Решение № 8429 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14199/2018 г.

Решение № 8429 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14199/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител – юрисконсулт Д. Колева против решение № 1790 от 7.08.2018 г. по адм. дело № № 653/2018 г. на Административен съд – Пловдив. С него е отменено по жалба на едноличния търговец Б. Орешкова с фирма "Б. Орешкова" уведомително писмо изх. № 01-6500/5968 от 12.09.2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за процесуална недопустимост на решението, като подадено по просрочена жалба – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. При условията на алтернативност прави възражения и за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Образувано е и по частна жалба, подадена също от административния орган против определение № 1914 от 1.10.2018 г. по същото дело, постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С него е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответната страна – едноличен търговец Б. Орешкова чрез процесуалния си представител – адвокат И. Маринов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. По частната жалба не взема отношение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обосновано административният съд е приел наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Счита частната жалба за основателна, тъй като спорът касае законосъобразност на административен акт и е без материален интерес. Касационната и частна жалби са подадени от надлежна страна в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от едноличния търговец Б. Орешкова против уведомително писмо от 12.09.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6 от 28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете (наричана в настоящото решение Наредба № 6/2014 г.) е отхвърлена заявка за плащане. Схемата е "Временни извънредни мерки в сектора на плодовете и зеленчуците". Наредбата е отменена, считано от 15.09.2017 г., но е действала към момента на подаване на заявлението за плащане и издаването на оспореното уведомително писмо. Възраженията са, че тя е кандидатствала за подпомагане по мярката в качеството си на индивидуален производител, който произвежда домати и търпи реални вреди от въведената от правителството на Русия забрана за внос на плодове и зеленчуци от Европейския съюз. В хода на образуваното съдебно производство, ответният административен орган многократно и последователно е твърдял, че при него не е постъпвала жалба от едноличния търговец, поради което жалбата пред съда от 22.01.2018 г. е просрочена. От приложената административна преписка е установено, че уведомителното писмо е връчено на жалбоподателката на 3.10.2017 г. – л. 151 от адм. дело № 1361/2018 г. С протоколно определение от 13.04.2018 г., административният съд е дал възможност на жалбоподателката да представи доказателства за срочността на жалбата, подадена чрез ДФЗ. В изпълнение на указанието, едноличният търговец е представил две доказателства: товарителница на "Европът 2000" АД, приета в съдебното заседание на 3.05.2018 г. и удостоверение от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на същата куриерска фирма. От тях е установено, че на 17.10.2017 г., на неин куриер е предадена пратка, пътуваща с товарителница № 3006494384 от град Пловдив с подател адвокат И. Маринов до град София с получател – Държавен фонд "Земеделие". Жалбоподателката твърди в първоинстанционната си жалба, че е оспорила уведомителното писмо по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите. Той не се е произнесъл в установения срок, поради което тя е приела наличие на мълчаливо потвърждаване. Подала е жалба пред административния съд - София град. Видно от отбелязването върху жалбата, макар тя да е адресирана "До Административен съд – София град" чрез Държавен фонд "Земеделие", в действителност е подадена направо пред съда. В левия горен ъгъл е отбелязан баркод 0670670262216, без вписано пощенско клеймо. Към делото липсва какъвто и да било пощенски плик, товарителница или други придружителни документи, които да установят начина на постъпване на жалбата пред административния съд – София град. Ясна е само датата – 22.01.2018 г. вх. № 2054. Административният съд – Пловдив изцяло е игнорирал твърденията за обжалване по административен ред, независимо, че едновременно с представянето на товарителницата, процесуалният представител на страната е представил и копие на жалба до министъра на земеделието, храните и горите – л. 23 по делото. Приел е, че с подаването на жалбата на 17.10.2017 г., срокът за обжалване е спазен. Разгледал е жалбата по същество, като я е приел за основателна. Отменил е оспореното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно, доколкото съдът не е извършил задължителната служебна проверка за спазване на срока за обжалване по съдебен ред, въведен в чл. 149, ал. 3 АПК. Не са изяснени основни въпроси относно получаването на жалбата в ДФЗ на 18.10.2017 г. в 17.ЗЗ. 55 часа (обстоятелство, което би следвало да се удостовери с подпис на приелото я длъжностно лице от администрацията на фонда); завеждането й в деловодството при спазване за вътрешните правила във връзка с документооборота; изпращане на преписката на министъра на земеделието, храните и горите, положила началото на срока за произнасяне от негова страна. При изясняването на тези въпрос, съдът е задължен да съобрази ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС І и ІІ колегия. В мотивите към него се сочи, че ако административният орган, издател на акта не изпълни задължението си да изпрати цялата преписка на по-горестоящия административен орган, на жалбоподателя е предоставена възможност да изпрати препис от жалбата на този орган. Следователно за последния е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, т. е. да установи началния момент, от който се брои срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган. В този смисъл следва да се отчете, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима. В същото решение се сочи още, че срокът за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен и с изтичането му или с неоспорването, първоначалният административен акт влиза в сила. Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и затова задължение на съда е да следи за него. Изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като последица погасяване правото на оспорване, което е субективно процесуално право. Изясняването на този въпрос е от решаващо значение за процесуалната допустимост на жалбата, постъпила направо пред съда едва на 22.01.2018 г. Поради това той е бил задъжен да укаже на оспорващата страна задължението й да установи спазване на срока по чл. 149, ал. 3 АПК за обжалване по съдебен ред, а не само този по чл. 84, ал. 2 АПК за обжалване по административен ред пред висшестоящия административен орган. Пропускът на съда да изясни тези съществени обстоятелства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съставлява самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При връщането, освен страните, и съдът има процесуалната възможност да събере данни от МЗХГ за наличието/липсата на производство, образувано по жалба от едноличния търговец против уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед отмяната на решението, съдът намира, че определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, което има акцесорен характер губи своето действие. Поради това за частния жалбоподател е отпаднал правният интерес от неговото обжалване. Частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на прекратяване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение