Решение № 11010 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15453/2010 г.

Решение № 11010 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15453/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е започнало като производство по чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Атанас Костадинов Друмев, жив в гр. Свищов, срещу чл. 2, чл. 3, чл. 4 от Постановление на Министерския съвет /ПМС/ № 19/19.05.1989 г., за което твърди, че е нормативен акт в обжалваните части, които не са обнародвани в Държавен вестник и иска на това основание прогласяване на нищожността им. Жалбоподателят мотивира наличието на правен интерес с наличието на висящо гражданско дело, по което същият е ищец, а ответник - търговска банка, като предмет на спора е правото на собственост върху недвижим имот - актив на търговската банка, който и е предаден във владение по силата на атакуваните текстове от ПМС. Ответникът по касационна жалба - Министерски съвет чрез процесуален представител, оспорва правния интерес на жалбоподателя, изразява становище, че се касае за действащ нормативен акт, който не е нищожен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - уредената с ПМС материя е преуредена впоследствие със закони - Закон за БНБ, Закон за преобразуване на ДСК и съгласно чл. 13, ал. 1 ЗНА следва да се приеме за мълчаливо отменено и престанало да действа. Настоящият тричленен съдебен състав на ВАС, първо отделение, намира жалбата за частично недопустима и в допустимата и част - за неоснователна. За да прецени допустимостта на жалбата, настоящият тричленен състав на ВАС намира, че следва да се произнесе по характера на обжалваните части от ПМС. В Държавен вестник бр. 42/1989 г. от 02.06.1989 г. са обнародвани необжалваните чл. 1, с който се приема Правилник за банките и § единствен от Заключителните разпоредби на същото ПМС, с които се отменят две други ПМС и приетите с тях Наредба за специфичните правила за управление на БНБ и ДСК и Правилник за банките /обн. 1987 г./. Обжалваните чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от ПМС не са обнародвани в Държавен вестник. С чл. 2, ал. 1 Министерски съвет дава съгласие отделни банки - поделения на БНБ да се прехвърлят като поделения на съответните търговски банки и да се образуват търговски банки - акционерни дружества на основата на банки - поделения на БНБ. С чл. 2, ал. 2 УС на БНБ е задължен с участието на председателите на търговските банки в срок до три месеца от обнародването на постановлението да определи банките - поделения на БНБ, които ще се прехвърлят и тези които ще се преобразуват при посочени в текста условия и графика за осъществяване на промените. В чл. 2, ал. 3. е посочено на какви условия трябва да отговарят решенията по предходната алинея и в чл. 2, ал. 4 е разпоредено извършване оценка на рентабилността на дейността на поделенията. В чл. 3 е уредено прехвърлянето на активите и пасивите от банките - поделения на БНБ и прекратените банки - поделения на БНБ на търговските банки. В чл. 4 е дадено съгласие от 01.09.1989 г. сдружението "Валутни операции да извършва и покупко-продажби" на акции и облигации и е разпоредено министърът на икономиката и планирането и председателят на БНБ да изменят и допълнят Наредбата за дейността на сдружението. Очевидно е, че цитираните разпоредби не отговарят на един от критериите за нормативен акт, който е бил безспорен в теорията и към момента на издаване на ПМС, а към настоящия момент фигурира в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 АПК - да има многократно правно действие. Всички оспорени текстове са с еднократно правно действие, а чл. 4 от оспореното ПМС е и с конкретно определени адресати /сдружението "Валутни операции да извършва и покупко - продажби", министърът на икономиката и планирането и председателят на БНБ/ - тоест не отговаря на друг критерий за нормативен акт - да има неограничен и неопределен брой адресати. Жалбоподателят не твърди и не доказва правен интерес от обжалването на чл. 4 от ПМС, което налага оставяне на жалбата му срещу чл. 4 от ПМС № 19/19.05.1989 г. без разглеждане като недопустима. Настоящият съдебен състав намира, че следва да прецени какъв е характера на другите две оспорени разпоредби - чл. 2 и чл. 3 от ПМС № 19/19.05.1989 г., които също не представляват разпоредби на нормативен акт, с оглед преценка дали оспорването за нищожност не е допустимо на друго от заявеното основание. Същите съдържат правила с еднократно правно действие и създават права и задължения за БНБ и търговските банки, които ще бъдат създадени - тоест неопределен, но определяем кръг лица. Тази част от ПМС представлява ненормативно постановление с характер на общ административен акт, чието оспорване за нищожност е възможно безсрочно във времето, като жалбоподателят доказва, че между него и търговска банка съществува спор за собственост на пасив - предмет на прехвърляне по реда на оспорените текстове. Налице е правен интерес от оспорването, поради което жалбата е допустима в тази и част . ПМС № 19/19.05.1989 г. е прието при действието на Конституцията на НРБ /заглавие към 1989 г./ от 1971 г. (отм.). Според чл. 98 от КНРБ Министерският съвет е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Съгласно чл. 104, ал. 1 от Конституцията от 1971 г. (отм.) Министерският съвет/МС/ приема постановления, разпореждания и решения. В чл. 104, ал. 2 от Конституцията от 1971 г. (отм.) е регламентирано обнародването и влизането в сила на нормативните актове на МС, а за останалите му актове е посочено, че влизат в сила в деня на приемането, освен ако в тях не е посочено друго. Тоест задължението за обнародване по чл. 38 ЗНА вр. чл. 6 МС за нормативните актове на МС не се отнася до ненормативните му актове - ненормативни постановления и в частност тези от тях, които имат характер на административни актове. Не е налице соченото основание за нищожност. Съдът намира, че няма и други основания за обявяване нищожността на оспорения общ административен акт - издаден е от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, надлежно е гласуван на заседание на МС и след съгласувателни процедури, видно от преписката по издаването му. Предвид изложеното жалбата в тази и част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изложеното и на основание чл. 184 АПК вр. чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение