Решение № 902 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2014 г.

Решение № 902 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 72 от 13.01.2014 г., постановено по адм. дeло № 3152/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на "Садат" ООД със седалище в Пловдив, е отменено решение № 1007 от 26.09.2013 г. на началника на Митница Пловдив за определяне на нова митническа стойност и е определено допълнително държавно вземане по ЕАД в размер общо на 4 291,94 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното му погасяване. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за неспазване на законоустановената форма на издадения административен акт е неправилен. Счита, че в хода на пръвоинстанционното производство не са обсъдени в съвкупност всички ангажирани доказателства, включително и събраните официални документи от турската митническа администрация. Въз основа на тях се установява, че процесните стоки са внесени при занижена митническа стойност, което е наложило нейното последващо коригиране на основание чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на решението, издадено от Началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното. Административният съд е отменил посоченото решение на митнически орган, с което на основание чл. 29 и чл. 32, § 1 от Митническия кодекс на Общността /МКО/ е определена нова митническа стойност на внесените стоки и е определен ДДС за довнасяне в посочения по-горе размер, заедно с лихва. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти са направени обосновани изводи за незаконосъобразно определяне на нова митническа стойност по вносния ЕАД за внос на стоки от Турция само въз основа на данните в износния ЕАД и представената при износа фактура, подадени в Турция за по-висока стойност на изнасяните/внасяни стоки и различни условия на доставката. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на фактури и ЕАД по износа и вноса, с различна стойност на стоките и условия на доставката, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описан износният ЕАД, придава на същия материална доказателствена сила, тъй като вписването му в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частните документи, а само свидетелстват, че те са представени пред турските власти и са идентични с оригинала. Относима е съдебна практика на СЕС в решението по дело С-138/10. Правилно съдът е приел, че за да се установи митническа стойност на внесените стоки, различна от декларираната във вносния ЕАД, следваше данните в износния ЕАД да са подкрепени с данни за стойността на стоките от счетоводството на износителя, за осчетоводеното плащане на стоките, които е могло да бъдат поискани от касатора в искане за повторна проверка. По делото не е установена действително платената и подлежаща на плащане цена за стоките, различна от декларираната по вноса и съдът в съответствие с чл. 29 МК е отменил оспореното пред него решение. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, въпреки изхода на спора и представения списък, защото не са представени доказателства разноски да са направени пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение