Решение № 2940 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2019 г.

Решение № 2940 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна, приподписана от гл. юрк. М. Колева против решение № 1441/11.07.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 614/2018 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-03000317003641-091-001/6.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна относно установените на С. Йорданов от [населено място] задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните възражения се отнасят до фактическите и правни изводи на съда, че сумите - 530 лева и 10 344. 55 лева, получени от ревизираното лице съответно през 2013 г. и 2014 г. от Д. Димова не са доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а са получени по договор за заем. Касаторът сочи, че размерът на сумата за 2014 г. е неправилно установен, тъй като вноските по банкова сметка, направени от Димова през този период са в общ размер 7 244.35 лева, а не 10 344. 55 лева. Разликата от 3 100. 20 лева е внесена от Г. Йорданов. По отношение на разходите за извършени СМР касаторът оспорва извършената от съда преценка на експертните заключения, като посочва, че разликата оценката се дължи разликата в степента на завършеност на обекта, приета от вещите лица. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - С. Йорданов от [населено място] не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е продадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт, с който на С. Йорданов, от [населено място] са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер 7 387. 70 лева и съответните лихви от 2 613. 86 лева за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви, както следва: за 2013 г. - за разликата от 1 417. 30 лева до 2031. 98 лева и по отношение на лихвите за разликата от 498. 11 лева до 714. 18 лева и за 2014 г. - за разликата от 398. 74 лева до 1 994. 87 лева и по отношение на лихвата за разликата от 99. 24 лева до 496. 53 лева. Съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. Йорданов е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. За да отмени ревизионния акт в посочената част, съдът е приел, че незаконосъобразно е формирана данъчната основа за доходите за 2013 г. и 2014 г. От доказателствата по делото съдът е установил, че ревизията за посочените периоди е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 4 ДОПК са посочени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК - получени и недекларирани доходи от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, постъпили по банкова сметка на ревизираното лице - в размер на 1 030 лева през 2013 г. и в размер на 10 344. 55 лева през 2014 г., които не са декларирани. За 2013 г. в ревизионния акт е установено, че имущественото състояние на С. Йорданов и направените от него разходи в размер на 20 319. 75 лева (за комунални услуги, за данъци, за застраховки и разходи за строеж на сграда в ПИ 363 по плана на СО Балъм дере, район Владислав Варненчик, гр. Варна) не съответстват на приходите и доходите му в размер на 1030 лева (парични постъпления по банковата му сметка). Формирана е данъчна основа в размер на 20 319. 75 лева (1030 лева, доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и 19 289. 75 лева недостиг на парични средства), върху която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 10 % или 2 031. 98 лева и съответните лихви. За 2014 г. е установено, че приходите/доходите на лицето са в размер на 10 844. 55 лева, формирани от постъпленията по банкови сметки в размер на 10 344. 55 лева и 500 лева от продажба на МПС и не съответстват на разходите му в размер на 20 439. 25 лева. Данъчната основа е включва доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ в размер на 10 344. 55 лева и недостиг на парични средства в размер на 9 604. 17 лева - общо 19 948. 72 лева, върху която е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 994. 87 лева и съответните лихви. По отношение на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ е приел, че жалбоподателят е доказал източника на получените парични средства по банкова сметка от Д. Димова - по договор за заем. Обосновал е извод, че такъв договор е сключен, чрез предаване на сумите по банков път, като и двете страни в дадените писмени обяснения по чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК потвърждават сключването му. По тези съображения е изключил от данъчната основа за 2013 г. - сумата от 530 лева и от данъчната основа за 2014 г. - 10 344. 55 лева. По отношение размера на направените разходи съдът от заключението на съдебно - техническата експертиза е приел за установено, че разходите за строеж през 2013 г. и 2014 г. са в по-малък размер - по 14 240. 75 лева за всяка година, вместо 19 857. 50 лева и е намалил размера на установения при ревизията недостиг на парични средства съответно за 2013 г. в размер на 13 673 лева и за 2014 - в размер на 3 987. 42 лева С тези мотиви съдът е намалил размера на данъчната основа и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2013 г. е определил данъчна основа в размер на 14 173 лева и дължим данък в размер на 1417. 30 лева и съответните лихви и за 2014 г. - данъчна основа в размер на 3 987. 42 лева и дължим данък в размер на 398. 74 лева и съответните лихви. Решението е частично неправилно. В противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел за доказано, че сумите, постъпили през 2013 г. и 2014 г. по банкови сметки в лева и евро на С. Йорданов в ПИБ от Д. Димова са предоставени като заем. Писмените обяснения по чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК са годно доказателствено средство в данъчния процес, но в случая не установяват източника на паричните средства - по договор за заем, тъй като не кореспондират с основанието за плащане на сумите, посочено от наредителя на банковото плащане. Видно от приложените по делото банкови извлечения от сметката на С. Йорданов и представените от Д. Димова преписи от нареждания за касов паричен превод, основанието за получаване на сумите е "захранване на сметка". При тези доказателства неправилно съдът е приел, че плащането на сумата по банков път, преценено във връзка с писмените обяснения на страните установява фактическия състав по сключване на договор за заем. Основателно е и оплакването в касационната жалба, че за 2014 г. съдът не е съобразил обстоятелството, че вноските по банковата сметка на С. Йорданов в лева са правени както от Д. Савова, така и от Г. Йорданов. За вноските от Йорданов няма данни и доказателства по делото, че представляват предоставен заем, включително и в писмените обяснения на Д. Димова (л. 730). На основание чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ така получените суми представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. От изложеното следва, че съдът в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон е изключил от данъчната основа на С. Йорданов за 2013 г. сумата от 530 лева, а за 2014 г. сумата от 10 344. 55 лева. В останалата обжалвана част решението е правилно. Определените от съда разходи на С. Йорданов за строителството на сграда, в ПИ 363 по плана на СО Балъм дере, район Владислав Варненчик, гр. Варна през процесните периоди, се подкрепят от доказателствата по делото. В ревизионния акт тези разходи са определени в размер на 19 857. 50 лева за всеки от процесните периоди и представляват половината от общата стойност на строежа в размер на 79 430 лева, определена от експертиза по чл. 60 ДОПК по пазарни цени при етап на завършеност "груб строеж". В обжалваното решение съдът е кредитирал заключението на съдебно - техническата експертиза (СТЕ), според което строежът през 2013 г. и 2014 г. е в "непълно завършен груб строеж" - нулев цикъл, носеща конструкция, без външни и вътрешни зидове, само метална конструкция на фасада, с частична покривна конструкция - 25 %, без покривно покритие и стойността му по метода на увеличената стойност е 56 963 лева. Възраженията в касационната жалба относно заключението на съдебно - техническата експертиза, по същество представляват оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. В експертизата е установено и не е спорно по делото, че за процесния строеж няма съставен протокол за приемането му в груб строеж по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Разликата в оценката не е само в степента на завършеност на строежа, но и в цената за покриване и отвеждане, приета от съдебно - техническата експертиза. Няма доказателства за по-голяма степен на завършеност, съответно за разходи в по-голям размер. В съдебно - техническата експертиза е посочено, че съгласно проекта, сградата е предвидена като масивна - монолитна, а е изпълнена в смесена конструкция. Констатирана е изрично частична покривна конструкция - 25 %. При тези обстоятелства и даденото подробно описание на оценявания обект в СТЕ, за разлика от експертизата в ревизионното производство, съдът законосъобразно и в съответствие с чл. 202 ГПК, е приел, че общата стойност на разходите за строителство е 56 963 лева, половината от които са за сметка на ревизираното лице и е намалил данъчната основа, чрез намаление установения паричен недостиг. С оглед на изложеното следва да се приеме, че данъчната основа за 2013 г. е 14 703 лева (1030 лева + 13 673 лева). Дължимият данък е 1 470. 30 лева. Размерът на лихвите върху тази сума изчислен с помощта на калкулатор на интернет страницата на НАП (www. nap. bg) е 525. 82 лева За разликата от 1 417. 30 лева до 1470. 30 лева и съответните лихви за разликата от 498. 11 лева до 525. 82 лева, за която ревизионният акт е отменен, решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата в тази част. За 2014 г. към установената от съда данъчна основа - 3 987. 42 лева, следва да се прибави сумата 10 344. 55 лева - доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ или общо 14 331. 97 лева. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. е 1 433. 20 лева, заедно със законната лихва в размер на 366. 93 лева. За разликата от 398. 74 лева до 1 433. 20 лева и съответните лихви за разликата от 99. 24 лева до 366. 93 лева, решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата в тази част. В останалата обжалвана част, в която е отменен ревизионния акт, решението следва да се остави в сила. По разноските: Първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се остави в сила като краен резултат, тъй като са възложени на ревизираното лице по компенсация. С настоящото решение на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер 1053. 60 лева или по 526. 80 лева за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съобразно материалния интерес, за който се уважава жалбата в размер на 1 382. 86 лева (главница и лихви). Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,