Решение № 10716 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от РИОСВ Бургас против Решение 5684 от 26.09.2023г. на Административен съд - София град по адм. дело 8083/2022г. С него се отменя Заповед РД-81/27.05.2022г. на Директора на РИСВ Бургас, по жалба вх. С-132/30/20.06.2022г. на П. Р. Т. и Д. М. Т., двамата с адреси в гр. София. Със заповедта се спира извършването на строително-монтажни дейности в поземлен имот с идентификатор 66528.1.271, м. [наименование] , землище на [населено място], община Царево, собственост на П. Р. Т. и Д. М. Т. с адреси в гр. София. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са идентични с мотивите на отменения административен акт. Ответниците по касационната жалба, П. Р. Т. и Д. М. Т. чрез процесуален представител адвокат Г. Костадинов от АК -Бургас вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Поддържат, че жалбата формално сочи касационни отменителни основания, но е буквален препис на обжалваната заповед, поради което на първо място е нередовна, тъй като не обосновава отменителни основания, на второ, е неоснователна предвид мотивите на решението, които не страдат от пороци, водещи до отмяна на решението. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалваният акт, доказателствата по делото изизискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора е законосъобразността на Заповед РД-81/27.05.2022г. на Директора на РИОСВ Бургас за налагане на преустановителна принудителна административна мярка спиране на строително монтажните работи в поземлен имот с идентификатор 66528.1.271, м. [наименование] , землище на [населено място], община Царево, собственост на П. Т. и Д. Д. Т.. Мотивите са, че строителството в имота следва да бъде незабавно преустановено, тъй като до него няма одобрен проектиран и изграден път за достъп, както и одобрена проектирана и изградена канализация с осигурено пречистване, което налага наложената принудителна мярка. Спирането е до извършване на съответните приложими процедури за техническа инфрастурктура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда съвместени процедури по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, включително отчитане на кумулативния ефект с други планове, програми, проекти/инвестиционни предложения. Така издадена заповедта е обжалвана от П. Т. и Д. Д. Т. с доводи за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жабата, като от доказателствата по делото, включително заключение на съдебно-техническа експертиза е установил, че за процесния път, предмет на сигнала по повод който е издадено обжалваната заповед няма сключен договор или заповед по реда на чл. 190 от ЗУТ. Пътят стига до ПИ.271. В заповедта от 1995г. за обявяване на НП Странджа , няма описани граници на парка, няма приложен картен материал, като самословесно е описано, че в парка влизат 6032.4ха. земеделски земи от община Царево. От правна страна са изведени изводи, че заповедта е издадена въз основа на три констативни протокола от проверки на място, които установяват изграждане на път, стигащ до имот ПИ.271. Тези констативни протоколи не отразяват строителство в имота и адресат е строителя на пътя. Поради това издадената принудителна административна мярка няма предмет-липсва описание на строителство в имота, каквото строителство се преустановява в него. Мотивите на заповедта разглеждат въпроси, неотносими към преустановяването на строителството, няма връзка между строителството в имота и строителството на пътя, адресатите са различни и не са участвали в издаване на заповедта, смесват се недопустимо въпроси от фактическа и правна страна, относими към други производства и страни, поради което съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Видно от приложения административен акт в мотивите за издаването му се обсъждат въпроси неотносими към констатациите от извършените проверки. В имота не се извършва проверка относно строителството в него, няма констатации в такава връзка и няма връзка между преустановяването на строителството в него и констатираното строителство на пътя до него. При установеното от фактическа страна и констатираните нарушения в административното производство съдът е извел правилен извод, че обжалваната заповед е в нарушение на материалния закон и я отменил. Мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция, като доводите в касационната жалба не променят изводите на съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответниците се дължат разноски, поискани в писмения отговор, доказани в размер на 2011.80 лева, за всеки по 1005.9 лева. Възражението за прекомерност от касатора е неоснователно, предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение