Решение № 2276 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2010 г.

Решение № 2276 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 128 от 23.06.2010 г., постановено по адм. д. № 52/09 г. от Окръжен съд Варна. С обжалваното решение е отменен РА № 478/21.11.2003 г., издаден от ТДД - Разград, потвърден с решение № 1469/2.02.04 г. на РДД Варна, в частта, в която на "БКС - Кубрат" ЕООД, представлявано от ликвидатора Людмил Тихчев за данъчен период м. 12.2002 г. не е признато право на данъчен кредит (ДК) общо в размер на 18 954,82 лева по фактури № № 2800337/18.12.2002 г. и 2800344/20.12.2002 г. издадени от "Киров" АД и по фактури № № 1500342/20.12.2002 г. и 1500341/20.12.2002 г., издадени от "Автомотор - Корпорация" София. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя съдебноделоводни разноски в размер на 300 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са допуснати от съда нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са следните:

1. Съдът не е изпълнил задължението си да следи за процесуалната легитимация на представляващия дружеството, съответно на упълномощения адвокат с процесуалното представителство на дружеството, тъй като дружеството е заличено, считано от 29.08.2008 г.,

2. На дирекцията не е предоставена възможност за становище по представени от жалбоподателя доказателства, с което е нарушен принципа за равнопостановеност на страните в процеса;

3. Процесните активи не са придобити от жалбоподателя, поради което не са налице кумулативните условия по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за ползване право на приспадане на данъчен кредит;

4. Решението е неправилно и в частта относно разноските.

Иска се отмяна изцяло на решението и присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство "БКС Кубрат" ЕООД в ликвидация, с ликвидатор Людмил Тихчев не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна.

Спорът по делото е относно правото на данъчен кредит за жалбоподателя по фактури № № 2800337/18.12.2002 г. и 2800344/20.12.2002 г. издадени от "Киров"АД и по фактури № № 1500342/20.12.2002 г. и 1500341/20.12.2002 г., издадени от "Автомотор - Корпорация" София.

С РА правото на данъчен кредит по въпросните фактури е отказано с мотива, че по фактурите чрез ревизираното лице са доставени машини и транспортни средства, които не са заведени като дълготрайни активи в счетоводството му, а са предоставени на инвеститора ПСОВ, гр. Кубрат, към община Кубрат. Констатирано е, че предаването на машините и транспортните средства на ПСОВ, гр. Кубрат от "БКС Кубрат" ЕООД не е документирано в дружеството. Правното основание за отказа на данъчен кредит е липсата на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДДС, както и наличието на предпоставката на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

Настоящото касационно производство е второ по реда си по този спор. Първоначално постановеното първоинстанционно решение по спора е отменено с решение № 12958 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7407/09 г. и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. С решението си ВАС е дал указания на първоинстанционния съд да се установи дали въпросните активи по спорните фактури са заведени като активи именно при данъчнозадълженото лице.

При новото разглеждане на делото е допусната и кредитирана съдебно-икономическа експертиза, която установява след проверка в счетоводството на жалбоподателя, че машините и транспортните средства по спорните фактури са придобити за нуждите на градска пречиствателна станция за отпадни води (ПОСВ), като те са заплатени от община Кубрат и получени от БКС "Кубрат" ЕООД. В констативно-съобразителната част от заключението, вещото лице е посочило, че машините по спорните фактури са заведени като активи в счетоводството на община Кубрат.

Въз основа на заключението Варненски окръжен съд приема с обжалваното решение, че доставчиците по фактурите са издали тези фактури, осчетоводили са ги в своите счетоводства, начислили са ДДС по тях в счетоводствата си и ДДС по СД за съответните периоди е внесен . Съдът е направил извод, че счетоводствата на доставчиците са водени редовно. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че може да се направи обоснован извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Съдът е направил необоснован извод, че в случая са налице предпоставките, визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.). Както правилно е посочил първоинстанционният съд в решението си, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да са налице едновременно предпоставките, визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.). По аргумент от чл. 64, ал. 1, т. 1и т. 5 от ЗДДС (отм.) част от тези предпоставки са лицето, което приспада данъчен кредит да е получател на стоката по фактурата и да използва получената стока за извършване на облагаеми доставки. В конкретния случай от данните по делото се установява, че реален получател на стоките по процесните фактури не е ревизираното лице, а община Кубрат, която е и платеца на стоките по фактурите. От установените фактически обстоятелства следва, че БКС "Кубрат" ЕООД не е придобило правото на разпореждане със стоките по процесните фактури, а в отношенията си с доставчиците по тях е действало от свое име, на за сметка на община Кубрат, т. е., "БКС Кубрат" ЕООД е действало като комисионер. В това му качество за него би възникнало право на данъчен кредит по фактурите с третите лица (каквито се явяват доставчиците) в случай, че бе завършен фактическият състав на чл. 83, ал. 2 от ЗДДС, който регламентира, че следва да са налице три доставки - между комисионера и третото лице, между доверителя и комисионера и доставка на услуга между комисионера и доверителя. В конкретния случай обаче не са налице данни за завършване на този фактически състав, поради което жалбоподателят, въпреки че фигурира като получател по фактурите не е носител на правото на данъчен кредит за закупените стоки, тъй като не е реалният получател на стоките и не е осъществил до край фактическия състав на чл. 83 от ЗДДС (отм.).

По тези съображения, решението на Варненски окръжен съд следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА в обжалваната част.

С оглед изхода на спора следва да се отмени решението и в частта, в която дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати на дружеството деловодни разноски, като вместо това и с оглед заявената претенция от дирекция "ОУИ" - Варна за присъждане на разноски, следва да и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 829 лева.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд,