Решение № 5488 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13106/2019 г.

Решение № 5488 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13106/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "БУМЕКС" ООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя В. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Андреева, против Решение № 4926 от 12.07.2019 г., постановено по адм. дело № 236/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № СФР17-РД77-37/28.07.2017 г., издаден от П. И., на длъжност главен инспектор, възложил ревизията и от В. П., на длъжност главен инспектор, ръководител на ревизията, органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение № СОА17-РД28-23/16.11.2017 г. на Кмета на Столична община, с който са установени: задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г. в размер на ЗЗ 038, 89 лева и лихви 13 109, 45 лева; такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г. в размер на 71 180, 02 лева и лихви 28 459, 81 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи са, че съдът не съобразил, че ревизионното производство не е приключило в законен срок, че действията по събиране на доказателства били извършени от лица, които не са оправомощени, органите по приходите се позовали на доказателства, отнасящи се до факти, извън ревизирания период. Наред с изложеното счита, че при изчисляване на лихвите върху определените задължения, органите по приходите не съобразили, че падежа на задължението за ДНИ настъпва на 30. 06. за първата половина от дължимия за годината данък и на 31.10. за втората половина, поради което лихвата от 01. 07. следвало да се изчислява върху първата половина от данъка, а не върху цялата сума. Твърди, че за всички ревизирани години дружеството подало декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, поради което е следвало да бъде освободено от ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, което не било сторено. И на последно место твърди, че неправилно съдът приел, че паркоместата са самостоятелни обекти и подлежат на облагане по ЗМДТ. В заключение, моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени РА, а при условията на евентуалност – да провъзгласи РА за нищожен предвид изложените пороци при възлагане и провеждане на ревизионното производство. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, за което е представен и списък. Ответната страна – кметът на Столична община, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Пападопулу, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – София град, както и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № СФР17-РД77-37/28.07.2017 г., издаден от П. И., на длъжност главен инспектор, възложил ревизията и от В. П., на длъжност главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден от заместващ кмета на Столична община с Решение № СОА17-РД28-23/16.11.2017 г., с който за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г. за притежавани от "БУМЕКС" ООД недвижими нежилищни имоти са установени задължения за ДНИ в размер на ЗЗ 038, 89 лева и лихви 13 109, 45 лева и ТБО в размер на 71 180, 02 лева и лихви 28 459, 81 лева. С оспореното решение, АССГ е отхвърлил изцяло жалбата на "БУМЕКС" ООД против РА, като е осъдил дружеството да заплати на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 987, 88 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че ревизионното производство не е приключило в законен срок. В тази насока, съдът е посочил, че началото на разглежданото производство е поставено с издаването на ЗВР № СФР16-РД-01-82/27.09.2016 г. от П. И., главен инспектор в отдел "Ревизионен контрол" в дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" - СО, оправомощена със Заповед № СОА165 РД 09718/07.04.2016 г. на кмета на СО и с разпореждане рег. № СФР16 ВК66 782/23.08.2016 г. на директора на дирекция "РСВ", упражняващ правомощията на териториален директор на НАП. Приел е, че при положение, че ЗВР е връчена на адресата си на 05.10.2016 г., 3-месечният срок за завършване на ревизията изтича на 05.01.2017 г. Преди това, по искане на ръководителя на ревизията от 04.01.2017 г. възложилият я орган е издал Заповед № СФР17 РД01 1/04.01.2017 г., с която на основание чл. 113, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2 ДОПК срокът на ревизията е продължен с два месеца, или до 05.03.2017 г. Обстоятелството, че ревизионният доклад е съставен след изтичане на 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК не означавало, че ревизиращият екип е събирал доказателства след 05.03.2017 г., нито рефлектира върху правото на защита на засегнатия от констатациите и изводите му субект. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че актовете по движение на производството са произнесени от некомпетентен орган, като е изложил съображения, че при съобразяване на настъпилите прекратявания на служебните правоотношения между Столична община и органите по приходите, след надлежни актове за изземване на преписката от лицата, изгубили правомощията си на такива, всички актове по движение на производството били издадени от компетентни органи по приходите. За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, като съдът е посочил, че за най-старите задължения от 2011 г., 5-годишната давност по чл. 171 от ДОПК изтичала на 31.12.2016 г., като съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с връчването на ЗВР на 05.10.2016 г. давността била спряна до издаването на РА на 28.07.2017 г., а с издаването му на основание чл. 172, ал. 2 била прекъсната и по силата на ал. З от разпоредбата била започнала нова 5-годишна давност. Приел е, че абсолютната давност от 10 години също не е изтекла и за най-старото задължение за 2011 г. и за следващите до 2015 г. За неоснователно е прието и направеното възражение за погасяване по давност на задълженията за лихви, тъй като акцесорните задължения също представляват публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК и се погасяват с изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен давностен срок и съответно не са изтекли за нито едно от установените задължения. По доводите за нарушения при приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че декларираните от него паркоместа не са годен обект на облагане. Съдът е приел, че обекти на облагане с ДНИ по силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Приел е, че паркоместата са "самостоятелен обект в сграда" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, тъй като са обособена част от сградата, която е обект на собственост и имат самостоятелно функционално предназначение. Приел е, че застъпеното в съдебната практика на ВКС становището, че паркомястото не са самостоятелен обект на правото на собственост, респ. - и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, а представлявало необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект било изразено при спор дали паркомястото може да се прехвърля самостоятелно с договор или прехвърлянето следва да е на идеални части от самия обособен обект. При липсата на задължителен акт по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съдът е приел, че описаните в РА паркоместа са самостоятелни обекти в сграда, поради което са годни обекти на облагане по ЗМДТ. След анализ на нормативната уредба, касаеща ДНИ и ТБО, както и на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА относно установените задължения за ДНИ и ТБО, поради което е отхвърлил изцяло жалбата на "БУМЕКС" ООД срещу РА. Съдът е приел, че по отношение на задълженията за ДНИ основното възражение на "БУМЕКС" ООД по материална законосъобразност на РА касаело основата за облагане на всички 31 обекта, а именно: нежилищен имот офис 2 Д на първи етаж с площ 104, 29 кв. метра; Паркомясто 2. 23 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 2. 24 с площ 11, 50 кв. метра; Офис 1 Д на първи етаж с площ 104, 65 кв. метра; Магазин № 5 с площ 152, 77 кв. метра; Магазин № 1. 6 с площ 144, 75 кв. метра; Кафе в секция В с площ 99, 85 кв. метра; Бар-клуб с площ 477 кв. метра; Магазин № 1. 5 с площ 110, 64 кв. метра; Паркомясто 1. 13 с площ 13, 13 кв. метра; Паркомясто 1. 12 с площ 13, 13 кв. метра; Паркомясто 1. 11 с площ 13, 13 кв. метра; Паркомясто 1. 1 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 1. 2 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 2. 9 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 2. 17 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 2. 18 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 2. 25 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 3. 1 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 3. 2 с площ 13, 14 кв. метра; Паркомясто 3. 2 на кота 0 с площ 11, 50 кв. метра; Паркомясто 3. 3 с площ 13, 14 кв. метра; Паркомясто 4. 1 с площ 12, 08 кв. метра; Паркомясто 4. 2 с площ 12, 08 кв. метра; Паркомясто 4. 3 с площ 12, 08 кв. метра; Паркомясто 2. 10 на кота 0 с площ 11, 50 кв. метра; Офис 10 В на първи етаж с площ 121, 64 кв. метра; Офис 14 В на първи етаж с площ 112, 53 кв. метра; Ресторант с тераса, разположен на две нива със застроена площ 483, 50 кв. метра, заедно с покривна тераса, разположена на 12 етаж над вход Г с площ 328, 61 кв. метра заедно със складово помещение на сутеренния етаж с площ 50, 66 кв. метра, всички те ситуирани в УПИ 1-538, 512 в кв. 11 по плана на гр. София, местността "Манастирски ливади Запад"; Недвижим имот с площ 1160 кв. метра - УПИ VIII-538 в кв. ЗО по плана на гр. София, местността "Манастирски ливади - Запад"; Недвижим имот идеална част 38, 9379 % от УПИ, целия с площ 4605 кв. метра, равняваща се на 1793, 09 кв. метра в УПИ 1-538, 512 в кв. 11 по плана на гр. София, местността "Манастирски ливади - Запад. Изложил е, че ревизиращият екип е приел отчетната стойност на обектите, на която активът бил заведен счетоводно, за данъчна основа при определяне на спорните задължения, съгласно представените от "БУМЕКС" ООД счетоводни книжа, доколкото за цитираните ревизирани периоди по силата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка по Приложение № 2 ЗМДТ. В зависимост от обстоятелството, че съществували противоречивите позиции на страните по отношение основата за облагане на 5 недвижими имота, съдът е приел, че за същите имоти - обекти на облагане, не е била подадена коригираща декларация за промяна на отчетната стойност по чл. 14, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗМДТ в относимата редакция. Според посочената разпоредба в относимата й редакция при промяна на някое обстоятелство, което имало значение за определяне на данъка, ДЗЛ имало задължение за уведомяване на общината по реда и в сроковете по ал. 1, като с подаването на коригираща данъчна декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ / съотв. чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ ДЗЛ фактически се отказвало от декларираното с предходна декларация и се обвързвало с това, което декларирало с коригиращата. В тази връзка доколкото за спорните обекти на облагане липсвало деклариране на промяна в тяхната отчетна стойност, а претендираните начислени амортизации изобщо не били отразени в намаление на отчетните стойности, то съдът е приел за недоказана тезата на жалбоподателя, че била извършена обезценка на процесиите имоти - обстоятелство, което било заявено едва в рамките на съдебното производство. В заключение съдът е приел, че публичните вземания за ДНИ за спорните 31 обекта на облагане съществуват в определените с РА размери. По отношение на задълженията за ТБО съдът е намерил, същите за обектите на дружеството са определена в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата и в тази част. За да мотивира извода си, съдът е приел, че по делото са били събрани доказателства, че услугите са извършвани през ревизирания период, което обуславяло и дължимостта на ТБО за тях от собственика на имота. Съдът е приел, че по ревизионната преписка били налични доказателства за начина, по който било организирано и осъществено обслужването на всички 31 имота, както и доказателства за реалното предоставяне на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Приобщени били и доказателства за разплатени разходи от бюджета на Столична община за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, както и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. АССГ е приел, че за всички 31 обекта на облагане за ревизираните периоди от жалбоподателя са били подавани декларации по чл. 27, ал. 2 от НАРЕДБА за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), поради което основата за облагане била определена с нормата на чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 27, ал. 2 от приложимия подзаконов нормативен акт, определящ, че не се събирала такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на предприятия, които нямало да се ползват през цялата година и лицата са подали декларация за това обстоятелство. Прието било, че за същите имоти били определени задължения за ТБО, включващи заплащане на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като единствено за имота под № 31 38, 9376% идеални части от УПИ, целия с площ 4605 кв. метра, равняваща се на 1793, 09 кв. м., не били подавани декларации по чл. 27, ал. 2 НОАМТЦУПСО, с оглед на което съдът е приел, че задълженията за ТБО били определени на основание чл. 26, ал. 1 от наредбата, включващи заплащането на трите компонента на услугата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че РА е издаден от компетентни органи, в предписаната форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, че доколкото ревизионното производство е приключило на 16.06.2017 г., извън определения в закона срок за провеждане на ревизията, то липсата на заповед на компетентния орган за удължаване на срока опорочавала цялото ревизионно производство, т. к. сроковете за извършване на ревизия и приключването й били определени с императивни правни норми, които не позволявали разширително тълкуване и прилагане. Правилно административният съд е приел, че началото на разглежданото производство е поставено с издаването на ЗВР № СФР16- РД-01-82/27.09.2016 г. от П. И., главен инспектор в отдел "Ревизионен контрол" в дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" - СО, оправомощена със Заповед № СОА165 РД 09718/07.04.2016 г. на кмета на СО и с разпореждане per. № СФР16 ВК66 782/23.08.2016 г. на директора на дирекция "РСВ", упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, като ЗВР е връчена на адресата си на 05.10.2016 г. На основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК, 3-месечният срок за извършване на ревизията е трябвало да изтече на 05.01.2017 г. Следва да се посочи, че с нова ЗВР № СФР16-РД01-104/25.11.2016 г. е изменена ЗВР № СФР16-РД01-82/27.09.2016 г., с която е определен за ревизиращ орган В. П. – главен инспектор в дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при СО, който в новото си качество е поискал с искане № СФР17-ВК66-6/04.01.2017 г. удължаване на срока за извършване на ревизията, въз основа на което е и издадената ЗВР № СФР17-РД01-1/04.01.2017 г. с предвиден срок ревизията да приключи до два месеца. Същата е връчена на 13.01.2017 г., а РД е издаден на 30.06.2017 г. Правилно е възприетото от първоинстанционния съд, че независимо, че ревизионният доклад е бил съставен след изтичане на 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК, същото обстоятелство не означава, че ревизиращият екип е събирал доказателства след 13.03.2017 г., нито оказва влияние върху правото на защита ревизираното лице. Неоснователни, на следващо място, са доводите на касатора, че предвид промяната на ревизиращия екип в ЗВР от 25.11.2016 г. и ЗВР от 04.01.2017 г., се налагал изводът, че действията в ревизионното производство между двете заповеди са били извършвани от лица, изгубили качеството си на оправомощени по смисъла на ДОПК. Правилно АССГ е приел, че актовете по движение на производството са произнесени от компетентен орган при съобразяване на настъпилите прекратявания на служебните правоотношения между Столична община и органите по приходите, след надлежни актове за изземване на преписката от лицата, изгубили правомощията си и възлагането й на оправомощени такива. На първо място следва да бъде посочено, че със Заповед за възлагане на ревизията № СФР16-РД01-82/27.09.2016 г. е възложено извършването на ревизия на лицата, на длъжност главен инспектор – П. М., Н. С. и В. В. С решение № СФР16-ВК66-981/25.11.2016 г. на главен инспектор в отдел "Ревизионен контрол" при Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" разглеждането на ревизионната преписка е иззето от Н. С., и правомощията по извършване са възложени на В. П. С решение № СФР16-ВК66-982/25.11.2016 г. на главен инспектор в отдел "Ревизионен контрол" при Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" разглеждането на ревизионната преписка е иззето от В. В., и правомощията по извършване са възложени на Н. С. С решение № СФР16-ВК66-9/04.01.2017 г. на главен инспектор в отдел "Ревизионен контрол" при Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" разглеждането на ревизионната преписка е иззето от П. М., и правомощията по извършване са възложени на Е. Й. Длъжностното качество на възложителя на ревизията и на членовете на ревизиращия екип са установени с множество заповеди за назначаване/преназначаване, които са налични по преписката. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че актовете по движение на ревизионното производство, както и РА са издадени от компетентни органи по приходите. На следващо място, неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на доказателства, отнасящи се до факти извън ревизирания период, с които се подкрепя РА, а именно – декларация по чл. 17 от ЗМДТ, подадена през месец ноември 2008 г., както и НА за покупко-продажба на имотите, обекти на ревизията. Настоящият съдебен състав счита, че няма пречки да бъдат преценявани факти извън ревизирания период, доколкото те се явяват относими към извършваната ревизия и конкретно относно преценяване на данъчната основа при определяне на спорните задължения. Наред с изложеното, необосновано е и твърдението на касатора, че ревизиращите органи не са взели предвид подадените от дружеството декларации по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, тъй като същите са били отразени в РА, а основата им за облагане е определена с нормата на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2. В случая с РА са определени задълженията за ТБО за всички имоти, които включват заплащането на следните услуги по чл. 62 от ЗМДТ за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или в други съоръжения и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Правилно АССГ е приел, че единствено за имота под № 31 38, 9376% идеални части от УПИ, целия с площ 4605 кв. метра, равняваща се на 1793, 09 кв. м., не са подавани декларации по чл. 27, ал. 2 НОАМТЦУПСО, с оглед на което обосновано е преценено, че задълженията за ТБО са определени на основание чл. 26, ал. 1 от наредбата, включващи заплащането на трите компонента на услугата. Неоснователни са доводите на касатора, че ревизиращите органи не са спазили правилата, заложени в Наредба на Столичния общински съвет за размера на местните данъци при изчисляване на лихвите върху определените задължения за ДНИ и ТБО, тъй като в зависимост от приложените по делото доказателства може да се направи обоснован извод за начислени лихви към датите на падежите на задълженията. Неоснователни са и доводите на касатора, за необлагаемост на паркоместата. Съгласно приложените по делото доказателства обложените паркоместа се намират на сутеренен етаж – гараж в сграда с идентификатор 68134.1932.538. 1. 153, с посочена застроена площ, заедно с процент идеални части от правото на строеж на сградата. Покритите паркинги и гаражи в сгради – етажна собственост, в общия случай не представляват общи части към сгради. В настоящия случай, покрития паркинг е самостоятелен обект в сграда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР и правилно АССГ е приел, че като такъв е самостоятелен обект на облагане с ДНИ по силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Няма спор, че процесните паркоместа са декларирани от касатора с декларация по чл. 17 от ЗМДТ и в последствие с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като идеална част от обект – подземен паркинг, който е самостоятелен обект в сграда, поради което подлежат на облагане. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство в размер на 3 987, 88 лева. Предвид, че в хода на съдебното поризводство е променена правната форма на юридическото лице от "БУМЕКС" ООД на "БУМЕКС" ЕООД, то разноските по делото следав да се платят от "БУМЕКС" ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,