Решение № 12884 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2018 г.

Решение № 12884 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. Р., от [населено място], [улица], чрез адвокат И. Барбова от АК - Пазарджик, за отмяна на влязлото в сила решение № 5932 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 13522/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 467 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 311/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик. В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на решение № 8201/17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1889/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът - директорът на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов, в представено писмено възражение, поддържа становище за неоснователност на искането. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, е неоснователно. С решение № 5932/08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 13522/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставено в сила решение № 467 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 311/2017 г. по описа на АС – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Е. Р. против решение № 1012-12-21#1 от 3.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-433 от 23.12.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик, обективиращо отказ да отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 8201 от 17.06.2010 г. по адм. дело № 1889/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставено в сила решение № 627/19.12.2009 г. по адм. дело № 734/2009 г. на АС – Пазарджик в частта, с която е отменено решение № 29/05.10.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/14.07.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на Г. Л., от [населено място] на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО и преписката е върната на административния орган за решаване по същество, съобразно указанията, дадени с мотивите на решението. Спорът по двете дела се свежда до зачитане на труда, положен от лицата в "Промкомбинат – Чико", [населено място] на длъжността "шлосер", като такъв при условията на втора категория, респ. относно наличието на основания за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Е. Р. е поискал като страна по делото, отмяна на влязлото в сила решение № 5932 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 13522/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, поради противоречието му с решение № 8201/17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1889/2010 г. на същия съд. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви две решения на Върховния административен съд, шесто отделение, постановени по жалби срещу два различни акта на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Отделно от това не обосновава доводи защо счита за неправилно посоченото, а не противопоставеното решение, т. к. при колизия по чл. 239, т. 4 АПК на отмяна подлежи неправилният акт, а не този, който не е в интерес на страната, инициирала производството за отмяна (Арг.: чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро АПК). Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ТП на НОИ - Пазарджик се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд,