Решение № 7115 от 28.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 720/01.11.2022 г. на Административен съд (АС) Хасково постановено по адм. дело 652/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г., изх. 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 г. (УП, УП изх. 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС ЕООД е отказано изцяло подпомагане по Схема за млади земеделски стопани (МЗС) в размер на 2627,68 лв.; преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС ЕООД, с УИН 26/160418/72956, за кампания 2018 г., в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че УП е немотивирано, като сочи, че така приетото от съда не кореспондира с фактите и обстоятелствата по делото. Подробно сочи защо е отказано финансово подпомагане по Схема за млади земеделски стопани (МЗС). Позовавайки се на Тълкувателно решение (ТР) 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС сочи, че административният акт е мотивиран с изпратеното, още преди насрочването и провеждане на първото заседание, писмено становище от издателя на УП, с което жалбоподателят е имал възможност да се запознае, за да организира и упражни ефективно правото си на защита. Твърди, че от страна на жалбоподателя не се е доказало да са изпълнени всички условия за получаване на заявеното подпомагане по процесната схема. Моли обжалваното решение да се отмени и подадената жалба срещу УП да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен административен орган, в нарушение на изискването за форма на административния акт и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм. дело 652/2022 г. по описа на АС - Хасково е по реда на чл. 226 АПК. С Решение 6464/29.06.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по адм. дело 864/2022 г. е обезсилено Решение 610 от 08.12.2021 г. на АС Хасково постановено по адм. дело 443/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, при спазване на дадените указания. В решението на ВАС са дадени указания за извършване на процесуални действия по отстраняване на нередовност на жалбата и/или попълване на административната преписка с оспорвания административен акт. Дадени са и указания съдът да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за нарушаване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при спазване на ТР 16/1975 год. на ОСГК на ВС, поради обстоятелството, че мотиви за отказа се намират в кореспонденция с жалбоподателя с писмо изх. 02-260-2600/14775-1/09.09.2021 г., в която са развити съображения за представен само един от необходимите документи по Схема за млади земеделски стопани, както и в становище на административния орган от 29.09.2021 г., представено пред първоинстанционния съд, за неспазен член 50 от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., всичките изложени след завеждане на делото. В изпълнение на дадените указания съдът е установил, след уточнение от страна на жалбоподателя, че оспорваният административен акт е УП изх. 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Събрал е административната преписка, във връзка с издаване на този административен акт и след анализ на приложените по делото доказателства, е установил коректно относимите към спора факти. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е изпълнил указанията дадени му с Решение 6464/29.06.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 864/2022 г. Към мотивите на решаващия съд настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение, тъй като не е обсъдил приобщените и ценени писмени доказателства, релевантните факти и обстоятелства и правнозначимите доводи и възражения на страните. Тези твърдения не отговарят на фактическото положение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изпълнил дадените от касационната инстанция указания. Обсъдил е изложените в писмо изх. 02-260-2600/14755-1 от 09.09.2021 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ съображения, както и тези в становището на административния орган от 29.09.2021 г. Правилно е приел, че УП е немотивирано, тъй като едва в хода на съдебното производство (в становището от 29.09.2021 г.) ответникът е посочил, че кандидатът не е допустим по Схема за млади земеделски стопани (МЗС), тъй като са изминали повече от пет години от създаване на стопанството и първото кандидатстване по МЗС и повече от пет години от създаване на стопанството и първото кандидатстване по СЕПП, а писмо изх. 02-260-2600/14755-1 от 09.09.2021 г. е изпратено от лице различно от административния орган, издател на акта и е с дата следваща, както издаването на оспореното УП, така и подаването на жалбата срещу УП, по която е образувано съдебното производство. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ, може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липса позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. В уведомителното писмо липсват фактически установявания въз основа на които административният орган приема, че са налице основания, за да откаже подпомагане по Схема за млади земеделски стопани (МЗС). Липсва позоваване и на друг документ съставен в хода на издаване на уведомителното писмо, от който да е ясно, защо е отказано подпомагането. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ за подпомагане. В уведомителното писмо липсват фактически и правни основания за неговото издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В оспорения акт под двете таблици, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции. Липсват обаче конкретни факти и правно основание, въз основа на което са намалени сумите за подпомагане по Схема за млади земеделски стопани (МЗС). От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления, същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от ответника, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от касатора сума по Схема за млади земеделски стопани (МЗС) защо и как е достигнато до извода, че следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Изводът на съда, че УП не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е правилен. Писмото макар и издадено в писмена форма, не съдържа в достатъчна степен правни и фактически основания, които да са относими към постановения отказ за подпомагане по Схема за млади земеделски стопани (МЗС). Становището от 21.09.2021 изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган и не са налице условията визирани в цитираното в касационната жалба ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. По изложените съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид премета на делото и извършените процесуални действия от адв. Стоянова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение: