Решение № 464 от 9.12.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 543/2009 г.

Решение № 464 от 9.12.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 543/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура гр. П. и жалба на частните обвинители и граждански ищци, срещу решение по внохд. № 189/2009 г. на Апелативен съд гр. П. В протеста, който се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура е направено оплакване за съществени процесуални нарушения, при оценката на доказателствата, нарушен основен принцип на чл. 14 НПК, довели до неправилно приложение на закона. Частните обвинители не са взели участие в съдебно заседание. Подсъдимия и защитата му, в писмено становище намират постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадените протест и жалба неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.06.2009 г. постановено по внохд. № 189/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е потвърдена присъда по нохд. № 1208/2006 г. на Окръжен съд гр. Ст. Загора. С посочената присъда подсъдимия Е е признат за невиновен, на 24/25.01.1997 г. в гр. К. умишлено да е умъртвил П. В., поради което е оправдан по обвинението по чл. 115 НК. С присъдата, като неоснователни са отхвърлени гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. П. и жалбата на частните обвинители и граждански ищци, които ще бъдат разгледани заедно, тъй като са ангажирали едни и същи основания. Акцента в протеста, а и в жалбата се поставя върху доказателствения анализ извършен от въззивния съд, като се твърди че този съд е оценил превратно събраните доказателства и най-вече гласните такива. Направил е вътрешно противоречиви изводи по фактите и без основание, не е кредитирал показанията на част от свидетелите. Другото основно оплакване е за нарушение на чл. 14 НПК, тъй като решението не е взето след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Протеста и жалбата на частните обвинители са основателни. Изводите и на въззивния и на първоинстанционния съд по фактите са вътрешно противоречиви, фрагментарни, като са игнорирани обстоятелства от значение, липсва анализ и съпоставка на всички доказателства, надценени са някои от фактите, на които е отделено изключително внимание - кой от свидетелите, колко изстрела е чул, вида и броя на увредите по подсъдимия и др., а липсват съображения по главния факт - кога е стреляно с пистолета на подсъдимия, къде е бил пострадалия в този момент, кой е бил в близост до подсъдимия и пострадалия и кой какви действия е извършвал в този и следващите моменти. Така въззивния съд приема от една страна, че -"подсъдимия бил съборен на земята, където продължили да го ритат и блъскат /т. е. биещите в това число и пострадалия са прави/, при което пистолета му бил отнет или изпуснат от него...последвал трети изстрел" и от друга - "св. Иванов се опитал да разтърве биещите се /т.е. всички са на земята/ и първоначално от купчината хора хванал и със сила повдигнал св. Л, след това подсъдимия и накрая лежащия на земята пострадал В. ", който не само, че не е бил прав, а и е под подсъдимия в кълбото от хора. Без анализ и съпоставка е и извода, че "св. Иванов след изстрела и след като видял простреляния В. " подгонил подсъдимия, а не някои от другите участвали в "кълбото", които преди това дръпнал. Напълно произволен е и извода, че " фаталния изстрел" е възпроизведен от "далечно разстояние ", най малко един метър като се вземе предвид, че нито един от свидетели не твърди да е имало човек на разстояние от кълбото с хора, а установеното от балистичната експертиза разстояние от 225 мм няма как да се приеме за далечно. Не е изяснено и противоречието в обясненията на подсъдимия, /които в други части подробно са обсъдени и приети за достоверни/ който е категоричен, че първия път когато е извадил пистолета не е успял да възпроизведе изстрел, тъй като не е заредил, възпроизвел втори изстрел, след което бил нападнат от трети човек /пострадалия/ в гръб и от двамата, които първоначално "предупреждавал", успял да се откопчи и да произведе още един "предупредителен " изстрел, след което го съборили на земята. За този трети предупредителен изстрел не споменава нито един от свидетелите, които са видели групата при включването на пострадалия в нея. Няма как да бъде споделен и извода, че правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на св. Л св. Александров, тъй като " се стремят да отграничат участието си в инцидента предизвикан от тях самите, и в тази част /коя/ са в противоречие с показанията на св. И св. М. З. ", който извод не намира опора в показанията на тези двама свидетели. Неправилни са и изводите за липса на възможност да се направи категоричен извод по делото, тъй като събраните косвени доказателства, не водели до единствено възможния извод. Вярно е, че за установяване на предмета на доказване по делото са събрани /с всичките уговорки, предвид негодното според Върховния касационен съд досъдебно производство/ необходимия обем, преки и косвени доказателства . Неверен е извода, че гласните доказателства са изцяло косвени. Обсъдени макар и неправилно, избирателно, дори превратно в голямата си част те са преки доказателства, например за мястото и времето на извършеното деяние. В друга част - относно участието на подсъдимия в изпълнителното деяние, те биха могли да послужат за доказателство /косвено/, ако бяха подложени на задълбочен анализ и съпоставяне и беше потърсена връзката им с другите установени по делото факти, което както бе посочено по горе не е направено. Всичко изложено, макар и не изчерпателно, дава основание на извод за допуснати от страна на инстанционните съдилища на нарушения на правилата за проверка, и най вече оценка на доказателствата по делото, които са съществени защото възпрепятстват изграждане на вътрешно убеждение основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по смисъла на чл. 14, ал. 1 НПК. Доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия, са такива по установяване на обстоятелства от значение по смисъла на чл. 102 НПК, допуснатите нарушения са довели и до нарушение на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения, а подадения протест и жалба на частните обвинители основателни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение