Решение № 12157 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2010 г.

Решение № 12157 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от Антоанета Димитрова Новоселска от гр. Враца касационна жалба срещу решение № 5 от 1.03.2010 г. на Административен съд - гр. Враца, постановено по адм. д. № 550/09 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично вземане по декларация № 085/14.08.2009 г., издаден от мл. инспектор по приходите в Дирекция "МДТ" на община Враца, потвърден с решение № 6/5.10.2009 г. на Директора на Дирекция "МДТ" на община Враца, в частта му, в която е определено задължение за данък върху недвижимите имоти за периода 2006 г. - 2009 г. в размер на 316.74 лв. и лихва в размер на 52.15 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че имотите са декларирани като земеделски земи и съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде обявен за нищожен като противоречащ на закона Акт за установяване на публично вземане по декларация № 085/14.08.2009 г. в оспорената му част. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "МДТ" на община Враца - не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал. 3 и 4 от ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, собствениците на недвижими имоти, облагаеми с данък, са данъчно задължени лица. Жалбоподателката се легитимира като собственик с НА № 194/97 г. От представените по делото доказателства се установява, че имотите се намират в строителните граници на населеното място, в урбанизираната територия и не представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Размерът на публичните задължения не е оспорен. Оспорва се само дължимостта им. Така постановеното решение е правилно. Подадени са от жалбоподателката декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0510001959/11.08.06 г. и 051000960/11.08.06 г., в която тя е декларирала действително земеделска земя, придобита с НА № 194/97 г., находяща се в гр. Враца, кв. 2 от Хранително-вкусова зона, м. Орешака. С НА № 194/97 г. тя е призната за собственик на основание влязло в сила решение на поземлената комисия - гр. Враца № 309/02.10.96 г. на процесните имоти. От нейна страна по делото е представена скица от 10.11.05 г. на Служба по кадастъра - гр. Враца за поземлен имот 12259.1008.4, в който видно от влезлите в сила съдебни решения, се намират и процесните имоти. На скицата е посочено, че имотът се намира в урбанизираната територия. От мотивите на посочените съдебни решения и СТЕ, обсъдени в тях, се установява, че към 1996 г. имотите са попадали в масив 119 по плана за земеразделяне, който не е действащ. След актуализацията на плана с изтегляне на граничната линия на регулацията на града, земята попада в регулацията на града. Установява се че има одобрен ПУП през 2001 г., а със заповед № 128/19.01.04 г. на кмета на община Варна в процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ е одобрено частично изменение на ПУП за съседен имот. С оглед така представените от жалбоподателката писмени доказателства, правилно АС е приел, че имотите не са земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Ако въпреки това, жалбоподателката твърди, че се касае за земеделски земи, намиращи се извън урбанизираната територия, определена с ПУП, то е следвало тя да установи това обстоятелство. С оглед на изложеното, решението на АС - Враца, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,