Решение № 2738 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2024 г.

ВАССедмо отделение18.03.2025 г.докладчик т Павлина Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 880 от 27.06.2024 г. по адм.д. 179/2024 г. по описа на Административен съд Монтана.

Връща делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" срещу решение 880 от 27.06.2024 г. по адм.д. 179/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменено решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с per.BG05M90P001 -2.056-0012/33 от 25.03.2024 г. на ръководител на УО на ОП РЧР , в частта по т.2, с която на основание чл.64,ал.3 от ЗУСЕФСУ на Община Монтана са определени неверифицирани разходи в размер на 21 454,10лв., в частта по т.3, с която е извършена финансова корекция в размер на 19500лв. и в частта по т.4, с която е определена обща сума за плащане в размер на 32 794,68 лв.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

С оспорения административен акт по 2. на основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ е определен общ размер на неверифицираните разходи: 21 454,10 лв., поради наличие на следните обстоятелства:

  1. На основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ определя общ размер на неверифицираните разходи: 21 454,10 лв.

Мотивите са по

т. Б За А. Г. На основани .чл.57, ал. 1, т.3 от ЗУСЕСИФ, УО верифицира разходи по договор по ЗЗД с А. Г. за предоставени услуги по проекта до отчетените в докладите на лицето часове, за които са представени протоколи за консултации, а именно: 112 часа за м.04.2022г., 112 часа за м.05.2022г. и 92-часа за м.06.2022г. и не верифицира разходи за 40 часа за м.04.2022г., 40 часа за м.05.2022г. и 84 часа за м.06.2022г.

т.В. На основание чл. 57; ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с т.8.1. от Ръководството за конкретния бенефициент за изпълнение и управление на проекти по процедурата и чл.3.16 от административния договор за предоставяне на БФП, алтернативно на основание чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.5 на РегламентЕС 130482013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1081 /2006 на съвета и Приложение I към Регламента, не се верифицират предявените средства за извършени консултации на лицата, за които липсват карти за участие.

т.Г. На основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във' връзка с т.8.1. от Ръководството за конкретния бенефициент за изпълнение и управление на проекти по процедурата и чл.3.16 от административния договор за предоставяне на БФП, алтернативно на основание чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.5 на Регламент (ЕС) 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1081 /2006 на съвета и Приложение I към Регламента, не се верифицират предявените средства за участие в Дейност 5. Насърчаване на самостоятелната заетост за лицата, за които липсват карти за участие

т.Д. На основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ не се верифицират средства за следните лица, които не са в целевата група по"Дейност 5 Насърчаване на самостоятелната заетост :

т. Е. УО верифйцира разходи в размер на 6 % от общия одобрен размер от преки разходи (936 573,30 лв.), на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т.1 от ПМС 189/28.07.2016 г. и чл. 686, параграф 1 от Регламент 1303/2013г. и не. верифицира горницата над така, определения допустим размер на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ.

  1. На основание Решение за определяне на финансова корекция BG05M90P001- 2.056-0012/21 от 26.09.2023г. и чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ извършвам финансова корекция в размер на 19 500,00 лв. БФП по бюджетен ред V. 11.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде.

Мотивите са по по т.A.С Решение на УО на ОПРЧР с peг. BG05M9OP001-2.056-0012/21 от 26.09.2023г. е определена финансова корекция в размер на 25% върху отчетените и допустими разходи по договор за услуга от 09.11.2022г., сключен с "Ню Айдиас Консулт" ЕООД по проведена обществена поръчка с предмет предоставяне на консултации и обучения за насърчаване на самостоятелна заетост по проект Социално-икономическа и образователна интеграция на лица от уязвимите групи в Община Монтана". Решението на УО е потвърдено изцяло с влязло в сила Решение 748/07.12.2023г. на Административен съд-Монтана, постановено по адм. дело 643/2023г. В настоящото искане за плащане, по този договор с "Ню Айдиас Консулт ЕООД са отчетени общо 96 000,00лв. От тях за недопустими са счетени 18 000,00лв., като за тях е постановен отказ от верификация по смисъла на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ - виж т. 2.6 до 2.10 вкл. от настоящото решение. Спрямо останалите допустими разходи - УО извършва финансова корекция съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. първо от ЗУСЕСИФ, изискваща корекцията да се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.

