Решение № 6920 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14584/2009 г.

Решение № 6920 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14584/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение от 15.06.2009 г., постановено по адм. дело № 21/2007 г. на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Кин Димитров Стоянов от град София и директора на Дирекция "Информация и архив" /ДИА/ - МВР не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение СГС е прогласил нищожността на решение за отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 270576 на директора на ДИА - МВР и е върнал преписката на министъра на вътрешните работи за ново произнасянето по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 13869/26.04.2006 г. на Кин Димитров Стоянов, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 13869/26.04.2006 г. Кин Димитров Стоянов е поискал от министъра на вътрешните работи да му бъде предоставен достъп до обществена информация, събрана за неговия баща Димитър Стефанов Стоянов /Радой Ралин/ в архива на МВР, на хартиен носител. В срока по чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ директорът на ДИА - МВР е уведомил заявителя, че на 2.06.1978 г. от 06-то управление на ДС - гр. София е открито ДОН /дело за оперативно наблюдение/ на името на Димитър Стефанов Стоянов, с окраска "вражеска агитация" и делото е унищожено с протокол № 29/90 г. По делото са събрани доказателства, от които е установено, че съгласно докладна записка № 1059/20.04.1999 г. на зам. министъра на вътрешните работи и копия на картони образец 1 и 3 и писмо № 17, досието на Радой Ралин е унищожено, като за това е съставен протокол № 29/1990 г., който не е приложен към административната преписка. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Според СГС съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това и министъра на вътрешните работи, предвид липсата на доказателства за делегиране на правомощия на директора на ДИА - МВР. Изложени са съображения, че протокол № 29/90 г., с който е станало унищожаването на досието, не е предаден на комисията по досиетата, и тъй като той съдържа обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, следва да бъде предоставен на жалбоподателя. По тези съображения изричния отказ е прогласен за нищожен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна. В случая е постановен изричен отказ, подписан от директора на ДИА - МВР. Неправилно СГС е приел, че отказа е постановен при липса на материална компетентност на издателя му, поради което е нищожен. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая решението е било взето от определено лице, което се е обозначило като издател на акта със собственото си име и длъжностно качество. Поради това е налице отказ, постановен от компетентен орган, с оглед на което СГС е следвало да провери неговата законосъобразност. Като се е занимал единствено с въпроса за компетентността на издателя на акта, съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че протокол № 29/90 г. за унищожаване на досието на Радой Ралин - наследодател на жалбоподателя е документ, съдържащ обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Обществена информация по смисъла на цитираната разпоредба на ЗДОИ се съдържа в документите, събрани от архива на МВР за бащата на жалбоподателя, а не в протокол № 29/90 г., който удостоверява само унищожаването на същите или на част от тези документи. СГС е следвало да задължи административния орган да представи заверено копие на цитирания протокол, който е необходим с оглед на преценката на законосъобразността на постановения отказ за достъп до обществена информация - т. е. дали документите, съдържащи поисканата обществена информация са унищожени в цялост или частично и да изложи мотиви за законосъобразността на отказа при двете хипотези. Поради това решението следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав от същия съд за ново произнасяне. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,