Решение № 196 от 20.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1121/2014 г.

Решение № 196 от 20.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1121/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 48 и сл. ЗМТА. Предявени са искове от [фирма] против [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 06.03.2014 г., постановено по а. д. № 4/2013 г. от Арбитражен съд - Велико Т. при Сдружение с нестопанска цел "Правна помощ и медиация", на основанията по чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА и чл. 47, т. 3 ЗМТА. С арбитражното решение е осъдено [фирма] /сега О./ да заплати на [фирма] сумата 78 644.71 лв. - законна лихва за периода от 28.11.2011 г. до 29.10.2013 г. върху главница от 192 201 евро, присъдена с влязло в сила арбитражно решение от 31.05.2012 г. по а. д. № 7/2011 г. на Арбитражен съд - Велико Т., и разноски в размер на 8 221.35 лв. В исковата молба се поддържа, че арбитражното дело е разгледано от Арбитражен съд - Велико Т., без между страните да е било налице валидно сключено арбитражно споразумение, обуславящо компетентност на арбитражния съд да разреши правния спор. Ищецът твърди, че с исковата молба на [фирма], във връзка с която е образувано арбитражното дело, не е представен оригинал или заверено копие на арбитражно споразумение, съгласно изискването на чл. 5, ал. 3 от Правилника на Арбитражен съд - Велико Т.; Съдът обосновал компетентността си да разгледа спора с копие от арбитражно споразумение от 19.07.2010 г., приложено към друго арбитражно дело между същите страни - а. д. № 7/2011 г., оспорено като неавтентично поради липса на положен подпис от лице, имащо право да представлява [фирма]; До приключване на арбитражното дело ищецът не представил оригинала на споразумението и не ангажирал доказателства за автентичност на подписите на посочените в съдържанието му лица. С оглед твърденията за липса на арбитражно споразумение се прави искане арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА. Като основание за отмяна на арбитражното решение се сочи и неговото противоречие с обществения ред на Република България. Според ищеца, решението е постановено в нарушение на основополагащите правни принципи за законност, непосредственост в процеса, равенство на страните и служебно начало, тъй като с него е разгледан недопустим иск, предявен от нелегитимирано лице, и е разрешен спор, за който не е уговорен арбитраж. Ответникът [фирма] оспорва исковете като недопустими и неоснователни по съображения, изложени в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните доказателства и доводите на страните, приема следното: Производството по а. д. № 4/2013 г. е образувано пред Арбитражен съд - Велико Т. при Сдружение с нестопанска цел "Правна помощ и медиация" по искова молба на [фирма], с която е предявен иск против [фирма] за сумата 78 644.71 лв., представляваща законна лихва за периода 28.11.2011 г. - 29.10.2013 г. върху главница от 192 201 евро, дължима за неизпълнение на договор за изработка от 18.01.2010 г., присъдена с влязло в сила арбитражно решение от 31.05.2012 г. по а. д. № 7/2011 г. на същия арбитражен съд. В исковата молба е посочено, че компетентността на сезирания арбитражен съд да разгледа и разреши спора за законната лихва произтича от арбитражно споразумение, представено в производството по а. д. № 7/2011 г. В срока за отговор на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил компетентността на арбитражния съд с възражение за липса на приложено към исковата молба арбитражно споразумение и на постигнато от страните съгласие за разглеждане на спора за законните лихви от арбитраж. Релевирано е и възражение за недопустимост на иска с оглед извършено с договор от 05.06.2012 г. прехвърляне на вземанията на [фирма] по договора за изработка от 18.01.2010 г. на [фирма], имащо за последица изгубване на легитимацията на ищеца да претендира дължими законни лихви по договора. Във връзка с възраженията на ответника ищецът е направил искане за прилагане на приключилото а. д. № 7/2011 г. като е посочил, че в кориците на това дело се намират всички документи, доказващи компетентността на арбитражния съд и активната му легитимация за водене на иска за законни лихви. Представено е удостоверение, издадено на 10.05.2012 г. от VII-мо РПУ на МВР [населено място], с което е удостоверено, че на 28.04.2012 г. в [населено място] е извършена кражба на документи, сред които и арбитражно споразумение от 19.07.2010 г. към договор за изработка от 18.01.2010 г. На 22.01.2014 г. е проведено открито заседание по арбитражното дело, в което процесуалният представител на дружеството - ищец е уточнил, че оригиналът на арбитражното споразумение от 19.07.2010 г. не е представен с исковата молба, тъй като е бил обект на извършената кражба и дружеството не разполага с него. С оглед на това решаващият арбитражен орган е разпоредил да се приложи а. д. № 7/2011 г., в което е прието заверено копие на арбитражното споразумение. В същото заседание са приети като доказателства договор за продажба на вземане от 05.06.2012 г., с който [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си към [фирма], произтичащо от арбитражно решение по а. д. № 7/2011 г. на Арбитражен съд - Велико Т., задължавайки се да прехвърли и изтеклите лихви, и анекс от 06.08.2012 г., с който е уговорено, че лихвите няма да бъдат прехвърляни на новия кредитор. От приложеното а. д. № 7/2011 г. се установява, че с исковата молба по същото дело ищецът [фирма] е представил заверено копие от сключено на 19.07.2010 г. между [фирма] и [фирма] арбитражно споразумение към договор за изработка от 18.01.2010 г. и допълнително споразумение към него от 06.07.2010 г., с което е постигнато съгласие всеки спор, противоречие или претенция, произтичащи от или свързани с договора за изработка и допълнителното споразумение, както и с тяхното изпълнение, прекратяване или недействителност, който не може да бъде уреден доброволно, да бъде решаван от Арбитражен съд - Велико Т.. Представени са и доказателства за сключен на 18.11.2010 г. договор, с който [фирма] е прехвърлило възмездно на [фирма] вземанията си към [фирма] по договора за изработка и допълнителното споразумение към него. Прехвърлянето на вземанията е съобщено на [фирма] на 19.11.2010 г. В хода на производството по а. д. № 7/2011 г. ответникът [фирма] е оспорил арбитражното споразумение с възражение, че същото не е подписано от надлежен представител на [фирма] и че подписът на лицето И. М., посочена като представител на [фирма], не е автентичен. По повод на оспорването е назначена графологична експертиза, според заключението на която подписът под текста на арбитражното споразумение е положен от И. М.. В заключението, депозирано на 23.08.2012 г., е посочено, че като обект на изследване е ползван оригинала на арбитражното споразумение. В открито заседание на 21.04.2012 г. решаващият арбитражен орган е извършил констатация за съответствие с оригиналите на приложените в заверени копия към исковата молба доказателства, сред които и арбитражното споразумение от 19.07.2010 г. С постановено на 31.05.2010 г. решение по а. д. № 7/2011 г. Арбитражен съд - Велико Т. е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 192 201 евро, представляваща сбор от дължими вноски и възнаграждения по договора за изработка от 18.01.2010 г. В съобразителната част на решението арбитражният орган е приел, че е компетентен да разгледа и разреши повдигнатия пред него спор по силата на арбитражното споразумение от 19.07.2010 г. между [фирма] и [фирма], което обвързва ищеца [фирма] вследствие сключения с [фирма] договор за прехвърляне на правата и вземанията по договора за изработка. Възраженията на ответника за липса на представителна власт на лицето И. М. и за неавтентичност на подписа й под текста на споразумението са счетени за неоснователни с мотиви, че представителната власт произтича от качеството на М. на надлежно избран управител на [фирма], а принадлежността на подписа й е установен чрез заключението на графологичната експертиза. След приключване на производството по а. д. № 7/2011 г., по предявен от [фирма] против [фирма] иск, е образувано т. д. № 610/2012 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение по посоченото дело на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА. Искът е отхвърлен с решение № 51 от 23.09.2013 г., след като е прието, че не е налице релевираното в исковата молба основание за отмяна на арбитражното решение - липса на валидно арбитражно споразумение за разглеждане на спора от избрания арбитражен орган, произтичаща от отсъствие на представителна власт на лицето И. М., подписала представеното в арбитражното производство арбитражно споразумение от 19.07.2010 г. от името на [фирма], и от необвързаността на [фирма] от същото арбитражно споразумение, подписано с първоначалния кредитор по договора за изработка от 18.01.2010 г. [фирма]. В съобразителната част на решението съставът на ВКС е изложил мотиви, че подписването на арбитражното споразумение от И. М. като надлежно избран управител на [фирма] следва да се счита за установено от приетото в арбитражното производство експертно заключение, което е изготвено въз основа на оригинала на споразумението, станал по-късно обект на кражба. Д. в исковата молба, че [фирма] не е страна по арбитражното споразумение и не може да се ползва от него, е счетен за неоснователен по съображения, че като последица от сключения договор за продажба на вземане [фирма] е придобило от първоначалния кредитор по договора за изработка [фирма] и правата по арбитражното споразумение от 19.07.2010 г. За да приеме, че е компетентен да разгледа и разреши спора по образуваното пред него а. д. № 4/2013 г., Арбитражен съд - Велико Т. се е позовал на арбитражното споразумение от 19.07.2010 г. и на влезлите в сила решения по в. а. д. № 7/2011 г. и т. д. № 610/2012 г. на ВКС, II т. о. Решаващият арбитражен орган е изложил съображения, че предвид факта на извършената кражба на оригинала на арбитражното споразумение не съществува пречка то да бъде ценено във формата на заверено ксерокопие, след като оригиналът му е бил представен при разглеждане на предходното арбитражно дело, в което е установена автентичността му, и съществуването на споразумението е прието за безспорно при постановяване на решенията по цитираните дела. В откритото съдебно заседание на 26.11.2014 г. по настоящото дело процесуалният представител на [фирма] е направил изявление и е представил доказателства, че оригиналът на арбитражното споразумение от 19.07.2010 г. е открит и на 19.11.2014 г. е предаден от служител на МВР на представител на дружеството. Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема следното: По допустимостта на предявените искове: Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, искът за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. От приложената към арбитражното дело обратна разписка е видно, че арбитражното решение е връчено на ищеца [фирма] на 19.03.2014 г. Исковата молба, с която са предявени исковете за отмяна на решението, е депозирана във ВКС на 09.04.2014 г. Преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е спазен и исковете са допустими. Неоснователно е възражението на ответника [фирма] за недопустимост на исковете поради наличие на сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на арбитражното споразумение, формирана с решението по т. д. № 610/2012 г. на ВКС, II т. о. По аргумент от чл. 298, ал. 1 във вр. с чл. 299 ГПК забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е обусловена от пълното обективно, субективно и темпорално тъждество между спора, разрешен с влязло в сила решение, и повторно повдигнатия пред съда правен спор. Решението по т. д. № 610/2012 г. на ВКС, II т. о., е постановено по иск за отмяна на друго арбитражно решение, с което е разрешен спор за основното вземане по договор за изработка от 18.01.2010 г. Арбитражното решение, чиято отмяна е поискана с предявените в настоящото производство искове, разрешава спор за законните лихви върху присъденото с решението по а. д. № 7/2011 г. основно вземане, които не са претендирани в предходното арбитражно производство. Макар наличието и валидността на арбитражното споразумение да са еднакво значими за двете арбитражни производства, а съответно и за съдебните производства по чл. 48 ЗМТА, поради самостоятелния характер на разгледаните с арбитражните решения искови претенции е допустимо липсата на арбитражно споразумение и недействителността на същото да бъдат релевирани като основание за отмяна на по-късно постановеното арбитражно решение, с което е уважен искът за законни лихви. Произнасянето в решението по т. д. № 610/2012 г. относно съществуването и валидността на споразумението е от значение за основателността на предявените искове, а не за тяхната допустимост. По основателността на исковете: Отмяната на арбитражно решение на предвиденото в чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА основание предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд, без да има споразумение между страните по чл. 7, ал. 1 ЗМТА конкретният правен спор да бъде отнесен за разрешаване пред арбитражния орган, постановил решението. Отсъствието на арбитражно споразумение може да е последица от изначална липса на съгласие между страните за разрешаване на споровете помежду им по повод на определено договорно или извъндоговорно правоотношение от съответния арбитраж, оформено писмено като самостоятелен договор или като клауза в друг договор или обективирано в протокола от арбитражното заседание /чл. 7, ал. 2 и ал. 3 ЗМТА/, а също и от пороци в арбитражното споразумение, които го правят недействително и го лишават от целените правни последици. От данните и доказателствата по делото не може да се направи извод, че арбитражното решение по а. д. № 4/2013 г. на Арбитражен съд - Велико Т. е постановено при липса на арбитражно споразумение, овластяващо арбитражния съд да разгледа спора между [фирма] и [фирма] за законни лихви върху присъденото с решението по а. д. № 7/2011 г. вземане по договора за изработка от 18.01.2010 г. Постигането на предварително писмено съгласие за разрешаване на споровете за неизпълнение на договора за изработка от Арбитражен съд - Велико Т. се установява категорично от намиращото се в кориците на приложеното а. д. № 7/2011 г. арбитражно споразумение с дата 19.07.2010 г., сключено между първоначалните страни по договора [фирма] и [фирма]. Обстоятелството, че споразумението не е представено в оригинал с исковата молба по а. д. № 4/2013 г., не е основание да се отрече съществуването му и делегираната с него компетентност на сезирания арбитражен съд да разгледа и да разреши спора за законните лихви. В хода на арбитражното производство са събрани достатъчно доказателства, че споразумението е съществувало в правния мир преди завеждане на делото, че е представено в оригинал за констатация в предходното а. д. № 7/2011 г., че приложеното към това дело заверено копие е идентично с оригинала на споразумението и че причина за непредставяне на оригинала в производството по а. д. № 4/2013 г. е извършената кражба, в резултат на която оригиналът е отнет от фактическата власт на [фирма]. За съществуването на споразумението сочат и мотивите към влезлите в сила решения по а. д. № 7/2011 г. и т. д. № 610/2012 г. на ВКС, II т. о., в които е прието за безспорно, че по силата на валидно сключено арбитражно споразумение от 19.07.2010 г. Арбитражен съд - Велико Т. е овластен да разглежда и разрешава споровете за неизпълнение на договора за изработка от 18.01.2010 г., какъвто характер има и спорът за заплащане на законни лихви върху дължимите по договора основния вземания. Мотивите са задължителни за страните и с оглед на това въпросът за съществуването на арбитражното споразумение не може да бъде пререшаван в настоящото производство по повод на иска за отмяна на по-късно постановеното арбитражно решение. По същата причина е недопустимо да се обсъжда твърдението на ищеца за неистинност /неавтентичност/ на споразумението, тъй като - както е посочено в мотивите към решението по т. д. № 610/2012 г., истинността е установена в производството по а. д. № 7/2011 г. чрез заключение на графологична експертиза, базирано върху изследване на оригинала на документа. В настоящото производство оспорването на истинността на споразумението е аргументирано с доводи, идентични на заявените в производството по т. д. № 610/2012 г., и при наличие на произнасяне по тях в решението по посоченото дело възможността за повторното им релевиране по реда на чл. 48 ЗМТА е преклудирана. Арбитражното споразумение установява компетентността на арбитражния орган, за която последният следи служебно. Поради това дори да не е било представено едновременно с исковата молба по а. д. № 4/2013 г., не е имало пречка споразумението да бъде приобщено по-късно към делото чрез присъединяване на приключилото а. д. № 7/2011 г. и да бъде взето предвид от арбитражния съд при преценката на компетентността му. Независимо, че не е страна по арбитражното споразумение, ищецът [фирма] е обвързан от него по силата на договора за прехвърляне на вземания от 18.11.2010 г., тъй като едновременно с вземанията на [фирма] към [фирма], произтичащи от неизпълнението на договора за изработка, е придобил и правата по арбитражното споразумение, сключено с цел да уреди реда за разглеждане и разрешаване на споровете за неизпълнение на произтичащите от договора за изработка задължения. В този смисъл е и произнасянето в решението по т. д. № 610/2012 г. на ВКС, II т. о., което обвързва страните. По изложените съображения съдебният състав приема, че решението по а. д. № 4/2013 г. е постановено при наличие на валидно арбитражно споразумение от 19.07.2010 г. и искът за отмяна на решението на основание чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА поради противоречие с обществения ред на Република България. Ищецът е обосновал противоречието на решението с обществения ред с твърдение, че произнасяйки се с решение при отсъствие на представено в оригинал с исковата молба арбитражно споразумение, арбитражният съд е нарушил основополагащите правни принципи за законност, непосредственост, равенство на страните и състезателно начало. Предвид безспорния факт на съществуване на арбитражното споразумение непредставянето му в оригинал с исковата молба не може да се разглежда като нарушение на посочените правни принципи, обуславящо отмяна на арбитражното решение на основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА. Основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА е аргументирано и с твърдение, че арбитражният съд е постановил решението си в нарушение на принципа за служебното начало като не е констатирал, че вследствие на сключения с [фирма] договор за продажба на вземане ищецът в арбитражното производство [фирма] не е бил легитимиран да претендира законни лихви върху присъдената с решенето по в. а. д. № 7/2011 г. главница и предявеният от него осъдителен иск е недопустим. Недопустимостта на иска е от значение за допустимостта на арбитражното решение, която по аргумент от чл. 47 ЗМТА не подлежи на проверка в производството по чл. 48 ЗМТА. Освен това следва да се отбележи, че представеният в арбитражното производство договор за продажба на вземане от 05.06.2012 г. между [фирма] и [фирма] не сочи на липса на процесуална легитимация за [фирма] да предяви иск за заплащане на законни лихви върху вземането, присъдено с решението по а. д. № 7/2011 г. В чл. 1 от договора е уговорено, че [фирма] продава на [фирма] вземането си към [фирма], произтичащо от решението по а. д. № 7/2011 г. на Арбитражен съд - Велико Т., включващо присъдените с решението главница от 192 201 евро и разноски в размер на 35 537.37 лв. Договорът не предвижда прехвърляне и на изтеклите законни лихви върху сумата 192 201 евро, които не са предмет на арбитражното решение. Относно законните лихви е постигнато съгласие да бъдат прехвърлени допълнително от цедента на цесионера - чл. 2, т. 2, но доказателства за такова прехвърляне не са представяни по делото, което означава, че като носител на вземането за законни лихви цедентът [фирма] е бил легитимиран да търси заплащането им с предявения по а. д. № 4/2013 г. осъдителен иск. Ето защо като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА. По отговорността за разноски: Независимо от изхода на делото разноски не следва да се присъждат на ответника [фирма], тъй като не е доказано извършването им. Ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., уговорено в договор за правна защита и съдействие. В договора няма отбелязване възнаграждението да е заплатено в брой и не са представени доказателства за плащането му по банков път. При тези обстоятелства и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, възнаграждението не може да се присъди като разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,