  1. Определя общ размер на сумата за плащане: 32 794,68 лв. Размерът на окончателното плащане се изчислява като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (992 767,69 лв.), се приспадат отпуснатите авансово и междинни плащания (959 973,01 лв.), като от получената сума се приспадат начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП ( 0,00 лв.).

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че оспореното решение, в частта, с която се отказва верификация на разходи на стойност 21 454,10 лева не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити, обжалваният административен акт съдържа фактически, но не и правни основания за издаването му, в обстоятелствената част на решението за някои от разходите е посочен чл.57,ал.1,т.2, алтернативно чл.57,ал.1,т.4 от ЗУСЕСИФ, посочване като правно основание на чл.64,ал.3 ЗУСЕФСУ за неверифицираните разходи по т.2 от решението, извън хипотезата на ал.1 на чл.64 ЗУСЕФСУ , който се отнася до случаи като непредставяне от бенефициера на документи в срок, а именно това е фактическото основание за отказа от верификация създава объркване у жалбоподателя, по коя от горепосочените хипотези е отказан разхода- по ал.3 или по ал.1 на чл.64 от ЗУСЕФСУ, налице е противоречие между правни и фактически основания. Административният орган не дал възможност на бенефициера в разумен срок /чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ да представи възражение и придружаващи доказателства по направените констатации. Приел, че е безпредметно да обсъжда самостоятелно т.3 и т.4 от решението при наличие на съществени нарушения при издаване на решението в частта по т.2, тъй като в общата сума за плащане по т.4 от решението, се съдържат всички суми по т.2, 3 от решението.

Решението е неправилно.

В оспорения пред съда административен акт са посочени фактическите и правни основания за отказ за верификация на сумите по всички точки в административния акт- по т. 2 Б - чл.57, ал. 1, т.3 от ЗУСЕСИФ, по т. 2, т. В и т. Г - чл. 57; ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ и чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, по т. Д - чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, по т. Е -чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, по т. 3 - чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

В случая е безспорно наличието на фактически основания, изложени от административния орган и излагането на алтернативни правни основания по две от точките. Спорният въпрос е дали изложените фактически основания правилно са подведени като юридически факти под посочените от органа правни основания. Този въпрос не е свързан с нарушение на изискванията за форма на индивидуалния административен акт, а с неговата материална законосъобразност. Производството по верификация не е санкционно производство. Възможно е установено фактическо обстоятелство да бъде в противоречие на повече от едно от условията за допустимост. В такива хипотези наличието на едно от няколко изброени от органа основания за недопустимост на разхода води до законосъобразност на административния акт, независимо от обстоятелството, че друго от посочените основания не е налице. Основанието по чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ е посочено като общо за надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране.

Неправилно е прието, че е следвало да се предостави срок на бенефициента по чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФНеправилно е прието нарушение на административно-производствените правила, свързано с непредставянето на възможност на бенефициента да изложи допълнителни твърдения и да представи доказателства по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Посочената разпоредба указва случаите, при които УО следва по този ред да изиска представянето на допълнителни документи и доказателства. Процесните неверифицирани разходи не попадат в нито една от групите обстоятелства, изброени в чл. 63, ал.1. В конкретния случай всички обстоятелства за решаване на въпроса за допустимостта на разходите са установени в хода на изпълнение на проекта, като в рамките на това административно производство на бенефициента е предоставена възможност да представи допълнителни документи и доказателства за съответствие на лицата, за които са предявени разходи, с изискванията за принадлежност към целевата група по проекта. В административната преписка е налично и съответно представено по делото предходно искане на бенефициента за осъществяване на промени в целевата група, което е отказано от УО с писмо с per. BG05M9OP001-2.056-0012/16 от 14.06.2023 г., представено по делото. Във връзка с изложеното фактите и обстоятелствата от значение за решаване на случая са събрани и обсъдени от УО в хода на административното производство.

Тъй като съдът не е изложил мотиви налице ли са фактически и правни основания за отказ за верификация на сумите, посочени в административния акт, обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение