Решение № 14063 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2012 г.

Решение № 14063 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 09.01.2012 г. по адм. дело № 1616/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/3692 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 7133.57 лева по отношение на "Екоприм" ООД във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН 16/120609/53721. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Екоприм" ООД със седалище и адрес на управление село Белозем, община Раковски, област Пловдив, е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Административният съд е установил, че "Екоприм" ООД подал до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН 16/120609/53721, като заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 181.21 ха и по Схемата Национално доплащане на площ (НПД) - 180.9 ха. Въз основа на наличната информация в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на заявителя била оторизирана сума по СЕПП в размер на 29 408.98 лв. и по НПД в размер на 13 656.84 лв. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки на коректността на данните в заявленията от 2009 г. Съобразно получената нова информация е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 7133.57 се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи, в това число по СЕПП - 4868.76 лв. и по НДП - 2264.81 лв. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-2600/3692 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 7133.57 лева по отношение на "Екоприм" ООД във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН 16/120609/53721. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, на който било възложено да издава актове за установяване на публични държавни вземания съгласно решение от 07.04.2011 г. на Управителния съвет на Държавен фонд " Земеделие " и заповед № 01-РД-1288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие ". Съдът преценил административния акт като незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при неспазване на законоустановената форма на индивидуалния административен акт по чл. 59 от АПК, поради липсата на мотиви относно определения с акта размер на публичното държавно вземане. Не е било спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, а именно не са посочени фактическите основания за издаването на акта. Съдът е приел, че земеделският производител е декларирал притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. В този смисъл, не може да бъде обосновано наличие на неправомерност в действията на земеделския производител, което да е довело до получаване от негова страна на плащания от Разплащателната агенция, които не му се дължат. Следователно, изплатените му суми за кампания 2009 г. не са неправомерно получени от него, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, както и че изводите направени в оспореното решение съответстват на закона и правилата на формалната логика. Липсата на фактически основания за издаването на административния акт представлява съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяната на акта. В самия акт за установяване на публично държавно вземане не е конкретизирано сумата, сочена за недължимо платена за кои недопустими за подпомагане площи се отнася, като не е и пояснен начина по който е формирана същата. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, според което при недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. При издаването на административния акт компетентният административен орган има задължение да изложи конкретните факти, въз основа на които да установи, че отсъстват условията за отпускане на помощта и че подаденото от земеделския производител заявление е нередовно. При положение, че това не е направено, съдът не би могъл да провери верността на формираната от органа преценка за неправомерно получаване на субсидията и да приеме, че земеделският производител има публично задължение към разплащателната агенция. Съдът не може да замести със свои липсващите констатации на административния орган, тъй като се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно съдържанието, с което е издаден. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд