Решение № 15543 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2019 г.

Решение № 15543 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Кутинчева чрез адвокат Д. Димитрова против решение № 52 от 15.01.2019 г. по адм. дело № 304/2018 г. на Административен съд – Русе. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й за обявяване нищожността на Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2919 от 11.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Цитират се и трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, но от обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат само такива за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Ответната страна - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява писмено становище чрез юрисконсулт Л. Железарова за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с наличие на подробно изследване на материалната компетентност на издателя на акта. Счита, че от административната преписка не се установява наличие на отменително основание, което да води до нищожност на оспорения акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Кутинчева за обявяване нищожността на Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2919 от 11.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Не излага конкретни възражения в тази насока. Единственият формулиран довод е, че следва да се провери компетентността на издателя. Именно в тази връзка са събирани доказателства, като по искане на жалбоподателката е допусната и съдебно-почеркова експертиза. Даденото заключение е възприето от страните без възражения. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че заместник-изпълнителният директор, подписал акта за прекратяване на поетия ангажимент, е действал в хипотезата на заместване, за което е оправомощен с нарочна заповед. Съответно е счел за неоснователни всички съображения на жалбоподателката за наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. В хипотезата на служебна проверка е обсъдил и другите отменителни основания. Посочил е, че от приложената административна преписка не се установяват такива и е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Така постановеното решение е правилно. В касацонната жалба отново се развиват доводи за липса на материална компетентност на издателя на акта за прекратяване на поетия ангажимент. Те са неоснователни. Видно от данните по делото, на 10.03.2017 г. управителният съвет на ДФЗ, съгласно Протокол № 111, е избрал за заместник изпълнителен директор Г. Георгиева с ресор на отговорност - "Директни плащания на площ" и "Информационни технологии". На 24.03.2017 г. изпълнителният директор на фонда е издал заповед № 03-РД/715, в която изключително подробно е описал всичките й правомощия във връзка с издаването на актове по схемите и мерките за директни плащания. В т. 2 от нея е описано правото й за издава и подписва уведомителни писма, в това число и за неизпълнени ангажименти по мярка 10 "Агроекология и климат". Поради това са неоснователни възраженията в касационната жалба, че тази заповед имала само вътрешноведомствен характер. Отделно от това с втора заповед № 03-РД/4509 от 24.03.2017 г. изпълнителният директор е детайлизирал правомощията на Г. Георгиева в този ресор, като й е възложил такива, обособени в 7 отделни точки. В т. 1 са посочени правомощията й във връзка с организирането и прякото ръководство на дейността на двете дирекция с примерно изброяване на актовете, които има право да издава. Общият им белег е да са свързани с дейността на двете дирекции. Оспореният административен акт попада в този ресор и след делегирането на правата с двете посочени заповеди от 24.03.2017 г. тя е материално компетентна да издаде оспорения административен акт. Данните по делото сочат, че за периода от 27.11.2014 г. до 19.05.2017 г. заместник изпълнителен директор на ДФЗ е бил и А. Добрев с ресор на отговорност "Рибарство и аквакултури" и САПАРД. През май на 2017 г. Г. Георгиева се е разболяла, за което е представен по делото болничен лист. Даден й е болничен отпуск за периода от 9.05.2017 г. до 19.05.2017 г. В тази връзка на същата дата - 9.05.2017 г. изпълнителният директор на фонда с нарочна заповед № 03-РД/977 е възложил на А. Добрев в качеството му на заместник изпълнителен директор да замества Г. Георгиева от 9.05.2017 г. до 12.05.2017 г. Именно в качеството му на заместник, той е издал акта за прекратяване на ангажимента. Заместването е удостоверил с положения подпис със запетая. Обстоятелството е установено също с допуснатата и приета съдебно-почеркова експертиза. При тези безспорни данни по делото, всички възражения на касационната жалбоподателка относно липсата на материална компетентност са неоснователни. На второ място в касационната жалба се повтарят възраженията за порок във формата на уведомителното писмо, дължащо се на липса на мотиви – фактически и правни основания за издаването. Те са необосновани, доколкото уведомителното писмо изцяло покрива законовите изисквания за форма. На трето място се твърдят напълно бланкетно допуснати нарушения на материалния закон, които правят акта нищожен. Тези доводи също са необосновани, тъй като правоотношенията между страните във връзка с прекратяване на ангажимента, са разглеждани на базата на приложимия нормативен акт. Отделно от това, волята на административния орган за това прекратяване е ясно изразена със съответните мотиви, които не само са ясни за адресата, но също така и за съда и позволяват осъществяване на реален съдебен контрол за законосъобразност, стига да е налице сезиране за това в нормативно определените срокове. Напълно бланкетно и необосновано е и последното възражение за допуснати съществени нарушения на административните правила, засягащи правото на земеделската производителка на участие в административното производство. Те се опровергават напълно от доказателствата по приложената административна преписка. Изводът на първоинстанционния съд, че не е констатирана нищожност е обоснован. Решението, с което е отхвърлил жалбата е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, касационната жалбоподателка следва да заплати 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение