Решение № 1427 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2020 г.

Решение № 1427 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал" ООД, гр. Панагюрище, представлявано от д-р К. Ранчева срещу Решение № 498/23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 437/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването против Заповед за мотивиран отказ № 13/09-167/05.03.2020 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик. Наведените в касационната жалба възражения досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на нормите, установени § 7, ал. 2 и ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 г. – 2022 г. (НРД за МД 2020 г. – 2022 г.) и § 11, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (ЗБНЗОК за 2020 г.) са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик, в писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт М. Миков, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за мотивиран отказ № 13/09-167/5.03.2020 г. на ИД Директор на РЗОК – Пазарджик, с която е отказано частично сключването на договор за оказване на болнична помощ по КП с НЗОК и/или извършване на АПР с НЗОК и/или извършване на КПР с НЗОК по Заявление вх. № 13/29-02-213 от 29.01.2020 г., подадено от д-р К. Ранчева, в качеството й на управител на "МБАЛ Уни Хоспитал" ООД, в частта: 1) По КП № 87. 2. "Диагностика и лечение на остра бъбречна недостатъчност при лица под 18 години".; 2) По КП № 161 "Радикално отстраняване на женски полови органи"; 3) По КП № 210 "Периферни и черепно-мозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение"; 4) По КП № 217. 1. "Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник", е отказано извършването на дейности, които не попадат в следното ограничение: "в условията на спешност по следните кодове: 78. 59., 79. 25., 79. 29., 79. 35., 79. 36., 79. 55., 79. 86., 79. 87., 81. 40., 81. 42., 81. 43.; 5) По КП № 217. 2. "Оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрената и колянната става"; 6) По КП № 217.3. "Оперативни процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници". След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че в съответствие с чл. 35 АПК, заповедта е издадена след изясняване от административния орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са изследвани предпоставките за сключване на договор в хипотезата на чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО. Извършена е оценка на потребностите и не е установена недостатъчност, като е формиран извод за липсата на потребност от процесната медицинска помощ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, относно посочената в заявлението КП № 210 "Периферни и черепно-мозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение", решаващият съд приема, че същата е отписана от предмета на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. По делото, като неразделна част от административната преписка по издаването на оспорената заповед, е представена справка за КП, които през 2019 г. са били в предмета на индивидуалните договори между НЗОК/РЗОК – Пазарджик и лечебни заведения за болнична медицинска помощ на територията на област Пазарджик. Въз основа на горната справка, първоинстанционният съд приема за установено, че процесните КП с № 87.2., 161, 210, 217.2., 217.3. и 217.1. през 2019 г. са били изпълнявани в цялост по договор с НЗОК, на територията на обслужвана РЗОК – Пазарджик с други лечебни заведения за болнична помощ. Развити са съображения, че в т. 6 от обжалваната заповед се съдържат мотиви за оценка на потребностите, съгласно чл. 59б, т. 7 ЗЗО, които препращат към изготвената справка от информационната система на НЗОК. Обоснован е извод, съобразно който е приета за правилна преценката на административния орган относно липсата на предпоставките за сключване на договор в хипотезата на чл. 59б, ал. 7 ЗЗО. Първоинстанционният съд намира, че оспореният отказ е в съответствие с целта на ЗЗО, доколкото законодателят цели гарантиране съответните медицински дейности да бъдат предоставени в срок на гражданите, при достатъчен обем, а за лечебните заведения да бъдат поставени при еднакви условия, съобразно реалните потребности на населението, обективирани в областната и в националната здравни карти. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за частичен отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по КП с НЗОК, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Страните не спорят, че съгласно Заповед № 13/09-1753/29.11.2018 г. на и. д. директор на РЗОК - Пазарджик на "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД е наложена санкция частично прекратяване на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. по отношение на КП № 210, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО и чл. 407, ал. 1, б. "б" от НРД за МД и 2018 г. С влязло в сила Решение 506/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1146/2018 г. на Административен съд - Пазарджик е отхвърлена жалбата на лечебното заведение и горната заповед е проявила своите правни последици от 22.10.2019 г. Между страните е подписано Допълнително споразумение № 68/01.03.2019 г. към Договор 13/РД-29-411/30.05.2018 г. В Допълнителното споразумение фигурира КП № 210, тъй като към месец март 2019 г., Заповед № 13/09-1753/29.11.2018 г. все още не е била влязла в сила. Прекратяването на договор № 13/29-411/30.05.2018 г. по отношение на КП № 210, влече след себе си и прекратяване на Допълнителното споразумение, което няма самостоятелно действие и не следва да бъде прекратявано с друг акт. Представената писмена покана от 19.03.2020 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание е неотносима към предмета на спора, тъй като същата касае периоди преди влизане в сила на Заповед № 13/09-1753/29.11.2018 г. на и. д. директор на РЗОК – Пазарджик. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно неправилна преценка от първоинстанционния съд на предпоставките за сключване на договор, посочени в § 7, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на НРД за МД 2020 г. – 2022 г. и § 11, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г. По отношение на клиничните пътеки, за които е подадено заявление за сключване на договор от касатора, които не са били изпълнявани от лечебното заведение през 2019 г., на основание § 7, ал. 2 и ал. З от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. и § 11, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗБНЗОК 2020 г. се налага ограничение, съгласно което в предмета на договорите, сключвани с изпълнителите на болнична помощ през 2020 г. не могат да бъдат включвани нови дейности по КП, АПр, КПр, спрямо тези, които са били изпълнявани по предишния договор през 2019 г. Изключение от това правило е предвидено единствено при кумулативното наличие на условията, разписани в § 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. З от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022 г. и § 11, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г. Нормативно установената възможност за отпадане на горните ограничения, въведена при наличие на предпоставката заявените нови дейности да не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК през 2019 г., не намира приложение. Въз основа на представената справка в информационната система на НЗОИ, обсъдена в т. 6 от обжалваната заповед е установено, че заявените КП са изпълнявани в цялост по договор с НЗОК, на територията на РЗОК – Пазарджик от други лечебни заведения за болнична помощ. Разгледана е и възможността за разширяване предмета на договора, предвидена в чл. 59б, ал. 7 ЗЗО. Наличието на потребност от медицинска помощ, когато такава недостатъчност съгласно Националната здравна карта се установява въз основа на потребностите, е основание да не се прилагат забраните по чл. 59б, ал. 4 и ал. 5 ЗЗО, респективно НЗОК може да сключи договор или допълнително споразумение с лечебни заведения, които са подали заявление след сроковете по чл. 59а, ал. 1, 4, 5 и 6 и да се разшири предмета на вече сключените с лечебните заведения договори. Лечебните заведения не следва да попадат в хипотезите, по отношение на които са приложими забраните, установени в § 7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022 г. и § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК 2020 г. По отношение на същите е установена правна възможност за сключване на допълнително споразумение, само в случай, че няма други лечебни заведения, които изпълняват процесните пътеки по договор с НЗОК. Посоченото фактическо основание не е налице по отношение на КП № 87.2, 161, 217.2, 217.3, 210, 217.1, видно от установените в хода на договарянето обстоятелства. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на РЗОК - Пазарджик следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,