Решение № 7286 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2016 г.

Решение № 7286 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията, КРДОПБГДСРСБНА/ и на И. Н. М. против решение № 7075/17.11.2015 г. по адм. д. № 3621/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което Комисията е осъдена да заплати на И. М. сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от отменено решение № 2-68 от 18.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2013 г. а в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. и съответната лихва искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен. Касаторът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която е уважена исковата претенция, като го счита за неправилно поради съображения, които касационната инстанция квалифицира като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че размерът на обезщетението е завишен, тъй като липсват доказателства за негативни последици в емоционалния и психологически статус на ищеца, съотносими към присъденото обезщетение. Според касатора от значение в случая е и видът на порока на отменения административен акт. Поради това искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Не се претендират разноски. К. И. Н. М. чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, включително в съвкупност с останалия доказателствен материал. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и Постановление на Пленума на ВС № 4/68 г. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и обезщетението да му бъде присъдено в пълния претендиран размер. Не се претендират разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна АССГ е приел за установено, че с влязло в сила решение № 1412/28.02.2013 г. по адм. дело № 9335 по описа на Административен съд С. - град е отменено решение № 2-68/18.09.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на И. М. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Както по този факт, така и относно професионалния и социален статут на ищеца - художник, професор, ръководител катедра в Националната художествена академия, дългогодишен чл. и председател на Съюза на българските художници не се спори. Не е спорно също, че през м. септември 2012 г. в медиите е разгласена информация, че ищецът има досие от Държавна сигурност. Чрез разпита на трима свидетели от първоинстанционния съд са установени факти относно характера на И. М., отрицателното му отношение към служителите на Държавна сигурност и душевните му преживявания по повод обявяване решението на Комисията, а именно че изпаднал в тежка депресия и стрес, дълбоко неудобство, чувство за дискредитация, не излизал около месец от вкъщи, изолирал се социално, подал си оставката от различни постове в Художествената академия, спрял да рисува, не отишъл на откриване на учебната година, имал няколко сърдечни кризи, поредица от пневмонии, загубил самообладание и концентрация. При тези фактически установявания съдът е счел иска за доказан по основание. Приел е, че е налице пряка причинна връзка между преживяванията на ищеца и издаване и обявяване на решението на Комисията, поради което на основание чл. 4 ЗОДОВ са налице претърпени нематериални вреди, подлежащи на обезщетяване. Съдът е счел за справедлив размер на обезщетението за така претърпените неимуществени вреди сумата от 5000 лв, като е взел предвид, че въпреки обявената принадлежност към ДС ищецът не е загубил уважението и подкрепата на обществото, което е смекчило тежестта на преживяното. Касационната жалба на Комисията е неоснователна. Решението в обжалваната част е правилно, не са налице посочените от касатора касационни основания. Касационната жалба на касатора И. М. е частично основателна. Не са налице твърдените от този касатор съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като свидетелските показания са обсъдени подробно и съдържанието им е взето предвид в съвкупност с целия доказателствен материал. Допуснато е обаче нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението. Съдебната практика приема, че огласяването на принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, основано на отменен административен акт, иманентно носи емоционален дискомфорт на засегнатото лице, накърнява доброто му име, честта и достойнството му. Това произтича от самата цел на закона, която е разкриване на сътрудниците на посочените държавни служби, а причината законодателят да обективира нормативно това разкриване е именно негативната оценка на обществото към тях. Обстоятелството, че в конкретния случай ищецът не е претърпял негативно отношение от обкръжаващата го социална среда не се отразява на причинната връзка между отменения административен акт и вредите, макар действително да е от значение за размера на дължимото обезщетение, доколкото е свързано с интензитета на отрицателните преживявания на ищеца. Това значение правилно е отчетено от първоинстанционния съд. Неоснователен е касационният довод, че съдебното решение, с което е отменен обусловилият вредите акт не отрича принадлежността на ищеца към Държавна сигурност. Правилно и в съответствие със съдебната практика АССГ е счел, че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ възниква независимо от води на порока, който е станал причина за отмяната на причинилия вредите административен акт. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял негативни емоции от издаване на незаконосъобразното решение на Комисията. Установено е в процеса, че след постановяване на отменения административен акт, обществената нагласа към И. М. не се е променила негативно, а напротив, той е получил морална подкрепа от колеги и приятели, което е основание поисканото обезщетение да не бъде присъждано в пълен размер. Не е представена медицинска документация в подкрепа на твърденията за влошено здравословно състояние в резултат на претърпените душевни страдания. Между постановяване на административния акт и неговата отмяна е минала по-малко от година, което е от значение за определяне продължителността на понесените нематериални вреди и съответно за размера на обезщетението. От друга страна, следва да бъде взето предвид, че творческата дейност предполага обществена оценка на твореца и неговите творби и това обуславя интензитета на понесените от увреденото лице морални страдания - депресия и стрес, причинили временно оттегляне от обществото и спиране на творческата работа на касатора. Независимо от подкрепата, която И. М. е получил от колеги и приятели, следва да бъде отчетен интензитетът на душевните му преживявания и отражението им върху неговата професионална дейност, както и продължителността на претърпените морални страдания. В тази връзка следва да се има предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно решение от 06.04.2017 г. по дело № 2229/15, Караянов срещу Р. М., което касае сходен случай относно оповестяване, въз основа на македонския Закон за лустрацията и решение на съответната комисия, на осъществяваното от подалото жалбата лице сътрудничество с държавните служби по сигурността на бивша Югославия по време на комунистическия режим. В този случай жалбата на Караянов срещу административния акт е била отхвърлена с влязло в сила решение на македонския съд, но ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и е присъдил обезщетение за нематериални вреди за понесените от пострадалия морални страдания в резултат от обявяването му за агент на местните служби на ДС в размер на 4500 евро, като е отхвърлил претенцията в останалата и част до 10000 евро. По изложените съображения касационната инстанция счита, че размерът на справедливото обезщетение за понесените от И. М. вреди следва да бъде определен на 8000 лв, в който смисъл следва да бъде изменено обжалваното решение. Страните не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,