Решение № 9949 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2020 г.

Решение № 9949 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /. Образувано е по касационна жалба на А. Рачинска от [населено място] подадена чрез адв. А. Георгиева срещу решение № 50/17.01.2020 г. постановено по адм. дело № 2084/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването й против заповед № 3 Д/Д-В-191/19.07.2019 г. издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" Варна към АСП. Наведените в жалбата възражения са за нищожност и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът директор на дирекция "Социално подпомагане" Варна към АСП не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Т. Рачински също не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 3 Д/Д-В-191/19.07.2019 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна, с която на основание на чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, т. 8 от ЗЗДет считано от 19.07.2019 г. е прекратено настаняването на детето А. Р. в Кризисен център за деца [населено място] и на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет., във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет. е настанено в семейството на Н. Рачински и С. Рачинска до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Първоинстанционният съд намира за безспорно установена фактическата обстановка описана в приложения по делото социален доклад от 19.07.2019 г., а именно: А. Р. е родена от брачното съжителство на А. и Т. Рачински. Детето е отглеждано от двамата родители до месец август 2017 г. След тази дата е живяло съвместно с майка си и баба си по майчина линия. Първоначално родителските права са предоставени на майката при разширен режим на лични контакти с бащата. Поради липса на съдействие от страна на майката и възпрепятстване на срещите с бащата последният е поискал промяна на привременните мерки и с определение на съда от 25.06.2018 г. родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата. С решение на Районен съд-Варна е допуснат развод между родителите, родителските права са предоставени на бащата Т. Рачински, местоживеенето на детето е определено при бащата и е определен режим на лични отношения с майката. С решение № 1129/09.10.2019 г. постановено по гр. дело № 105/2019 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решението на Районен съд-Варна в частта на допуснатия развод, предоставянето на родителски права и местоживеенето на детето и е отменено в частта, с която е определен режим на лични отношения с майката. Видно от изготвения социален доклад и приложените с административната преписка документи Т. Рачински и А. Рачинска не само не са съумели да предпазят детето си, но и А. Рачинска е персонално въведена в родителския конфликт, случилото се с момичето след раздялата между майката и бащата, е нагледен пример, че чрез програмиране (промиване на съзнанието, манипулация) постоянно гледащият родител, чиято цел е да разруши любовта на детето към другия родител, може да го елиминира от живота на подрастващия. В случая синдромът на родителското отчуждение на детето от бащата е възникнал вследствие на целенасочено проведена кампания за очерняване на другия родител, като и в този казус отново е използвана най-честата стратегия, а именно – обвинения и оплаквания за сексуален тормоз. Установено е още, че в хода на висящите граждански и административни производства водени между майката и бащата се проличават дефицитите в способността на майката да отглежда А.. Не само не спазва правила, но нейното поведение градира в отрицателна посока. Влезлите в сила съдебни актове не са коректив за А. Рачинска. Социалните органи са установили, че майката продължава да държи детето в изолация като не предоставя възможност за срещи, както с бащата, така и със служители на Отдела за закрила на детето. А. отглежда А. на неизвестно място и при неизвестни условия. Отказва да съдейства и да предоставя информация свързана с детето, лишава го от образование, детето не посещава учебно заведение, променя местоживеенето му не по обективни, житейски или социалнообосновани причини, а водена от амбиция да го обсеби, да отдели бащата, на всяка цена. Приютена е заедно с дъщеря си в Кризисен център – Силистра. През 2018 г. двамата родители са сезирали Районен съд-Варна с искания по Закона за защита от домашно насилие. Майката е твърдяла, че детето е жертва на сексуално насилие упражнено от бащата. Искът за налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо бащата на детето е оставен без уважение, а по иска на Т. Рачински по Закона за защита от домашното насилие срещу А. Рачинска, съдът е приел, че поведението на майката е проява на психическо насилие спрямо детето А., задължил е майката да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето и е забранил да го приближава на разстояние по-малко от 100 метра и на адресите на бащата и училището за срок от 12 месеца считано до месец април 2020 г. Издадена е заповед за защита № 4/02.04.2019 г., въз основа на която са постановени мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДет. След предоставената на 19.06.2019 г. полицейска закрила поискана от ВРС за детето още през м. 08. 2018 г. детето А. Р. е приведено от [населено място] в ДВНМН – [населено място]. От 21.06.2019 г. А. е настанена със спешна заповед на директора на ДСП – Варна в Кризисен център за деца – [населено място]. Предвид временния характер на предприетата мярка и изготвения план за действие със срок месец 06-09. 2019 г. е извършено проучване на възможностите на близки и роднини да поемат грижите за A. в своето семейство. След настаняването на детето в Кризисен център за деца – [населено място], в Дирекция "Социално подпомагане" –Варна са постъпили декларации по чл. 24 от ППЗЗДет. от семейството на Н. и С. Рачински - чичо и леля на A. и от семейство Д. и И. Танчеви - баба и дядо по майчина линия. Водещият случая социален работник е изготвила Социален доклад № СЛ/Д-В/1359-039/19.07.2019 г. Приела е, че контактите на A. с Н. и С. Рачински и тяхното дете Н. и се отразяват благоприятно. Семейство Рачински са на възраст близка до тази на родителите на A., както и възрастта на тяхното дете Н. е близка до нейната. Рачински са познати на A., част са от нейния живот и A. има емоционална връзка с тях. Притежават необходимия ресурс и умения да се справят с отглеждането й в тяхното семейство. Относно родителите на майката е прието, че са били съпричастни към нейното поведение и с тяхна помощ детето е укривано, лишено от постъпване в училище и държано в изолация. Установено е, че бабата и дядото не живеят постоянно заедно. Социалното проучване е установило необходимост спрямо А. да бъде предприета по-благоприятна мярка за закрила "настаняване в семейство на близки и роднини", която ще й позволи да бъде отглеждана в семейна среда, осигуряваща стабилност и сигурност. Отчетена е невъзможността заради установеното отчуждение, бащата да поеме функциите на родител. Фигурата на бащата е деформирана от информацията, която А. е получавала за Т. Рачински и не е в интерес на детето рязкото му включване в живота на момичето. Социалните са категорични, че за възстановяване на връзката "баща-дете" били необходими време, и терапия, и протективна среда. Да се определи местоживеенето на А. в дома на роднини е по-добрият вариант, пред това детето да бъде настанено в приемно семейство, заведение доставящо услуга от резидентен тип или още по-крайната мярка – институционална среда. Въз основа на изготвените Социален доклад № СЛ/Д-В/1359-039/19.07.2019 г. и социален доклад за възможностите за полагане на грижи за дете от 19.07.2019 г. следвайки най - добрия интерес на детето и поредността на мерките за закрила, е издадена оспорената заповед, с която, считано от 19.07.2019 г. е прекратено настаняването на детето А. Р. в Кризисен център за деца – [населено място] и на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет., във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет., тя е настанена в семейството на Н. Рачински и С. Рачинска до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. С решение № 3928/26.09.2019 г. постановено по гр. дело № 13013/2019 г. на Районен съд-Варна в производство по чл. 28 от ЗЗДет. А. Р. е настанена в семейството на роднини, а именно Н. Рачински и С. Рачинска за срок от три месеца, считано от влизане в сила на решението. С посоченото решение е оставена без уважение молбата на А. Рачинска за определяне на режим на лични отношения с детето А. Р., на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗДет. Решението не е влязло в законна сила, поради предприето оспорване пред Окръжен съд-Варна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд е приел, че като орган по провеждане на държавната политика в областта на закрила на детето дирекция "Социално подпомагане" Варна към АСП е била длъжна да осигури сигурността на А. Рачинска, поради което с издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила, тази цел на закона е реализирана. Приел е още, че административният орган е извършил приоритетна преценка по целесъобразност на интересите на детето с оглед обстоятелството, че настаняването на детето в семейството на негови роднини е по-благоприятно за него, тъй като същото ще се намира в позната среда. Не е налице надделяващ интерес А. да остане в Кризисен център за деца-[населено място]. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., в която родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да отглеждат дете, във вр. чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. във вр. чл. 26, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., са доказани. В случая предприетата мярка за закрила на А. е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Обосновани са изводите на съда, че административният орган правилно е приел, че за да се спаси детето и да се даде възможност на родителя да осъзнае действията си, да потърси помощ, задължително се препоръчва, незабавно, отделянето на детето, както от обсега на въздействащия родител, така и от този, на когото е отчуждено, посредством настаняване на друго място. Преценката за мярката се прави като се вземе предвид съотношението "полза-вреда" за детето. Лицата, в чието домакинство е настанена А., се отнасят отговорно към развитието й, допускат с детето да работят квалифицирани специалисти, поставят внимание върху важните за А. неща, като осигуряват среда, максимално близка до семейната. А. е напълно адаптирана при новите условия. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.). Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за нищожност на оспорената заповед. Видно от съдържанието на акта като основание за прекратяване на настаняването е вписана разпоредбата на чл. 29, т. 8 ЗЗДет. по реда на чл. 30 ЗЗДет. Според чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което условие в случая е спазено, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,