановяване на осъдителна присъда на първа инстанция в Р. Румъния не се е оказал достатъчен да съобрази поведението си с изискванията на законите в страната и тази престъпна упоритост е отчетена при преценка на данните за личността му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл