Решение № 8231 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2025 г.

Производство е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Мулти Експорт България ЕООД, подадена чрез адв. Симеонов, срещу Решение 874 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 5330/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221523003278-091-001 от 23.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му, потвърдена с Решение 505 от 17.04.2024 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), е отхвърлена като неоснователна и Мулти Експорт България ЕООД, е осъдено да заплати в полза на НАП разноски по делото в размер на 1872,76 лв, които с Решение 9167 от 17.03.2025 г. са изменени и дружеството е осъдено да доплати на НАП още 2035,24 лв. юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски за касационната инстанция, с приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Подадена е и касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП София, подадена чрез юрк. Попова, срещу Решение 9167 от 17.03.2025 г. по адм. дело 5330/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 874/09.01.2025 г. по същото дело. Иска се присъждане на разноски, съгласно представен списък. С частна жалба на директора на Дирекция ОДОП София, подадена чрез юрк. Попова, се оспорва Решение 9167/17.03.2025 г., в частта му, имаща характер на определение по адм. дело 5330/2024 г. по описа на Административен съд София град, с която не е уважена подадената от директора на Дирекция ОДОП София молба за изменение на Решение 874/09.01.2025 г. относно присъдените разноски. В касационната жалба на дружеството са изложени съображения, че решението на АС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е изследвал въпроса дали РА , както и всички останали документи, съставяни по време на ревизионното производство на Мулти Експорт България ЕООД са връчени редовно, въпреки процесуалното си задължение за извършване на служебна проверка относно валидността на РА. Излага съображения, че ревизионното производство е опорочено от съществени нарушения, които водят до нищожност на акта, с който това производство е завършило. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че РА е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК е несъответстващ на представените по делото доказателства. Според касатора по делото не е установено, че възложителят на ревизията и органът издал РА, както и всички членове на ревизиращия екип, са притежавали качеството орган по приходите през периода на ревизията и че са заемали конкретни длъжности, изрично посочени в чл. 7 ЗНАП, които им придават такова качество. Според касатора първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата, събрани в предходното ревизионно производство, а само е възпроизвел части от съдържанието на РД, съставен в предходното ревизионно производство и части от двете потвърдителни решения на ОДОП. Не са обсъдени изобщо събраните доказателства относно възлагането на ревизията, както и тези относно промените на компетентността на участващите служители. Съдът не е изложил мотиви по прилагането на чл.7, ал.3 ДОПК относно изземването на ревизионната преписка. Посоченото пречи на защитата на ревизираното лице, което не може да установи смисъла на мотивите на първоинстанционното решение, че РА е издаден от компетентни органи. Касаторът излага и подробни оплаквания относно материалната законосъобразност на РА, които според него неправилно са разгледани от първоинстанцинония съд и това е довело до необосновано и материално-незаконосъобразно решение. Съществено са нарушени процесуалните правила като съдът не се е произнесъл по спорния по делото предмет на доказване. Този предмет не е бил относно това притежавал ли е прекият доставчик фактурираните стоки, а дали стоките са получени от ревизираното лице и са използвани за последващи облагаеми доставки. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че за някои обстоятелства, които смята, че са от значение за решаване на спора, като например сертификати за качество и документи за произход, не са представени доказателства. Съдът е обсъждал непредставен по делото протокол, съставен от органи на ГД Фискален контрол, а е пропуснал да обсъди представените 9 бр. протоколи на същата дирекция. Въпреки обема им конкретни мотиви на съдебния акт липсват. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се отмени или се обяви за нищожен РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Попова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 4 706.62 лв, съобразно представен списък. С Решение 9167 от 17.03.2025 г. по адм. дело 5330/2024 г. по описа на Административен съд София град по искане на жалбоподателя е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 874 от 09.01.2025 г., постановено по същото дело като в диспозитива на поправеното решение вместо 40 821,78лв. главница се чете 28 741,67лв. главница. Против това решение е постъпила касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез главен юрк. Попова Според този касатор решението за поправката на ОФГ е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В първоначалното Решение 874 от 09.01.2025 г. не е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива, а той кореспондира изцяло с мотивите на решението и с размера на спорния материален интерес, като по този предмет съдът се е произнесъл. Излагат се доводи, че съдът се е произнесъл в противоречие с мотивите на своето решение, тъй като предметът на делото, очертан в жалбата, са допълнително установени задължения за ДДС главница 40 821,78 лв. и лихва в размер 11 987,37 лв., допускайки поправка на ОФГ, съдът неправилно не е ограничил допълнително установени задължения, заменяйки ги със от задължения за внасяне. Директорът на Дирекция ОДОП София е депозирал частна жалба, чрез гл. юрк. Попова срещу Решение 9167 от 17.03.2025 г. II част, имащо характер на определение, постановено по адм. д. 5330/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с която не е уважена подадена от директора на Дирекция ОДОП София молба за изменение на Решение 874/09.01.2025 г., постановено по същото дело, в частта на присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнагреждение. Частният жалбоподател моли решението, имащо характер на определение да бъде отменено, а присъденото в полза на Дирекция ОДОП София юрисконсултско възнаграждение да бъде изменено. Съдът е приел, че юрисконсултското възнаграждение в полза на директора на Дирекция ОДОП София следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навеждат се твърдения, че доколкото в частта на Решение 9167/17.03.2025 г., в която е допусната поправка на ОФГ в диспозитива, като задълженията за ДДС вместо 40 821,78 лв. главница следва да се четат 28 741,67 лв. главница, съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение въз основа на материален интерес в размер на 40 729,04 лв., а не върху материален интерес 52 809,15 лв., който представлява допълнително установените задължения по РА, които са предмет на делото, очертани с жалбата на Мулти Експорт България ЕООД и разгледани от съда в мотивите на решението. Мулти Експорт България ЕООД оспорва касационната и частната жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Мулти Експорт България ЕООД и за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и частната жалба, направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По касационната жалба от директора на Дирекция ОДОП София: С Решение 9167 от 17.03.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка АССГ допуска поправка на ОФГ в Решение 874 от 09.01.2025 г. по адм. д. 5330/2024 г. като в диспозитива по определените задължения за ДДС в РА Р-22221523003278-091-001 от 23.11.2023 г., потвърден с Решение 505/17.04.2024 г. вместо 40 821,78 лв. главница, се чете 28 741,67 лв. главница. За да приеме, че е налице ОФГ, съдът е приел, че установените с РА задължения са тези, посочени в таблица 1, колона 11, чийто общ размер е 40 729,04 лв, от които главница 28 741, 67 лв. и лихва в размер на 11 987,37 лв. По този начин АССГ се е произнесъл в противоречие с мотивите на своето решение, тъй като видно от тях предметът на делото, очертан в жалбата, са допълнително установени задължения за ДДС главница 40 821,78 лв. (формирана от сумата на непризнатия с РА данъчен кредит) и лихви върху тази главница в размер на 11 987,37 лв. Допускайки поправка на ОФГ, съдът неправилно е заместил спорния по делото предмет с допълнително установените задължения и задълженията за внасяне, отразени в колона 11 на таблица 1 на РА и таблица 3. В жалбата, въз основа на която е образувано адм. д. 5330/2024 г. по описа на АССГ, жалбоподателят изрично посочва, че обжалва непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 125, 78 лв. по фактури, издадени от Александрова Лоджистик ЕООД и 696,00 лв. по фактури, издадени от Болди Транспорт ЕООД. Видно е, че дружеството обжалва задължения в по голям размер от тези, които са установени с РА. Непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 821,78 лв. и съответните лихви в размер на 11 987,37 лв. общо в размер на 52 809, 15 лв. очертават и материалния интерес по делото. Съдът неправилно е допуснал поправка на ОФГ в постановеното Решение 874 от 09.01.2025 г. Диспозитивът на първоначално постановеното решение кореспондира изцяло с мотивите на решението и с установените допълнителни задължения с РА, които са предмет на обжалване и по които съдът се е произнесъл. Решението, с което е допусната поправка на ОФГ противоречи както на заявения в жалбата предмет, така и на мотивите на Решение 874 от 09.01.2025 г., поради което подлежи на отмяна. По касационната жалба на Мулти Експорт България ООД : Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, с който на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 40 821,78 лв. главница и лихви от 11 987.37 лв. за отделни данъчни периоди от обхвата на ревизията от м.07.2019 г. до м.01.2020 г. Установените допълнително задължения произтичат от непризнато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от с. з. право на данъчен кредит, вследствие на констатации за липса на реални доставки на стоки /млечни и имитиращи продукти/ по всички фактури, издадени от Александрова Лоджистик ЕООД и по фактури за транспортни услуги, издадени от Болди Транспорт ЕООД. По делото е установено, че основният предмет на дейност на ревизираното лице е бил свързан с търговия на едро с млечни продукти. При извършената проверка на акта относно неговата валидност и изискванията за форма съдът е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила на ДОПК за извършването на ревизията. РА е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Съдът е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени, поради което е приел, че РА е и материално законосъобразен. С оглед липсата на каквито и да е представени доказателства при настоящата ревизия, е обоснован извод, че фактурите, издадени от Александова Лоджистик ЕООД, не отразяват реално извършени сделки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие, съгласно чл. 25 от ЗДДС, поради което на жалбоподателя е отказано право на кредит по всички фактури, издадени от Александрова Лоджистик ЕООД. Изложени са съображения, че фактурата, сама по себе си, не представлява данъчно събитие, а е частен документ, представляващ формално изискване за упражняване на правото на приспадане на платения по нея ДДС. Съдът е приел, че редовното счетоводно отразяване на фактурите също не доказва реалността на доставките. По доставките от Болди Транспорт ЕООД е направен извод, че по 8 фактури с предмет транспорт са издадени товарителници /CMR/, които са частни документи и по тях са констатирани определени непълноти. Липсват данни до къде е превозен товарът, какъв е адресът на получателя, коя е дата за доставяне, кои са конкретните адреси, на които следва да се доставят стоките. Не са представени пътни листове, данни за закупени винетни стикери, платени пътни такси и др. доказателства, от които може да се установи маршрутът на превозните средства и мястото на разтоваране на стоките. Направен е извод, че липсват доказателства за реалност на доставката. Съдът е приел, че не са изпълнени изискванията на чл, 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6/9 и чл. 25 ЗДДС, поради което е направен извод, че ревизиращият екип обосновано и законосъобразно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните доставки. Съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, приемайки, че РА е законосъобразен. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Длъжен е и служебно да прецени дали актът е валиден, а при условията на чл. 168, ал. 2 АПК да го обяви за нищожен, дори и да липсва искане за това. В жалбата, адресирана по първостепенния съд, са изложени доводи за извършени съществени процесуални нарушения от приходните органи при възагането на ревизията и при изземването на ревизионната преписка, но тези оплаквания не са преценени от Административен съд София град, видно от мотивите на обжалваното решение. Доводите за допуснати при възлагането на ревизията и изземването на преписката засягат пряко въпроса дали РА е издаден от компетентни органи. Настоящата инстанция констатира, че административния съд не е извършил проверка на всички основания по чл.168 АПК, във вр. с чл.146 АПК. Мотивите на съдебното решение обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Липсата на мотиви, в случая относно компетентността на възложилия ревизията, формата и спазването на административнопроизводствените правила при издаването на процесния административен акт, възпрепятства извършването на ефективна касационна проверка на съдебния акт. Излагането на съображения за първи път от касационната инстанция в тази насока би лишило страните от една инстанция по фактите и приложимото право. Основателни са и оплакванията за нарушаване на принципа на служебното начало в първоинстанционния процес поради недаване на конкретни указания на жалбоподателя, че не сочи доказателства за установяване на факти и обстоятелства, от значение за решаване на спора. Реалността на доставките е фактически въпрос и за да приеме в решението си, че тази реалност не е доказана, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че за определени факти, от осъществяването на които той черпи изгодни правни последици, не представя доказателства. При това, съдът следва да обсъди всички представени доказателства по отделно и в съвкупност, за да бъдат фактическите му изводи обосновани. Всичко изложено налага отмяната на първоинстанционното решение поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По частната жалба на директора на Дирекция ОДОП София: С Решение 9167/17.03.2025 г., постановено по адм. д. 5330/2024 г., имащо характер на определение, на АССГ, съдът е приел за частично основателна молбата на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на Решение 874/09.01.2025 г., постановено по същото дело, относно присъденото в полза на ОДОП София юрисконсултско възнаграждение. При отмяната на съдебния акт, който е изменен в частта за разноските, на отмяна подлежи и акцесорния акт по изменението. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, по разноските за настоящото производство ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение