Решение № 932 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2008 г.

Решение № 932 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н. като процесуален представител на Н. И. Б. от гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 21.11.2007 г. по в. гр. д. № 824/2007 г. Ответникът по касационната жалба В. И. И. от гр. Р. чрез процесуалния си представител адвокат С е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение РОС е оставил в сила решението на РРС от 21.06.2007 г. по гр. д. № 262/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от Н. Б. срещу В. И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 23.04.1997 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предпоставки за сключване на окончателния договор. Предварителният договор съдържа всички елементи на окончателния - страни, индивидуализиран имот, цена, която е определяема чрез поето от Б. насрещно задължение да закупи в полза на ответника и по негов избор двустаен, монолитен апартамент в централната част на гр. Р., до 60 кв. м, напълно завършен апартамент и да му доплати 3500 щ. д. по курса на БНБ към момента на продажбата. Страните, обаче, са уговорили с предварителния договор, че окончателното прехвърляне на собствеността следва да стане до 24.02.2002 год. и че след тази дата те се считат освободени от поетите с него задължения. При това положение с изтичането на този срок договорната връзка между тях е прекратена, което е основание за отхвърляне на иска. От друга страна, ищцата не е представила доказателства да е изпълнила насрещното си задължение - не е такова уговореното от нея закупуване на апартамент за ответника. Освен това по време на сключването на предварителния договор ответникът е бил в брак с Д. С., обещаният имот е придобит от тях в СИО, договорът е подписан само от ответника, поради което той е нищожен поради липса на съгласие. На последно място е прието за основателно и възражението на ответника за погасяване на иска по давност. Касационната жалба на Н. И. Б. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че съдът не е допуснал касаторката да представи доказателства относно наличието на брак между ответника и Д. С. към момента на придобиването на апартамента и на сключването на предварителния договор и за предоставянето на ответника на 3500 щ. д. Неправилно не е отдадено необходимото значение на обстоятелството, че ищцата е договорила покупката на апартамент за ответника, и е игнорирано обстоятелството, че договорът не е развален от никоя от страните. Неправилно е акцентирано върху давностни срокове относно прекратяване на договорните отношения и относно погасяване на иска, като е пренебрегнато обстоятелството, че и двете страни са отсъствали от страната и поради това не са могли да финализират договорните си отношения. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в разглеждания случай не са налице предвидените в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предпоставки за сключване на окончателен договор между страните. Несъмнено установено е по делото, че до уговорения между страните с предварителния договор от 23.04.1997 г. най-късен момент на сключване в нотариална форма на окончателен договор - 24.04.2002 год. - никоя от тях не е направила волеизявление в тази насока (искът е предявен на 31.10.2006 год.). При това положение и по силата на изричната тяхна уговорка, че след тази дата се считат за освободени от поетите с договора задължения, правилно въззивният съд е приел, че с изтичане на този срок договорната връзка помежду им е прекратена по взаимно съгласие, каквато възможност за съдоговорителите изрично е предвидена с разпоредбата на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД, а тя следва и от установения с чл. 9 от ЗЗД принцип на свобода на договаряне, и, следователно, задълженията им са отпаднали, която последица не е свързана единствено с разваляне на договора. При това положение не е налице по делото основната предпоставка за основателност на претенцията за обявяване за окончателен на предварителен договор, а именно валиден и действащ предварителен договор, което обуславя неоснователност на всички останали релевирани от касаторката доводи в касационната й жалба. Изводът не се променя от обстоятелството, че след завеждането на делото (на 20.03.2007 г.), а следователно и след прекратяването на процесния договор, ищцата е сключила с трето лице предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в полза на ответника. С оглед изложените съображения изводът не би се променил и дори да бе установено по делото частично изпълнение (включително и преди прекратяването на договора) на задължението на Б. със заплащането на уговорената сума 3500 щ. д. А продължителното пребиваване на страните в чужбина само по себе си не би било препятствие за реално изпълнение с оглед възможността то да се извърши чрез пълномощници. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от заявените в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на касаторката не се следват разноски. На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) на ответника по касация следва да бъдат присъдени 250 лв. разноски за адвокатски хонорар. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто ГО,