Решение № 4604 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 291/2009 г.

Решение № 4604 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 291/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД, представлявано от изпълнителния директор Георги Попниколов и процесуален представител срещу решение № 90 от 7.11.2008 г., постановено по адм. дело № 184 по описа за 2008 година на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 26 от 7.4.2008 г. на началника на митница Видин, което решение е потвърдено с решение № У-44-05-0082 от 15.5.2008 г., за отказване на възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7673/2006 г. Твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения в касационната жалба. Иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което се възстановяват поисканите от дружеството митни сборове и лихви. Ответникът - началник митница Видин оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение№ 26 от 7.4.2008 г. на началника на митница Видин за отказване на възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7673/2006 г. За да отхвърли жалбата срещу това решение съда е приел, че съгласно чл. 214, ал. 2 от Закона за митниците може да бъде поискано възстановяване на недължимо платени митни сборове само когато е извършено без правно основание или на отпаднало впоследствие основание. Платените от дружеството суми са дължими на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за митниците във връзка с чл. 202 ал. 1, т. 2 от с. з. за неприключил митнически режим транзит от титуляра на режима. Въпреки дадените от съда указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията за приключен режим и платени от титуляра суми, по настоящето дело те не били представени. Решението е правилно. Постановено е без да са налице съществени процесуални нарушения и при спазване на материално-правните предпоставки. Твърденията в касационната жалба за необоснованост не се подкрепят от данните по делото. С ППСПДВ № 7673 от 6.11.2006 година началника на митница Видин е задължил дружеството да заплати митни сборове и други вземания в общ размер на 4237 лв. със законната лихва за неприключил редовно митнически режим "транзит" по ЕАД № 41/Т-17100 от 25.9.2005 г. Постановлението е влязло в сила на 24.3.2008 г. по решение № 3302 по адм. дело № 248 по описа за 2008 г. на ВАС, след като е било обжалвано, с което е бил окончателно решен въпроса относно дължимостта на държавните вземания. Сумата е била събрана принудително от публичен изпълнител по изпълнително дело № 27351/2006 г. по описа на АДВ-София. Поради което спорът по настоящето дело има други измерения - дали на дружеството-касатор се дължи връщане) възстановяване (след поискване на платената на 2.12.20007 г. сума на основание чл. 216, ал. 2 вр. с чл. 865 от Правилника за приложение на Закона за митниците, във връзка с чл. 214, ал. 2 от Закона за митниците. Съгласно посочения текст на чл. 214, ал. 2 - Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало, т. е. две са алтернативно посочените предпоставки. Касаторът е следвало да представи доказателства по настоящето дело, че към момента на плащането от него на процесната сума митните сборове не са били дължими или основанието им за плащане е било отпаднало. Според твърденията на жалбата пред първата инстанция и пред настоящата, че режимът "транзит" е бил приключен редовно и вносителят, респективно получателят е заплатил задълженията в размер определен от митницата, следователно по делото е следвало да бъдат поискани и събрани доказателства за тези обстоятелства. С определение от 9.7.2008 г. съдът е дал подробни указания на жалбоподателя именно в тази насока, съобщение е получено и връчено редовно на 18.7.2008 г. В резултат едва на 9.9.2008 г. е поискано издаване на съдебни удостоверения (само два дни преди съдебното заседание), за които на 11.9.2008 г. е постановено определение за издаването им, а са получени едва на 8.10.2008. Удостоверения със същия текст са били поискани и от ВАС, отново няколко дни преди съдебното заседание, което е било на 25.3.2009 г. и отново не са представени доказателствата, изисквани с тях. Поради което и настоящата инстанция приема, че въпреки достатъчното време за събиране на всякакви данни по делото, същите не са били представени и няма такива за редовно приключване на режим транзит от съответното лице-вносител. Според данните в протокола от 9.10.2008 г. митницата също е извършила проверка и няма доказателства за приключен режим, плащане и няма върнат екземпляр 5 от ЕАД. Каквито няма и към настоящия момент. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК на началника на митница Видин, с оглед на това, че в съдебното заседание е имало представител, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение