Решение № 11061 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12646/2010 г.

Решение № 11061 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12646/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна срещу решение № 1653 от 26.07.2010 г. по адм. дело № 1900 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна в частта, с която е отменен РА № 270900525 от 22.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 355 от 21.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 12.2007 г. за сумата над 5 339.10 лв. до 6 618.10 лв. и лихва за сумата над 1 584.78 лв. до 1 934.76 лв., както и за данъчен период м. 09.2008 г. за сумата от 959.50 лв. и лихва за сумата от 175.37 лв. Образувано е и по касационна жалба на Никола Лазаров Колев, в качеството му на управител на "Зефир" ЕООД, срещу същия съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 270900525 от 22.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 355 от 21.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 5 339.10 лв. и лихва в 1 584.78 лв., за данъчен период м. 12.2008 г. в размер на 1 395.80 лв. и лихва в размер на 199.50 лв. и за данъчен период м. 02.2009 г. в размер на 1 430.00 лв. и лихва в размер на 171.16 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваните части и постановяване на решение по съществото на спора. Не се иска присъждане на съдебни разноски от страните. Ответната страна по първата касационна жалба - "Зефир" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 270900525 от 22.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 355 от 21.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагане на ЗКПО и ЗДДС, като с него му не му е признато правото на данъчен кредит, съответно е начислен ДДС, за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 6 518.10 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1 934.76 лв.; за данъчен период м. 09.2008 г. в размер на 959.50 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 175.37 лв.; за данъчен период м. 12.2008 г. в размер на 1 395.80 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 199.50 лв. и за данъчен период м. 02.2009 г. в размер на 1 430.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 171.19 лв. По административен ред актът е обжалван в тази му част. В мотивите на обжалваното съдебно решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните доказателства при проведено едно открито съдебно заседание, както и възраженията на жалбоподателя. Направена е преценка за частична незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В административното производство е установено, че за данъчен период м. 09.2008 г. "Агрос-96" ООД е включило в справката-декларация и дневника за продажбите кредитно известие, което не е отразено от получателя "Зефир" ЕООД в дневника за прокупки и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2008 г., както и в следващия данъчен период. Констатирано е, че фирма "Агрос-96" ООД е закупила дизелово гориво от ревизираното дружество по фактура от 12.12.2007 г., а той е закупил препарати от тази фирма с фактура от същата дата, като разплащането е извършено чрез прихващане, съгласно споразумителен протокол от 28.12.2007 г. Закупените препарати са върнати на 18.09.2008 г., въз основа на което "Агрос-96" ООД е издало кредитното известие. Според касатора, след като това дружество е отразило кредитното известие, а съдът е отменил РА в тази му част за данъчен период м. 09.2008 г., е налице ощетяване на бюджета със сумата 959.50 лв., понеже това дружество е намалило размера на начисления данък, а ревизираното лице не намалява размера на ползваното за периода право на приспадане на данъчен кредит. Изложените съображения от страна на касатора са правилни, но за да отмени РА в тази му част съдът се е позовал на обстоятелството, че ИПДПОЗЛ № 1394 от 25.02.2010 г. по повод включването на кредитното известие в дневника за продажби и в справката-декларация на "Агрос-96" ООД, е направено след издаване на ревизионния доклад. Според съда органът определен със заповедта по чл. 119 от ДОПК има правомощия само по ал. 3 от нея, а именно да издаде акта или да прекрати производството. При това той може само да анализира събраните по време на ревизията доказателства, да приеме възражения, но не и да извършва процесуални действия, в т. ч. по събиране на доказателства. Всички такива действия след изтичане срока за извършване на ревизия са нищожни и не произвеждат валидни последици, поради което и ревизионният акт в тази му част е незаконосъобразен. Съдът цитира съдебна практика на ВАС в посочения смисъл. В другата част от тази касационна жалба се оспорва изменението на обжалвания РА по отношение размера на главницата от 6 618.10 лв. на 5 339.10 лв. и размера на лихвата от 1 934.76 лв. на 1 584.78 лв. Според касатора съдът е приел, че към датата на издаване на фактура № 23 от 14.12.2007 г. доставчикът "Лазар" ЕООД е разполагал не с 2 973 л, а с 6 903 л, което се дължи на различния начин на определяне на изчерпването на наличните количества горива от този по ревизионния акт, т. е. съдът установява наличност по фактура № 23 от 14.12.2007 г., а се установява недостиг по фактура № 18 от 30.10.2007 г. и той е в размер на 3 930 л и по отношение на нея е следвало да се откаже право на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част именно по съображенията на първоинстанционния съд, които се явяват установена съдебна практика, поради което не обсъжда конкретните аргументи на този характер относно извършването на административнопроизводствени действия до датата на издаване на индивидуалния административен акт, какъвто представлява ревизионният акт. По повод втория спорен момент относно допуснатата техническа грешка при изчисленията, направени от съда в таблицата, представляваща част от решението, то следва да се приеме, че същото е неоснователно, доколкото изводът на съда е по отношение на фактура № 23 от 14.12.2007 г., а по отношение фактура № 18 от 30.10.2007 г. такъв недостиг не е установен от ревизиращия орган (стр. 4 от РА). Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила в тази част на спора. По касационната жалба на "Зефир" ЕООД. В нея се оспорва решението, в частта, в която е прието, че правилно е отказано претендираното право на данъчен кредит, съответно е начислен ДДС с процесния РА за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 5 339.10 лв. и лихва в 1 584.78 лв., за данъчен период м. 12.2008 г. в размер на 1 395.80 лв. и лихва в размер на 199.50 лв. и за данъчен период м. 02.2009 г. в размер на 1 430.00 лв. и лихва в размер на 171.16 лв. по три броя данъчни фактури, издадени от "Лазар" ЕООД. По делото е установено, че ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит по тези фактури, които са с предмет доставка на дизелово гориво. Същите са издадени от "Лазар" ЕООД, като това дружество и ревизираното са свързани лица. Административният орган се е позовал на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като е приел, че не се установява произхода на стоката. Осъществена е насрещна проверка на прекия доставчик, като на база негови документи и такива по повод неговия предходен доставчик "Евими" ЕООД, дистрибутор на "Нафтектс Петрол" ЕООД и "Лукойл България" АД, се констатира, че той не разполага с цялото количество гориво, за което са издадени фактури на "Зефир" ЕООД. При обосноваване на изводите си съдът се е позовал на чл. 6 от ЗДДС, а именно, че извършването на доставката по смисъла на тази разпоредба е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, като доказателствената тежест е в лицето на оспорващия. Съдът приема, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че е разполагал с цялото количество гориво, предмет на фактурите, към момента на тяхното издаване. Във връзка с това е обсъдил възражението на ревизираното лице относно осъществявани транзитни доставки с негов транспорт. Съдът е обсъдил и представените експедиционни бележки и приемателни разписки, като е приел, че те не установяват реалността на доставките. По повод разписките, в които като получател е вписан "Бургойл къмпани" ООД и след като не се установява същият да има отношение с прекия доставчик "Лазал" ЕООД, то същите не са приети като неотносими доказателства. По отношение на друга част от тях, издадени от "Нафтекс Петрол" ЕООД, в които като получател е вписан "Евими" ЕООД, е прието, че са относими към спора, но не обосновават реалност, понеже периодът на получаване и количествата получено гориво по тях съответстват на датите и количествата по фактурите, издадени от това дружество на "Лазар" ЕООД, но не и от последното като пряк доставчик на ревизираното дружество "Зехир" ЕООД. По повод експедиционните бележки, то същите също не са приети като годни доказателства, понеже като получател е посочено ревизираното дружество, а като платец са посочени трети дружества, които не могат да се свържат както с "Лазар" ЕООД, така и с "Евими" ЕООД. Няма тъждественост между горивото по експедиционните бележки и фактурираното гориво. Съдът е изготвил таблица, като е установил, че количеството гориво по разписките, издадени от "Нафтекс Петрол" ЕООД по отношение, на които може да се обоснове транзитно изпълнение на жалбоподателя, съответстват по количество с това по фактурите, издадени от "Евими" ЕООД на "Лазар" ЕООД, но не и на това по отношение на ревизираното дружество. По повод възражението, че се касае за авансово плащане, то като основание във фактурите такова не е записано, поради което е прието, че е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора, като съдът подробно е изложил фактическите си съображения и правните си изводи. Касационното възражение е идентично и е относно неправилното ценене на доказателствата по делото поради факта, че констатациите относно закупено по-малко количество гориво от прекия доставчик от това количество, което му фактурирано, са изградени само на част от представените доказателства от този пряк доставчик. В жалбата е обяснен механизмът на заявяване на горивото от прекия доставчик на предходния "Евими" ЕООД, който е дистрибутор. Това възражение с характер на обяснение не може да бъде обсъждано доколкото касаторът е имал процесуална възможност да поиска назначаване на съдебна експертиза за установяване на същия, респ. за установяване на съпоставка между количеството гориво по експедиционните бележки и фактурираното, което е направено от съда с цитираната по-горе таблица. Неоснователно е твърдението, че съдът неправилно е обсъдил и другия спорен момент относно възникването на данъчното събитие. След като в процесните фактури не е записано авансово плащане, то датата на възникване на данъчното събитие е тази на прехвърляне на собствеността на стоката, предмет на фактурата, съответно предмет на доставката. Обжалваното решение в тази му част е правилно. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение