Решение № 8963 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Б. П., подадена чрез процесуалния й представител против решение 58 от 15.01.2024 г., постановено по административно дело 715/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 18-3646 от 29.03.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество ведно със съответните последици. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Софийска област в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Н. Б. П. и Я. Й. Д. чрез процесуалния им представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба като молят същата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Иска се присъждане на разноски. Ответникът Р. Б. Г. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на оспорване пред Административен съд София област е заповед на началника на СГКК Софийска област, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Костинброд, одобрена със заповед РД-18-42/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 38978.900.717.1, самостоятелно обособен обект с идентификатор 38978.900.717.1.2, и самостоятелно обособен обект с идентификатор 38978.900.717.1.4. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу административния акт в тази му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: След цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Приел е, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно който това са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. След анализ на събраните по делото доказателства, включително изслушаното по делото заключение на вещтото лице съдът е достигнал до извод за наличието на такова несъответствие, а именно че ПИ с идентификатор 38978.900.717 е нанесен в КККР на гр. Костинброд, както и жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 38978.900.717.1 е нанесена в КККР на гр. Костинброд, но не са нанесени отделните СОС и че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за попълване на непълноти в КККР. Съдът е обсъдил, че към заявлението, съответно по преписката, са налични представени проекти, от които се установява, че нанасянето на СОС с идентификатори 38978.900.717.1.2 и 38978.900.717.1.4 е извършено именно въз основа на одобрен инвестиционен проект. Съдът е приел, че не са налице условията на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР да се приеме, че на втори и трети жилищен етаж са налице два отделни самостоятелни обекти, а налице е един СОС - апартамент на две нива, съответно на втори и трети жилищен етаж, и следва да бъде отразен като един СОС с идентификатор 38978.900.717.1.2, на две нива, с обща площ от 150 кв.м. или по 75 кв.м. на всяко ниво. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на решението си съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал всички доказателства относно спорните факти и не е изяснил напълно фактическата обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е изяснил обхвата на спора, тъй като не е отделил спорните от безспорните факти, а в резултат на това на страните не са дадени подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, в съответствие с доказателствената нужда по делото. На жалбоподателя не е указано, че той следва да представи доказателства за извършено преустройство на източната част на сграда с идентификатор 38978.900.717.1. Тези обстоятелства не са изследвани от първоинстанционния съд, нито са давани указания на страните в тази насока. Съгласно дефиницията за "непълноти или грешки" в кадастралната карта, залегнала в нормата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, това основание за изменение на кадастралната карта е налице в случай на установено несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая се касае за самостоятелни обекти в сграда, поради което границите съставляват контурите (очертанията) на обектите по извършено архитектурно заснемане, отразени в схемата проект. За да отхвърли изцяло жалбата съдът в мотивите си се е позовал на заключението по назначената и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като е приел, че на втори и трети жилищен етаж в източната част на сграда с идентификатор 38978.900.717.1 не са налице два СОС, а е налице един СОС - апартамент на две нива, и следва да бъде отразен като един СОС с идентификатор 38978.900.717.1.2, на две нива, с обща площ от 150 кв.м. или по 75 кв.м. на всяко ниво, тъй като не са изпълнени изискванията на закона визирани в § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, а именно всеки етаж да има самостоятелно функционално предназначение. Посочил е също, че приетото и приложено по делото Удостоверение по чл. 202 от ЗУТ от 07.07.2023 год. не води до различен извод от направения. Настоящата инстанция счита, че от допуснатата и приета по делото експертиза не става ясно по категоричен и безспорен начин дали проектът за изменение на КККР в източната част на сграда с идентификатор 38978.900.717.1 съответства на действителното положение на място за СОС с идентификатор 38978.900.717.1.2 и за СОС с идентификатор 38978.900.717.1.4. Видно от същата вещото лице в отговор на въпрос поставен от съда дава заключение, че проектът частично съответства на действителното положение на място за СОС с идентификатор 38978.900.717.1.2, а за СОС с идентификатор 38978.900.717.1.4 не съответства. В отговор на съда вещото лице е дава заключение, че измененията в КККР, предмет на оспорената заповед в източната част на сградата за СОС с идентификатор 38978.900.717.1.2 съответства на действителното положение на място, но СОС с идентификатор 38978.900.717.1.4 не съответства на действителното положение на място. В случая обаче съгласно оспорената заповед СОС с идентификатор 38978.900.717.1.2 е на площ от 75 км м, а соред вещото лице е налице един апартамент на две нива с площ от 150 кв., което соми на липса на съответствие. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че конкретните обстоятелства не са безспорно и категорично установени. Освен това съдът не е спазил задължението да изясни служебно спора от фактическа страна, като не е дал указания за събиране на относими към спора обстоятелства и не е обсъдил всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Поради забраната за фактически установявания на чл. 220 АПК, тези обстоятелства следва да се установят от инстанцията по същество като за целта са допустими всички доказателствени средства включително и да се назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза за изясняване на всички релевантните по делото факти, а именно дали се касае за един СОС на две нива или за два отделни СОС, както и на кой от обектите в оспорената заповед съответства, респективно не съответства действителното положение на сградата. При установената липса на яснота по изложените обстоятелства, настоящата касационна инстанция не може да провери дали решението страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав за установяване на релевантите за спора факти, като съблюдава дадените му с настоящето решение указания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,