Решение № 1539 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2012 г.

Решение № 1539 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 1000 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 814/2011 г. на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № 2239/1.09.2011 г. на същия административен орган, с която на Антон Янков Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Стефанов дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Стефанов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София област е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Правилно е преценено, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения (справка рег. № 4699/13.07.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарното производството при административнонаказващия орган или в случая на 31.08.2011 г., когато справката от извършената допълнителна проверка по случая е представена на директора на РДГП - Драгоман. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя (такива са депозирани на 28.06.2011 г., 7.07.2011 г. и на 14.07.2011 г. и 15.08.2011 г. след запознаване със справката от първоначалната и допълнителни проверки), с което са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон. Правилно е преценено, че от страна на служителя не е допуснато посоченото в заповедта нарушение на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения (т. 2) и неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т. 4), за което съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР се предвижда с дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай в заповедта е посочено, че на 14.06.2011 г. около 20.10 часа, Стефанов, държавен служител кат. Е- I степен, старши полицай (водач на патрулен автомобил) в Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) III степен - Олтоманци от Гранично полицейско управление (ГПУ) II степен - Олтоманци при РДГП - Драгоман, след приключилата лична проверка на пътуващи в спрян за проверка автомобил с четири жени, в една от които са намерени над 100 кутии цигари със сръбски бандерол, се отправя към изхода на сградата на ГКПП с найлонова чанта с надпис в ръка, след което се връща обратно. След като при последващо претърсване на района до задната част на сградата на митническия пункт е намерена найлонова чанта със същия надпис, в която и около която са намерени кутии цигари, е направен извод, че с действията си Стефанов се е опитал да укрие акцизни стоки. Това поведение е квалифицирано като нарушение на задълженията по длъжностна характеристика, според които служителят е длъжен да не допуска прояви злепоставящи престижа на службата и да докладва на прекия си началник, ако има контакти с лица, които могат да уронят авторитета на институцията, както и на чл. 64 и чл. 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които забраняват на държавния служител да прикрива правонарушение, за което е узнал или на което е станал свидетел и да посредничи за получаване на облага от друго лице, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че поведението на Стефанов не е в нарушение на цитираните изисквания на длъжностната характеристика, нито на морално - етичните правила за поведение, посочени по-горе, а изводите на дисциплинарно наказващия орган за извършено нарушение се основават на предположения, а не на обективни факти. Съдържанието на чантата, носена от Стефанов, не е установено. Не е констатирано наличието на други акцизни стоки, които са намерени при проверката на физическите лица, но не са описани от проверяващите (очевидно цигарите, намерени при проверката не са изнесени от сградата на ГКПП), не е установено обстоятелството, че точно Стефанов е изнесъл цигарите от сградата, както и правонарушение, за което служителят не е докладвал или не е предприел действия да предотврати, а също и получена облага от трето лице с посредничеството на Стефанов. Поради това следва да се приеме, че от страна на Стефанов не е извършено описаното в заповедта нарушение на служебните задължения и на правилата на Етичния кодекс и поведението на служителя неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР. Ето защо като достига до извод в този смисъл и на това основание отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съдебния състав се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението на съда за липсата на допуснати от Стефанов нарушения на служебната дисциплина се основава на анализ на ангажираните доказателства, които не установяват конкретни факти в тази насока. С оглед обясненията на останалите служители, протокола за преглед на видеозаписа от камерата на ГКПП - Олтоманци, които не установяват поведение на служителя в противоречие със служебните задължения е преценено, че от страна Стефанов не е допуснато неизпълнение на предвидените за длъжността служебни задължения, както и етичните правила, предвидени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,