Решение № 1267 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2008 г.

Решение № 1267 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160 ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Тошо Събинов Бозов от гр. Сърница, обл. Пазарджик ул. "Ив. Вазов" № 8, ет. 1, чрез адв. Палев, против решение № 494 от15.05.2008 г. на Пловдивски административен съд, постановено по адм. д. № 1435 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 1719/2.05.2007 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП Пазарджик, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП с Решение № 728/2.08.2007, в частта му, с която на ревизираното лице било отказано право на данъчен кредит общо в размер на 10 968,40 лв. за данъчен период м. 11.2005 г. по доставки на пряк доставчик "Есен-17" ЕООД и съответни лихви. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при необоснованост, в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът неправилно приложил правилата за доказателствена тежест в процеса по оспорването на ревизионния акт, изисквайки от ревизираното лице да доказва предпоставките за признаване на данъчен кредит, при липса на изпратено съобщение с обратна разписка до доставчика относно искането до него за представяне на доказателства. Освен това РА следвало да бъде съставен на правоприемника на предприятието на касатора, а не на прехвърлителя. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд съд и РА в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Вики трейд 1" ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против посочения по-горе РА, в обжалваната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитирания по-горе доставчик, ДДС не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), нито са представени доказателства за реалността на доставките, поискани от ревизиращите органи и на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (ред. за 2005 г.) на касатора е следвало да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставките, по отношение на които са налице обстоятелства по ал. 4 и РА, в обжалваната му част, е законосъобразен. По делото е установено с Искания за представяне на документи от значение за определяне на данъчни задължения, връчени по реда на чл. 32 ДОПК на спорния доставчик, че последният е поканен да представи поисканите документи по повод процесната ревизия и установяване на предпоставките за признаване на данъчен кредит на касатора по спорните фактури. Установено е, че в дадените срокове, доставчикът не е представил исканите документи и следващата от това невъзможност за установяване на начисляване на ДДС по тези доставки, както и реалността на доставките като посочените доказателства са послужили и като документална опора на констатациите на обжалвания РА. С редакцията на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС (ДВ бр. 45/2002 г. в сила от 1.01.2002 г.) и действаща за процесния данъчен период изрично се придава правно значение на фактите на данъчна регистрация, начисляване на ДДС, реалност на доставките, представяне на информация от значение за определянето на данъчните задължения както на преки така и на предходни доставчици за определяне на правото на признаване на данъчен кредит на ревизирано лице и размера на това право. Окръжният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е бил длъжен на реши по същество въпроса за определяне на данъчните задължения на касатора за спорния период и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти от страна на касатора в съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съд, с право последният е счел РА, в обжалваната му част, за законосъобразен. Оплакването за неправилен адресат на ревизията също е неоправдано. По чл. 15 от Търговския закон прехвърлителят и приобретателят на търговското предприятие на едноличен търговец отговарят солидарно за задълженията на прехвърлителя. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 16 ал. 1 ДОПК. Воден от гореизложеното и на чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение