Решение № 6473 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. М. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Х. Манолова срещу решение № 39397/26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8334/2025 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153 – 21 – 207/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане [номер]/28.05.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което й е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.12.2024 г. В касационната жалба е посочено, че обжалваното решение е незаконосъобразно, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационната жалбоподателка първоинстанционният съд е игнорирал посоченото в оспореното разпореждане правно основание за издаването му, а именно чл. 96, ал.1, т. 5 във връзка с ал. 2 КСО. Посочва се, че видно от експертно решение № 91167 от зас. № 98 от 27.05.2025 г. на ТЕЛК при Университетска болница „Д–р Георги Странски“, то е било издадено преди обжалваното разпореждане на НОИ, т.е. ако е била извършена необходимата служебна проверка, нямало е да се стигне до издаването на спорното разпореждане на НОИ. За незаконосъобразно се счита и посоченото в съдебното решение, че била приложима разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертиза (ПУОРОМЕРКМЕ). Изразява се от касаторката несъгласие с изразеното от съда, че чл. 41, ал. 3 от процесния Правилник предвижда само проверка относно лицата, които са подали заявление за освидетелстване или преосвидетелстване и след редовното им призоваване не са се явили на преглед пред ТЕЛК, т.е. случаите, при които не са постановени експертни решения на ТЕЛК поради неявяване на редовно призовани лица. Пак във връзка с изразените оплаквания, се потвърждава разбирането на касационната жалбоподателка, че не е спазено задължението на органите на НОИ за спазване на задължението по чл. 41, ал. 3 ПУОРОМЕРКЕ да направят нужната служебна проверка. Твърди се отново в тази връзка, че липсва обосновка в разпореждането за отхвърляне на жалбата и неизлагане на мотиви срещу възраженията на М.. Иска се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, а по преценка на съда да реши спора по същество или да се изпрати преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. и за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Х. Манолова, вкл. и в частта за разноските. По отношение на разноските в случай, че не се уважи касационната жалба, се твърди, че не следва да се присъждат разноски на административния орган на основание чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Ако съдът приеме, че административният акт не подлежи на отмяна, жалбоподателката претендира разноски на основание чл. 143, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба директора на ТП на НОИ – София град, чрез юриск. Д. Петрова, в депозирани по делото писмени бележки, я оспорва и моли същата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски на касационната жалбоподателка. Това възражение е обосновано от юриск. Д. Петрова с провеждане на само две съдебни заседания пред първоинстанционния съд, както и предвид статута на ответника като ТП на НОИ, чиито задължения са свързани със социалнозначима дейност по разходване на фондовете на ДОО. Представителят на Върховна касационна прокуратура изрично заяви, че няма да присъства в съдебното заседание. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанионният съд е разгледал правната уредба при отпускане на инвалидна пенсия, като се е позовал на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 КСО и чл. 30, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и е приел, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване се отпуска за срока на инвалидността, която е определена от ТЕЛК (НЕЛК). Съдът е приел за правилно позоваването на административния орган на чл. 30, ал. 3 НПОС, според който преосвидетелстването на лицата с трайна неработоспособност и степен на увреждане, се извършва до изтичане на срока за който е отпусната пенсията след служебно повикване. За безспорно в обжалваното решение е установено, че с експертно решение № 92164/243 от 19.12.2023 г. е определен срок на инвалидността на жалбоподателката до 01.12.2024 г. и тя има право на пенсия за инвалидност до посочената дата, след която липсва правно основание за изплащането й. За неоснователно е посочено от съда, че пенсионният орган не е съобразил последващото експертно решение на ТЕЛК, което е от 27.05.2024 г. Според съда видно от решение № 11892/041 от 01.07.2025 г. медицинската комисия на ТП на НОИ – София град, експертното решение на ТЕЛК от 27.05.2025 г. е получено в ТП на НОИ на 24.06.2025 г., което изключва възможността да бъде съобразено един месец по – рано при постановяване на разпореждането от 28.05.2025 г. Съдът се е позовал на чл. 98, ал. 4 КСО, според който разпорежданията за пенсиите за инвалидност добавката за чужда помощ се издава единствено въз основа на решението на медицинската комисия към ТП на НОИ, а ал. 5 предвижда, че решенията на комисията се издават в 14 – дневен срок след получаване на разрешение от регионалните картотеки на медицинската експертиза на експертни решения с определена 50 на 50 на сто трайно намалена работоспособност, след разглеждане на медицинската документация, която удостоверява здравното състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, причинна връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ. В тази връзка съдът е приел, че неправилно жалбоподателят излага аргументи за нарушение на чл. 41, ал. 3 ПУОРОМЕРКЕ, в който е регламентирана възможност ТП на НОИ да извърши служебна проверка в информационната база данни, тъй като тази проверка не може да се отнесе към конкретния случай, поради това, че цитираната правна норма предвижда проверка само относно лицата, които са подали заявление за освидетелстване или преосвидетелстване и след редовното им призоваване, не са се явили на преглед пред ТЕЛК, какъвто не е настоящия случай. Съдът е изложил мотиви, че при постановени експертни решения на ТЕЛК, същите се връчват в ТП на НОИ, като на основание чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) заинтересованата страна може да го обжалва, а самото съобщение за експертното решение се изпраща по електронен път на ТП на НОИ и в случая това е извършено на 24.06.2025 г., като в регламентиран 3 – дневен срок от връщане на медицинското досие, в който експертното решение се изпраща на НОИ. Направен е извод от първостепенния съд, че пенсионният орган няма задължението по чл. 41, ал. 3 ПУОРОМЕРКЕ, тъй като липсват данни жалбоподателят да не е била своевременно призована за преосвидетелстване от медицинските органи и че за него е била определена ТЕЛК в гр. Плевен, поради което претенциите на М. М. не са от компетентността на ТП на НОИ – София град. Обжалваното решение е неправилно постановено. Законът регламентира отпускане на инвалидна пенсия в чл. 71 във връзка с чл. 72 КСО, тъй като според тези правни норми лицата имат право на лична инвалидна пенсия, ако са загубили работоспособност и имат осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, на които предпоставки касационната жалбоподателка е отговаряла към момента на подаване на заявление от 22.10.2022 г. Установено е и че в решението на компетентния орган на ТЕЛК при „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД – гр. София е отразено, че М. е с трайно намалена работоспособност от 80 %. Впоследствие е извършено и преосвидетелстване, като административният орган изрично се е позовал на чл.30, ал. 3 НПОС в редакцията преди отмяната му от 02.12.2025 г., според който то се извършва в срока, за която инвалидната пенсия е отпусната, след служебно повикване. Установено е по делото, че с експертно решение на посочения по – горе ТЕЛК от 19.12.2023 г. е определена трайна неработоспособност на 87% и е определен нов срок на инвалидната пенсия до 01.12.2024 г., който е определен с разпореждане на пенсионния орган от 05.02.2024 г. Когато и този срок е изтекъл с разпореждане от 28.05.2024 г. е прекратена инвалидната пенсия на М. М.. Мотивите на това разпореждане са, че след изтичане на срока 01.12.2024 г. в ТП на НОИ – София град не е постъпило ново експертно решение на ТЕЛК за редовно преосвидетелстване на лицето от органите на медицинската експертиза за работоспособността и затова процесната пенсия е била прекратена, считано от 02.12.2024 г. Предхождащ процесното разпореждане документ е сигнал, вх. № 2123 -21 – 939/14.05.2025 г. по пенсионната преписка на М. с предложение на съответното длъжностно лице по пенсионно осигуряване за прекратяване на инвалидната й пенсия от 02.12.2024 г. с отбелязване, че не се е явила на ТЕЛК. Със заявление касационната жалбоподателка е поискала възобновяване на преписката, като видно от експертното решение на ТЕЛК от 27.05.2025 г. тя е била преосвидетелствана, като й е била определена 60 % неработоспособност. В решението на ТЕЛК изрично е посочено, че то се издава по – късно, но не е по вина на лицето. В случая е установено по делото, че последно посоченото експертно решение на ТЕЛК – София е от 28.05.2025 г., но е получено в ТП на НОИ София на 24.06.2025 г., поради което като се има предвид, че разпореждането за прекратяване е от 28.05.2025 г. няма как да бъде съобразено от пенсионния орган, тъй като е налице разлика между тях от 1 месец. Изрично в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено разпореждането за прекратяване на инвалидната пенсия на М. е възприета обосновката в него, че е изтекъл срокът на инвалидната пенсия, като лицето не се е явило за преосвидетелстване. По делото липсват доказателства, че М. е била призована да се яви за преосвидетелстване и че тя не се е отзовала на това служебно повикване съгласно чл. 30, ал. 3 НПОС. Затова и с последващото разпореждане от 25.07.2025 г. е възстановена инвалидната й пенсия, считано от 02.12.2024 г. (датата, на която е прекратена инвалидната пенсия на М.) и в което е посочено, че по – късното преосвидетелстване с експертно решение на ТЕЛК не е по вина на лицето. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 96, ал.1, т. 5 КСО, а също и чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКЕ във връзка с чл. 101Б ЗЗ., които задължават Регионалните здравни инспекции да уведомяват лицата да се явят за преосвидетелстване пред ТЕЛК. При така установеното неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на М. М., като незаконосъобразно е възприел приетото в разпореждането на пенсионния орган, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ – София град. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено на посочените от М. отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено на основание л. 221, ал. 2, предл. 2 АПК и съгласно чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени решение № 2153 – 21 - 207/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е оставена без уважение жалбата на М. З. М. против разпореждане [номер]/28.05.2025 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на М. З. М. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 306,78 евро за адвокатски хонорар съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за двете съдебни инстанции и за държавна такса за касационното обжалване в размер на 15,34 евро. Неоснователно и възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, макар в същото да са изложени мотиви. Размерът на адвокатското възнаграждение настоящият съд присъжда съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 ЗА, като го определя по своя преценка с оглед критериите по чл. 36,ал. 3 и 4 ЗА и съобразява сложността на делото, процесуалното поведение на страната, поискала разноските за адвокат и обстоятелството, че така определените размери на възнаграждението за адвокат за двете инстанции е в границите, посочени в чл. 24 от цитираната Наредба. Водим от горното Върховният административен съд