Решение № 3051 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2015 г.

Решение № 3051 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева чл. 208 АПК Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Николова, против решение № 185 от 3.12.2014 г., постановено по адм. дело № 177/2014 г. по описа на Административен съд - Смолян. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като неправилно поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от 13.01.2016 г. от юрк. Николова, с която поддържа касационната жалба и претендира разноски, в условията на алтернативност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - ЕТ "Татяна Делибашева" със седалище в град Доспат, редовно призован, не се представлява в съдебното заседание. По делото е депозиран отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС-Смолян е образувано по жалба на ЕТ "Татяна Делибашева" против Заповед № 03-РД/1667 от 30.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано финансиране на жалбоподателя по проект ИД № 21/311/01158 от 28.05.2013 г. Съдът е приел, че административния акт е издадено от компетентен орган по аргумент от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30) във в с чл. 20а и чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За да отмени административния акт и върне преписката на ДФЗ за ново разглеждане, съдът е приел, че заповедта е немотивирана и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на нормата на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30. В мотивите си съдът е посочил, че макар съдържанието на оспорваната заповед да е изключително описателно, от същото не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти за това какъв е размера на общия доход (приход) на кандидата от дейността му през 2012 г. и какъв е размера на доходите (приходите) на кандидата от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги през същата 2012 г., с оглед определеното от органа процентно съотношение между тях в размер на ЗЗ,77%. Установената неяснота е във връзка с посоченото в акта правно основание за отказ от финансиране - чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30. При вече изведен извод за липса на яснота относно фактическите констатации в акта, съдът е коментирал изводите на ДФЗ относно "верността" на съдържанието на годишна данъчна декларация (ГДД) на кандидата и кредитирането на "други суми, различни от декларираните от кандидата". Съдът е приел, че ДФЗ не може да преценява верността на съдържанието на подадената пред компетентната ТД на НАП ГДД на кандидата и да приема, че други суми, различни от декларираните от кандидата представляват негови доходи (приходи) от дейността му, при условие, че са представени със заявлението за подпомагане документи, съответстващи на изискванията на Наредба № 30. Прието е също, че е допуснато нарушение и на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30 с мотива, че дори да е дадено указание от ДФЗ до кандидата за поправяне на несъответствия и неясноти по заявлението за подпомагане, същите указания са неточни и объркващи кандидата. Прието е, че неточността на указанията, се установяват от многобройните подадени молби от кандидата, както и от представянето на посочена като "коригираща" ГДД за 2012 г., незаверена от НАП, но съдържаща същите декларирани данни по предходно представена пред ДФЗ декларация за 2012 г., заверена от НАП, както и представената Справка-декларация за приходите от продажби по видове дейности през предходната година (2012 г.). Друг аргумент относно обосноваването на нарушението според съда е липсата на посочено правно основание в уведомителното писмо до жалбоподателя, въз основа на което са поискани от жалбоподателя да представи разходо-оправдателни или приходни документи за извършвана земеделска дейност през 2012 г Решението е неправилно. Изводът на съда за липса на ясно изразени фактически констатации в оспорваната заповед, които да кореспондират с направеното от органа позоваване на приложения от него материален закон, е необоснован. Видно от мотивите на решението, съдът е приел за установено, че "като мотив за отказа е посочено също, че последващо (след уведомлението от ДФ "Земеделие" до кандидата за неточности в ГДД и неясноти в данните по заявлението) представената ГДД не отговаря на изискването по т. 7 от раздел "Приложени документи" към Приложение № 5 към чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а именно да е заверена от съответната ТД на НАП, нито е представена нова Справка- декларация, която да отговаря на изискването на т. 15 от същия раздел, административният орган приема, че не следва да се дава допълнителен срок за отстраняване на нередовностите, поради което преценката на заявлението за подпомагане следва да се извърши на база първоначално представените и отговарящи на изискванията на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи /заверена от ТД на НАП ГДД за 2012 г. и единствената надлежно попълнена Справка-декларация/, при което се установявало, че процентното съотношение между декларираните доходи от земеделска дейност /грозде/ спрямо общия размер на доходите, реализирани през 2012 г. от ФЛ - собственик на кандидата, възлиза на ЗЗ,77%, т.е. не надвишава 50 %...". При така установеното от фактическа страна от съда, следва да се приеме за необоснован изводът му, че не може да изведе действителната воля на административния орган относно размерът на общия доход (приход) на кандидата от дейността му през 2012 г. и какъв е размерът на доходите (приходите) на кандидата от земеделска дейност, с оглед определеното от органа процентно съотношение между тях в размер на ЗЗ,77 %. Нещо повече, съдът не е обърнал необходимото внимание на изложеното в оспорвания акт. Преценката дали един акт е надлежно мотивиран от гледна точка на съдържанието на твърдения относно фактите, включени в хипотезата на нормата, приложна от органа, може да е въпрос както на чисто количествена преценка за пълнотата на засегнатите в мотивите факти, така и на качествена преценка, дали по ясен и разбираме начин е поднесена информацията за това какво се твърди от страна на органа. В случая, касационната инстанция намира, че оспорвания акт е надлежно мотивиран и не поставя никакво съмнение защо е ДФЗ е отказал да удовлетвори искането на кандидата, позовавайки се на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 На първо място, ДФЗ твърди, че в хода на административното производство е установен размер от 33,77% на прихода на кандидата през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги. Този размер е изведен при отчитане "на база първоначално представените и отговарящи на изискванията на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи /заверена от ТД на НАП ГДД за 2012 г. и единствената надлежно попълнена Справка-декларация". На л. 155 по делото на АССГ е видно, че ДФЗ дори е подчертал приетите като стойности доходи: 2730 лева от трудови правоотношения; 2371,15 от друга стопанска дейност и 1920 лв. от извънтрудови правотоншения. На второ място, на л. 156 от делото, в последното изречение недвусмислено се поддържа твърдението, че "процентното съотношение между декларираните доходи от земеделска дейност /грозде/ спрямо общия размер на доходите, реализирани през 2012 г. от ФЛ-собственик на кандидата, възлиза на 33,77%...". Следва са се отбележи, че дали ДФЗ правилно е кредитирал едно или друго доказателство, събрано в хода на административното производство, или как е интерпретирал и приложил доказателствената сила на документите не е въпрос на мотиви на акта, а въпрос на доказване на поддържаните фактически констатации, пряко касаеща защитата на материалната законосъобразност на акта. Що се касае до установеното съществено нарушение на правилото на чл. чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30, то и тези изводи на съда са необосновани. Нито в първоначално подадената жалба, нито с последващи изявления, жалбоподателят е възразил пред съда, че е нарушено правото му на защита и участие в процеса посредством дадените му с писмото от 19.09.2013 г. указания като "неточни" или "объркващи". Видно от отговора на кандидата с вх. № от 15.10.2013 г. при ДФЗ по така дадените му указания, същия безпроблемно е съумял да отговори и на осемте пункта за уточнения. Нещо повече, разглеждайки писмото само по себе си, в решението си съда никъде не е посочил, въз основа на какво счита, че указанията са "неточни" или "объркващи". Доводът, че кандидатът е подавал многобройни молби, както и че е представил "коригираща" ГДД за 2012 г., незаверена от НАП, но съдържаща същите декларирани данни по предходно представена пред ДФЗ декларация за 2012 г., заверена от НАП, както и представената Справка-декларация за приходите от продажби по видове дейности през предходната година, е относим към процесуалното поведение на кандидата. Без да е установил конкретна неточност, подвеждане или заблуда от страна на органа, съдържаща се в указанията, съдът няма основание да обосновава извод за "объркване" на кандидата, изследвайки единствено неговото поведение. Това е така, защото действията или бездействията на кандидата може да се дължат изцяло на неговите лични възможности да отговори или изпълни дадените му указания, а не на порок в самите указания. Неправилно е заключението, че липсата на посочено правно основание в уведомителното писмо от 19.09.2013 до кандидата, въз основа на което са поискани от жалбоподателя да представи разходо-оправдателни или приходни документи за извършвана земеделска дейност през 2012 г, е съществено по естеството си нарушение. Не всяко нарушение на производствените правила е съществено и налага отмяна на издадения акт. Съществени са само тези нарушения, които имат за резултат отричане или ограничаване на правото страната за активно участие в процеса. Неправилно дадените указания, даването на указания без основание или даването на указания при липса на необходимост, вкл. и с цел отлагане на произнасянето от страна на органа, са хипотези, които сами по себе си не могат да повлияят пряко върху правата и възможността на страната в административното производство да отстоява претендираното материално право. В тази връзка, липсата на посочено правно основание за даването на указания до страна в производството само по себе си не е съществено нарушение. По горните съображения и доколкото в решението на първоинстанционният съд липсва обсъждане по отношение на материалната законосъобразност на акта, касационната жалба следва да се приеме за основателна, а съдебното решение като неправилно отменено и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по разноските в настоящото производство не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, ОТМЕНЯ решение № 185 от 3.12.2014 г., постановено по адм. дело № 177/2014 г. по описа на Административен съд - Смолян и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно.