Решение № 14394 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2011 г.

Решение № 14394 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Кольо Златев Колев от гр. Попово против решение от 07.07.2011 г., постановено по адм. дело № 82/2011 г. от Административен съд Търговище. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление /РУ/ на МВР град Попово не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кольо Златев Колев срещу заповед рег. № 134/06.11.2010 г. на полицейския орган при РУП гр. Попово, с която е разпоредено задържане на Колев в помещение за временно задържане в РУП Попово, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: Кольо Златев Колев е задържан от полицейски орган при РУ на МВР Попово на 06.11.2010 г. за срок от 24 часа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 216 от НК. Същият ден той бил разпитан като свидетел по образувано досъдебно производство № 935/2009 г. на Районна прокуратура град Попово и му е направен личен обиск. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че оспорената пред него заповед не е нищожна, каквито са били оплакванията в жалбата, тъй като същата е издадена от компетентен орган, при спазването на установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда доводите в жалбата, касаещи законосъобразността на заповедта, не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, предвид просрочието на жалбата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обосноваването на наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Както правилно е изложил в мотивите си АС, обсъждането на липсата или наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР може да бъде извършено само при наличие на допустима жалба, тъй като те не могат да обосноват нищожността на оспорения административен акт. Заповедта за задържане на касатора е била издадена на правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Същата е била връчена на касатора на 06.11.2009 г., като не е била оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК по отношение на нейната законосъобразност и е влязла в сила. Пред първоинстанционния съд са изложени оплаквания относно законосъобразността на заповедта, поради което правилно съда не ги е обсъждал, а е преценявал оспорената заповед по отношение на твърдението за нищожността й. Съдът правилно и обосновано е преценил, че оспорената заповед не е нищожна и не подлежи на отмяна. Това е така, защото същата е издадена, съгласно действалите към датата на издаването й норми от компетентен орган - полицай, в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Налице е съответната материална компетентност. Също така не са налице особено съществени нарушения на материалния закон, които да водят до нищожност на административния акт. Освен това оплакванията за незаконосъобразност в случая не са от такова естество, което да води до нищожност на заповедта. Изложените пред първоинстанционния съд доводи, както и преповтарянето им в касационната жалба касаят основанията за незаконосъобразност на заповедта, а не за нейната нищожност. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негово полза. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение