Решение № 134 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 114/2009 г.

Решение № 134 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 114/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова На основание чл. 420, ал. 2 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е подадено искане от защитник на осъдения П. С. Д. от гр. С. Предмет на искането е присъда от 31.05.2007 г по н. д. № 9350/2006 г. на Софийския районен съд, потвърдена с решение № 23 от 14.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 3835/2006 г. на Софийския градски съд, които се оспорват по реда на възобновяването в частта им по приложението на 24 НК с доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като се предлага отмяна на съдебните актове в атакуваната им част. Осъденият и защитата му участват в заседанието пред ВКС и поддържат искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че подаденото искане е основателно. Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо - направено е в законоустановения срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт (въззивното решение, по арг. от чл. 346 НПК), който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С посочените съдебни актове наказателната отговорност на молителя е ангажирана за престъпление по чл. 129 НК, за което при предпоставките на чл. 373, ал. 2 НПК му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. На основание чл. 25 във връзка с чл. 23 НК с потвърдената присъда е определено общо наказание по разглежданото дело и по н. д. № 1678/2002 г. на СГС и н. д. № 104/2005 г. на РС - С. в размер на най-тежкото - 5 (пет) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, към което е присъединена глобата от 1000 лева. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил общото наказание лишаване от свобода с 1 (една) година и 6 (шест) месеца, а на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените части от групираните наказания. Определянето на общо наказание и увеличаването му по реда на чл. 24 НК се оспорват с доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Оплакванията са неоснователни: Оспорените части от присъдата и решението са постановени в пълно съответствие със закона и с обвързващите, понеже са валидни и днес, указания, дадени с ППл № 4/65 г на ВС, а именно: По силата на чл. 301, ал. 1, т. 3, изр. 3 НПК съдът е длъжен с присъдата си да определи общо наказание, когато са налице условията на чл. 23 - 25 НК и точно това е сторил Софийският районен съд с потвърдената присъда, предмет на искането. Деянието по разглежданото от него н. д. 9350/2006 г. и деянията по н. д. № 1678/2002 г. е по н. д. № 104/2005 г. на РС - С. принадлежат към една и съща (реална) съвкупност, поради което е следвало да се определи общо наказание. Освен това, въпросът за общото наказание, което виновният следва да изтърпи, когато е осъден с отделни присъди, винаги може да бъде преразглеждан, ако са налице законните предпоставки за това, поради което е без значение, че присъдите по н. д. 1678/2002 г. на СГС и н. д. № 104/2005 г. на РС - С. вече са били предмет на групиране, съгласно определението от 26.04.2006 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК (приложено на л. 34 от първоинстанционното дело), какъвто довод се навежда от защитата на молителя. За приложението на чл. 24 НК не е необходимо наказанията за всички престъпления, предмет на присъдите в съвкупността, да са еднородни. Достатъчно е, ако поне за едно от престъпленията е определено еднородно с най-тежкото наказание, какъвто е и процесния случай. Съгласно т. 1 от цитираното по-горе ППл на ВС при налагане на наказания за реална съвкупност съдът задължително преценява дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията, следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 24 НК. Проверката констатира, че съображенията на съда за приложението на чл. 24 НК са в съответствие с цитираните указания и данните по делото за съдебното минало на подсъдимия (виж - л. 8 от мотивите на присъдата и л. 15 от мотивите на решението). Освен това при определяне на общо наказание по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 НПК с присъдата, или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение, няма никакво значение какво по вид наказание е наложил съдът, който се произнася по чл. 25 във връзка с чл. 23 НК. В този смисъл е напълно погрешно виждането на защитата на осъдения, че в случая понеже е наложил наказание глоба по своето дело (н. д. № 9350/06 г.), Софийският районен съд не е могъл да прилага чл. 24 НК за наказанието лишаване от свобода, наложено по другите две дела от съвкупността. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение. Затова и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд - I н. о.