Решение № 7383 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2017 г.

Решение № 7383 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на К. Г. М., чрез адвокат Г. М. и адвокат А. А., против решение № 1296 от 01.03.2017 г., постановено по адм. дело № 814 от 2016 г. по описа на Административния съд - С.- град. И. се доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. По делото е подадена и касационна жалба от Директора на Главна дирекция "Национала полиция" - МВР, чрез юрисконсулт Х. М., с която решение № 1296 от 01.03.2017 г., постановено по адм. дело № 814 от 2016 г. по описа на Административния съд - С.- град се обжалва в частта, в която съдът е отказал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекцията. В съдебно заседание Главна дирекция "Национална полиция" - МВР (ГДНП), се представлява от юрк. М., която моли за отхвърляне на касационната жалба на К. М. и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на К. М.. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства. Неоснователни са твърденията, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на М. не е осъществено незаконосъобразно действие - незаконно задържане от страна на длъжностни лица при ГДНП, поради което не са налице основания за ангажирането на отговорността им по реда на ЗОДОВ. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба на К. Г. М. е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от К. Г. М. иск против ГДНП за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2014 г. /датата, на която окончателно е прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство/ до окончателното изплащане на сумата, за неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и безпокойство, довели до силно и трайно влошаване на здравословното му състояние, причинени от незаконосъобразни действия на служители към ответника, изразяващи се в незаконно задържане на ищеца след изтичане на срока за това, определен със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., а именно: в периода от 07,15 часа до 21,25 часа на 12.06.2014 г. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., издадена от полицейски орган при ГДНП Д. Р., К. Г. М. е задържан за срок от 24 часа, като ефективното му задържане е станало в дома му на същата дата в 07,15 часа. На гърба на посочената заповед е посочено, че ищецът е освободен в 07,10 часа на 12.06.2014 г. В последствие, в 21,25 часа на 12.06.2014 г. М. е привлечен в качеството му на обвиняем по следствено дело № 157/2014 г., като постановлението за привличане на обвиняем е съставено от следовател при отдел "Следствен" на СГП. С постановление от 12.06.2014 г. на прокурор при СГП М. е бил задържан за срок до 72 часа, считано от часа на предявяване на постановлението за привличането му в качеството му на обвиняем на 12.06.2014 г. до същия час на 14.06.2014 г., на основание чл. 64, ал. 2 НПК. Въз основа на постановление на прокурор при СГП от 30.06.2014 г. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено. От представените от страна на ГДНП доказателства е установено, че К. М. е бил доведен в сградата на 08 РУП- СДВР на 11.06.2014 г. в 15,45 часа, въз основа на горепосочената заповед за задържане, а в 06,40 часа на 12.06.2014 г. М. е бил предаден на служителя на ГДНП Д. Р., като последният, на основание заповед за конвоиране на лице № 5467 от 12.06.2014 г. на началник отдел ПВОО при ГДНП, отвел ищеца от сградата на 08 РУ- СДВР до сградата на ССлС. О. по делото са установени с показанията на трима свидетели. От правна страна, състав на АССГ е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, защото по делото не се е доказало твърдяното от М. незаконосъобразно действие на длъжностни лица при ГДНП, изразяващо се в незаконното му задържане след изтичане на срока за това, определен със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., а именно: в периода от 07,15 часа до 21,25 часа на 12.06.2014 г. М. не е оспорил заповедта за задържане по съдебен ред и съответно този акт е влязъл в законна сила. За безспорно е прието, че ефективното задържане на ищеца е станало в 07,15 часа на 11.04.2014 г., а от представеното копие от книгата за задържани лица на 08 РУ- СДВР е установено, че М. е предаден на Д. Р. - оперативен работник при ГДНП в 06,40 часа, на 12.06.2014 г. Въз основа на представените доказателства съдът приел, че след предаването на ищеца, същият е откаран от Р. до сградата на СО- СГП, а не както М. твърдял в сградата на ГДНП. Въз основа на показанията на Р., приложените доказателства и на посоченото в заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., административният съд приел, че К. М. не е бил незаконно задържан от длъжностни лица при ГДНП на 12.06.2014 г. Срокът на задържането му е изтекъл на 12.06.2014 г., в 07,15 часа, като в 06,40 часа на тази дата той е бил отведен от оперативен работник към ГДНП до сградата на СО- СГП, където е предаден/освободен в 07,10 часа на 12.06.2014 г. В заключение е посочено, че задържането на М. от ГДНП е станало в предвидения за това срок, като действително след 07,15 часа до 21,25 часа, когато му е повдигнато обвинението, задържането на ищеца е било незаконно, но тези незаконни действия не са извършени от служители към ГДНП. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие на длъжностни лица при ГДНП, изразяващо се в незаконното му задържане след изтичане на срока за това, определен със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., а именно в периода от 07,15 часа до 21,25 часа на 12.06.2014 г. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на К. Г. М. относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно действие на длъжностни лица при ГДНП, изразяващо се в незаконното му задържане след изтичане на срока за това, определен със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., а именно в периода от 07,15 часа до 21,25 часа на 12.06.2014 г. По отношение на твърдяното незаконосъобразно действие на длъжностни лица при ГДНП, изразяващо се в незаконното задържане на М. след изтичане на срока за това, определен със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г., а именно в периода от 07,15 часа до 21,25 часа на 12.06.2014 г., правилно съдът е приел, че не е доказан този елемент от посочения по- горе фактически състав на ЗОДОВ. По делото са приети като доказателства множество копия от документи, удостоверяващи момента на задържане, предаване и освобождаване на ищеца от ГДНП, както и копия от книги и писма, от които е видно, че задържането на М. от страна на служители към ГДНП е станало в предвидения със заповед за задържане № 3352 от 11.06.2014 г. срок от 24 часа. На посочената заповед е отбелязано, че К. Г. М. е задържан на 11.06.2014 г. в 07,15 часа от Д. Р. и е освободен в 07,10 на 12.06.2014 г. Така посоченото освобождаване на М. представлява предаването му от страна на служителя на ГДНП Р. на органите към СО- СГП, като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е отведен от горепосоченото лице към ГДНП от сградата на 08 РУ- СДВР в 06,40 часа на 12.06.2014 г. В сградата на СО- СГП М. е бил предаден на следовател за провеждане на процесуално-следствени действия. Въз основа на доказателствата по делото безспорно е доказано, че след изтичането на срока на задържането на К. М. по реда на ЗМВР, а именно 07,15 часа на 12.06.2014 г., до 21,25 часа на същата дата той не е бил под разпореждането на длъжностни лица при ГДНП, а се е намирал в СО- СГП, където е следвало да бъдат проведени процесуално- следствени действия с него, каквото е и предявяването на обвинение. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от К. Г. М.. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Основателна е касационната жалба на ГДНП в частта, с която не са й присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав не споделя становището на съда, че в ЗОДОВ липсва уредба, която да предвижда заплащане от стана на ищеца на сторените от ответника разноски за адвокатско представителство или юрисконсултско възнаграждение. В процесния случай исковата претенция е изцяло отхвърлена, поради и което К. М. дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДНП. Във връзка с горното, и на основание своевременно направеното искане за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДНП е основателно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и съобразно фактическата и правна сложност на делото, юрисконсултското възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да е в общ размер на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,