Решение № 7153 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2013 г.

Решение № 7153 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД чрез процесуалния си представител адв. Светломира Желязкова срещу решение № 2904 от 30.11.2012 г. по адм. дело № 3370 по описа за 2012 г. на административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение от 15.08.2012 г. на началника на Митнически пунк "Варна - ферибот" за извършена корекция по ЕАД № 10BG002007H0000944/13.11.2010 г., като декларираната митническа стойност е увеличена със сумата от 71 191.01 лв., в резултат на което са определени за досъбиране задължения за мито в размер на 4 646.92 лв. и ДДС в размер на 15 227.59 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС с въпроси по приложението на чл. 33 МК. Ответната страна по касационната жалба началникът на Митнически пункт "Варна - ферибот" оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Л. Тодорова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Живел - агро" ООД против решение № 4424-620-6/15.08.2012 г. на началника на МП - Варна ферибот към ЕАД № 10BG002007H0000944/13.11.2010 г., с което на основание чл. 78 § 3, чл. 32 § 1 б. "д" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. /МК/ е извършена корекция на декларираната митническа стойност със сумата от 71 191.01 лв., в резултат на което са определени за досъбиране задължения за мито в размер на 4 646.92 лв. и ДДС в размер на 15 227.59 лв. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим допускане за свободно обращение за крайно потребление на тор Амониева силитра марка Б-1 014 891 кг, с декларатор "Дискордия" АД и получател - касаторът. За да отхвърли жалбата, съдът е описал подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Обсъдил е подробно доводите на страните и от правилно установените факти е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определени задължения в оспореното пред него решение. В ЕАД е посочена стойност на транспорта - 144 970.85 лв., отразена в проформа фактура № 0320000604 от 15.10.2010 г., издадена от спедитора "Дискордия" АД, като цената е за транспорт на вагони FCA Тинчлик - CFR Варна - фериботна. След извършена проверка по реда на чл. 78 от МК и чл. 84 от ЗМ е установено, че "Дискордия" АД е издало на касатора фактура № 0320001340 от 19.10.2010 г. за транспорт на стойност 162 926 щ. д., като в Приложение № 0641 към нея е описана стойността на транспорта по вагони, като тази на 16-те вагона, с които е превозвана стоката по процесния ЕАД е установена в размер общо на 153 406.99 щ. д., която е изцяло изплатена по банков път. При проверката е констатирано, че касаторът е осчетоводил като стойност на транспорта посочената по-висока стойност от фактурата на спедитора. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице счетоводител е дало подробна справка за стойността на разходите извършени за международния и вътрешния транспорт. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че стойността на вътрешния транспорт и на международния не са разграничени в подадената ЕАД. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, е постановено определение от 13.01.2014 г., в което същото е оставено без уважение. Изложени са подробни мотиви, че в случая искането е неоснователно предвид наличната практика на СЕО и СЕС по приложението на чл. 33 § 1 б. "а" от МК. Основният спор между страните касае приложението на чл. 33 § 1 б. "а" от МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Съдът обосновано е приел за приложими коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност, тъй като имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани от съда. Правилно съдът се е позовал на коментар № 5, т. 4 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, според което елементът, за да е посочен отделно е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и обосновано е приел, че за да се приложи чл. 33 § 1 б. "а" от МК е необходимо транспортните разходи, чието приспадане се иска от вносителя, да са видни от декларацията за внос и да има искане за спадането им, отправено до митницата чрез попълване на декларацията D. V. 1, която в случая няма посочени транспортни разходи в кл. 19 от декларацията. Тези изисквания позволяват на митническите органи да проверят декларираните елементи, за да се избегне признаване на увеличени разходи, с цел да се намали митническата стойност, както е прието в решение по дело С-256/07 и в т. 32 и 37 от цитираното от съда решение по делото С-354/09. В т. 17 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-379/00 СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация се считат за част от цената платена за стоката съгласно чл. 29 от МК и поради това са облагаеми. Обосновано съдът е приел, че за разходите за вътрешен транспорт не са били представени никакви доказателства при подаване на ЕАД и оформяне на митническия режим. Фактурата за пълните транспортни разходи е открита при последващия контрол. Правилно съдът се е позовал на чл. 62 § 1 и 2 от МК, за да отхвърли довода на касатора, че не е длъжен да представя всичките си документи на митническите органи. По цитираната разпоредба писмените декларации се изготвят по образец и трябва да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасяща се до митническия режим, за който стоките се декларират. Според § 2 към митническата декларация трябва да се приложат всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките се декларират. Правилен е изводът на съда, че след като не са представени на митническите органи доказателства за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D. V. 1 да бъдат спаднати транспортните разходи за транспорта в страната, включването им в митническата стойност на стоките в решението е законосъобразно по чл. 32 § 1 б. "д" от МК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като той не е бил представляван в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,