Решение № 14059 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2010 г.

Решение № 14059 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 1161 от 27.04.2010 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7221 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Вие Вижън" ООД гр. София е отменен ревизионен акт /РА/ № 805287/01.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1249/11.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 63 306,64 лв. за данъчни периоди м. 02-06.2007 г. и м. 02.2008 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в незаконосъобразен извод за признаване на право на данъчен кредит при неустановено използване на предмета на доставките за последващи облагаеми доставки. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Вие Вижън" ООД гр. София, чрез адв. Г. Тодорова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Ревизираното лице е ползвало право на данъчен кредит в спорния размер по доставки с предмет: "изготвен технически проект съгласно Договор за изпълнение на проучвателни и проектни работи от 12.04.2006 г."; "извършени геотехнически проучвания", "плащане по договор за проектомениджмънт и супервайзинг"; "геодезически услуги"; "рекламни материали изготвяне на реклама"; "плащане по договор за оценка на съответствието на инвестиционен проект и упражняване на строителен надзор"; "плащане по договор за СМР". Съгласно Предварителен договор от 12.02.2006 г. за учредяване на право на строеж между собствениците на недвижимия имот, за който се отнасят доставките, "Вие Иммо" ООД и две физически лица от една страна и РЛ от друга се споразумяват собствениците да си учредят взаимно и да учредят на РЛ право на строеж на жилищен комплекс, находящ се в гр. Бяла, обл. Варна. Учредяване на ограниченото вещно право по нотариален ред в полза на РЛ не е извършено. Разрешение за строеж № 10/29.01.2007 г. от Община Бяла е издадено на собствениците на имота. С нотариален акт от 14.03.2009 г. построеният имот е прехвърлен на ревизираното дружество. Органите по приходите са приели, позовавайки се на чл. 92 от Закона за собствеността, че предметът на процесните доставки няма да бъде използван за последващи облагаеми доставки и РЛ няма право на данъчен кредит, тъй като към момента на изпълнение на процесните доставки то не е имало вещни права върху имота и то е извършило безвъзмездни доставки на услуги към собствениците на имота преди прехвърлянето му. В потвърждаващото РА Решение са изложени допълнителни мотиви, че покупката на недвижимия имот от страна на "Вие Иммо" ООД е освободена доставка на земя и доколкото процесните доставки са свързани с този имот предметът им не е предназначен за последващи облагаеми доставки. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че 1/. "Вие Иммо" ООД е избрал доставката на земя като облагаема по ал. 7 на чл. 45 ЗДДС и 2/. доставките по процесните фактури са предназначени за възмездни доставки, свързани с основната икономическа дейност на ревизираното лице. Решението е правилно. Съгласно чл. 69. ал. 1, т. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта; стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че доколкото основна дейност на ревизираното лице е проектиране и изграждане на вилно селище "Бяла даймънд" в с. Бяла, обл. Варна, посоченият по-горе предмет на доставките е свързан с проектирането и изграждането на обекта. Без основание органите по приходите са приели, че предметът на доставките е станал собственост на собствениците на имота, към момента на издаване на фактурите, по принципа на приращението. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройките, и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Ясно е, че предметът на процесните доставки, който не представлява нито постройки, нито насаждения не попада в приложното поле на посочената норма. Затова и неправилен е изводът на ревизиращите, че с предмета на тези доставки, ревизираното лице е осъществило безвъзмездни облагаеми доставки в полза на собствениците на терена. Именно това различава настоящия случай от тези по цитираните от представителя на ВАП решения по адм. д. № 4431/2010 г., 9808/2011 г., както и от тези по по-стара и непротиворечива практика на ВАС - решения по адм. д. № № 6197/2005 г., 786/2006 г. и др. Без основание органите по приходите са приели, че предметът на доставките е бил предназначен за извършване на освободени доставки. Най-напред, предметът на процесните доставки не е престиран на прехвърлителите на недвижимия имот "Вие иммо" ООД и физическите лица, а е доставен на ревизираното лице като получател в рамките и за целите на извършваната от него независима икономическа дейност. Отделно от това, както е установил и първоинстанционният съд, прехвърлителят на недвижимия имот е избрал сделката да бъде облагаема, съгласно чл. 45, ал. 7 ЗДДС. Решението следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2 024,07 лв. деловодни разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение