Решение № 11600 от 14.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията) срещу Решение 2870 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 2293/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът Ж. Иванов, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Безина, изразява становище за правилност на обжалваното решение, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира заплащане на сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно Решение 2-2038 от 21.02.2022 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в частта с която е установена и обявена принадлежност на български граждани към ДС и РС на БНА. В мотивите си съдът е посочил, че по отношение на Ж. Иванов са постановени Решение 2-2038/21.02.2022 г.; Решение 2-131/23.01.2013 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с които е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на сътрудник към РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ /РУМНО-ГЩ/. Съдът е посочил, че по отношение установяването и обявяването на принадлежността на настоящия жалбоподател към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания - сътрудник КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла вече веднъж преди постановяване на оспореното решение, предмет на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство, което е второ по поред. Комисията има правомощието да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла, като конкретният случай не е такъв. Принадлежността на жалбоподателя е установена и обявена въз основа на едни и същи доказателства, в едни и същи служби и в едно и също качество. Както документите, така и установяването са идентични с посочените по горе две решения на Комисията. Така постановеното съдебно решение е правилно. В случая с оспореното пред първоинстанционния съд решение на Комисията се обявява установената и обявена, принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Ж. Иванов с дата на раждане на [дата на раждане]. По делото е било установено, че Ж. Иванов е бил регистриран като сътрудник в РУМНО на 18.03.1975 г. Комисията е посочила: разходни документи, отчетени от ръководил и служител, документи от ръководил и щатен служител, съдържащи се в дело 8633, рег. дневник- 2 броя, акт за унищожаване на секретни материали от дело 10070, снемане от оперативен отчет - 1976г. Видно от представените по делото доказателства, по отношение на ответника по касация e установена принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с Решение 2-131/23.01.2013 г. , което е влязло в сила. Принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона е била установена и обявена в едно и също качество на сътрудничество сътрудник към РУМНО-ГЩ и то на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е обявена установената и обявена принадлежност на това лице към същите органи с процесното решение. Следователно въпросът за принадлежността на Ж. Иванов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена въз основа на едни и същи доказателства, в едни и същи служби и в едно и също качество. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество е обследвано по см. на чл. 3 от Закона, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на ответника по касационната жалба към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с влезли в сила решения, в едно и също качество на сътрудничество и на база едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. Няма новопосочени факти и обстоятелства, които да обосноват новост и отлика на вече оповестената информация. С Тълкувателно решение 12 от 09.12.2021 г. по Тълкувателно дело 9/ 2019 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, няма материална компетентност, извън случаите по чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив обявява установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което издадените от тези органи актове следва да им съответстват. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства по отношение на едно и също лице. Постановеният административен акт при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в противовес с целта на закона, е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева. Съдът намира заплатеното от Иванов възнаграждение за един адвокат по представения договор за правна защита и съдействие за справедливо, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,