Решение № 4801 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2011 г.
ВАСV отделение02.04.2012 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение "България може" със седалище и адрес на управление гр. София против т. III. 1 от заповед № ЛС-04-685/22.06.2011 г. на министъра на правосъдието. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 4801 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 19, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ППЗЗДН). Образувано e по жалба на Сдружение с нестопанска цел "България може" - гр. София, представлявано от управителния съвет в състав Чавдар Иванов Кърмазов, Албена Божидарова Белянова и Първан Манолов Петров, против заповед № ЛС-04-685/22.06.2011 г. на министъра на правосъдието в частта и с която на основание чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ППЗЗДН и решение, обективирано в протокол от 28.04.2011 г. на Комисията за оценяване на заявленията за финансиране на проекти по чл. 6, ал. 7 от Закона за защита от домашното насилие, назначена със заповед № ЛС-04-156/21.02.2011 г. на министъра на правосъдието е отказано финансиране на проектите на сдружението. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Ответният по жалбата министър на правосъдието чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и поотделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Сдружение с нестопанска цел "България може" - гр. София е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел под № 18347, т. 372, стр. 185, по фирмено дело № 643/2010 г. с решение № 1 на Софийски градски съд от 18.11.2010 г. Целите, които сдружението си поставя го определят като организация за осъществяване на дейност в обществена полза. От страна на сдружението е подадено заявление за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) с вх. № 05-00-3064/22.12.2010. Съгласно чл. 2, ал. 3 от посочения закон юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието. Доказателствата по делото - решение № 16216/09.12.2011 г. по адм. д. № 11290/2011 г. по описа на ВАС, сочат на висящо административно производство в Министерството на правосъдието по вписване на сдружението по реда на чл. 45 и следв. от ЗЮЛНЦ в Централния регистър на ЮЛНЦ. Със заявление он 18.02.2011 г. СНЦ "България може" кандидатства за участие в конкурса, обявен от Министерството на правосъдието за финансиране на проекти по програми по чл. 6, ал. 7 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Според цитираната разпоредбата ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон за разработване и изпълнение на програмите, изброени в т. 1, т. 2, т. 3 и 4 на чл. 6, ал. 7 от закона. Изискванията, установени в чл. 6, ал. 3 от ЗЗДН се отнасят до задължителната регистрация на органите на изпълнителната власт и/или юридическите лица по реда на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Закона за социалното подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за да работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие. При спазване на условията и реда за финансиране на програмите и обучението по чл. 6, ал. 7 от ЗЗДН, разписани в чл. 11 и следв. от ППЗЗДН на основание чл. 14 от Правилника министърът на правосъдието определя със заповед № ЛС-04-156/21.02.2011 г. комисия за оценяване на заявленията за финансиране на проекти на основание чл. 6, ал. 7 от ЗЗДН с цел разпределяне на субсидиите за осъществяване на дейностите по закона. Помощният орган провежда заседания на 16.03.2011 г., 21.03.2011 г., 28.03.2011 г., 04.04.2011 г., 07.04.2011 г. На последното заседание, проведено на 28.04.2011 г. комисията констатира, че в деловодството на Министерство на правосъдието постъпват 21 проектни предложения, като след разглеждането им е констатирано, че сдружението-жалбоподател не е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към МП. В протокола от заседанието, комисията приема, че при спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от ЗЗДН, определяща кои лица могат да кандидатстват за финансиране на програмите и обучението и във връзка с чл. 11, ал. 1 от ППЗЗДН сдружението не може да кандидатства за финансиране и проектът му не следва да бъде обсъждан по същество. Констатациите, отразени в протокола от последното заседание на комисията по чл. 14 от ППЗЗДН са предоставени на министъра на правосъдието. Със заповед № ЛС-04-685/22.06.2011 г. в частта по т. III. 1 е отказано финансиране на проектите на Сдружение "България може" с мотив, че юридическото лице с нестопанска цел не отговаря на изискванията, посочени в чл. 11, ал. 1 от ППЗЗДН, тъй като не е регистрирано по реда на чл. 45 от ЗЮЛНЦ. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че оспорената заповед е издадена от компетентният орган съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие в писмена форма. Административният акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби и административно-производствените правила, като оплакванията за допуснати нарушения в тази насока не се подкрепят от доказателството по делото. Обстоятелството, че сдружението, определено за извършване на общественополезна дейност при регистрацията си от компетентния съд, не е вписано по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел в Централния регистър на МП е безспорно установено. Възражението на жалбоподателя относно наличието на висящо административно производство по вписването му в Централния регистър, което ще има значение и отношение към изводите на административния орган при произнасяне на оспорената заповед е неоснователно. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. Следователно след като към 22.06.2011 г. сдружението не е вписано в Централния регистър при МП по реда на чл. 45 от ЗЮЛНЦ, то не отговаря на императивното изискване на чл. 6, ал. 3 от ЗЗДН, поради което като прилага нормата на чл. 11, ал. 1 от ППЗЗДН и отказва финансиране на сдружение "България може" на програми и обучения по чл. 6, ал. 7 от ЗЗДН, министърът на правосъдието издава съответна на материалния закон заповед. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на административната процедура, изразяващи се в провеждане на заседанието на комисията по чл. 14 от ППЗЗДН след изтичане на срока по чл. 15, ал. 1 от ППЗЗДН, както и произнасянето от административния орган, извършено след изтичане на 7-дневния срок от решението на комисията, установен в чл. 19, ал. 1 от ППЗЗДН. Посочените в тези норми срокове са инструктивни за административния орган, а неспазването им не води до нарушаване на правото на защита на сдружението срещу неблагоприятния акт. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на сдружение "България може" срещу т. III. 1 от заповед № ЛС-04-685/ 22.06.2011 г. на министъра на правосъдието като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,