Решение № 12761 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2014 г.

Решение № 12761 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Тодорка Попгеоргиева, срещу решение № 552 от 03.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9139 по описа за 2013 г. на Административен съд - София - град, I отделение, 44 състав. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на "Планет паркет П. П." АД против решение № 9600-0220/09.07.2013 г. на началника на митница Столична, с което е отказано изрично искането им за възстановяване на сумата от 2600 лв., което решение е потвърдено с решение № 415/09.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници". С цитираното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична по отношение на дължимата законна лихва върху главницата от 2600 лв., считано от датата на плащане на сумата 14.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата - 18.02.2013 г., във връзка с подадено от дружеството искане вх. № П47-0058/22.02.2013 г. на ТМУ Столична за възстановяване на сумата от 2600 лв. във връзка с разпореждане № 11676/26.02.2009 г. по изпълнително дело № 11676/2008 г. и е изпратил административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по същество по искане вх. № П47-0058/22.02.2013 г. на ТМУ Столична за заплащане на законна лихва по чл. 219а ЗМ върху заявената за възстановяване и възстановена сумата от 2600 лв., която лихва е дължима за периода 14.05.2009 г. - 18.02.2013 г. и издаване на индивидуален административен акт в срока по чл. 97, ал. 1 АПК, считано от получаване на административната преписка, съгласно мотивите на решението. В жалбата се релевира оплакване, че решението на административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде оставено в сила решение № 9600-0220/09.07.2013 г. на началника на Митница Столична. Ответникът - "Планет Паркет П. П." АД оспорва чрез адв. Арбов касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на АССГ, в частта, отхвърляща жалбата на "Планет паркет П. П." АД против решение № 9600-0220/09.07.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 415/09.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", е процесуално недопустима доколкото за касатора липсва правен интерес от това обжалване. В тази част решението на административния съд е благоприятно за началника на Митница Столична - касатор в настоящето производство. Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". В конкретния случай не може да се приеме, че решението в посочената част е неблагоприятно за подателя на касационната жалба, поради което жалбата в тази нейна част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено, на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, в тази му част. Касационна жалба, в частта, в която административният съд е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична по отношение на дължимата законна лихва върху главницата от 2600 лв., считано от датата на плащане на сумата 14.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата - 18.02.2013 г. и е изпратил административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по същество по искане вх. № П47-0058/22.02.2013 г., е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Планет паркет П. П." против решение № 9600-0220/09.07.2013 г. на началника на митница Столична, с което е отказано възстановяване на сумата от 2600 лв., потвърдено с решение № 415/09.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Съдът е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична по отношение на дължимата законна лихва върху главницата от 2600 лв., считано от датата на плащане на сумата 14.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата - 18.02.2013 г, във връзка с подадено от дружеството искане вх. № П47-0058/22.02.2013 г. за възстановяване на сумата от 2600 лв. във връзка с разпореждане № 11676/26.02.2009 г. по изпълнително дело № 11676/2008 г. и е изпратил административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по същество по искане вх. № П47-0058/22.02.2013 г. на ТМУ Столична за заплащане на законна лихва по чл. 219 а ЗМ върху заявената за възстановяване и възстановена сумата от 2600 лв., която лихва е дължима за периода 14.05.2009 г. - 18.02.2013 г. и издаване на индивидуален административен акт в срока по чл. 97, ал. 1 АПК, считано от получаване на административната преписка, съгласно мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало по искане на "Планет Паркет П. П." АД вх. № П47-0058/22.02.2013 г. на ТМУ за възстановяване на заплатена от дружеството сума от 2600 лв., ведно със законната лихва от момента на плащането, за която е установено с влязло в законна сила съдебно решение, че е недължимо платена. С решение № 9600-0220/09.07.2013 г. началникът на Митница Столична е отказал възстановяване на сумата от 2600 лв., с аргумент, че същата вече е възстановена на дружеството, като в решението административният орган е пропуснал да се произнесе по искането на "Планет Паркет П. П." АД от 22.02.2013 г. /така както са указанията на Директора на Агенция "Митници, " дадени в решение № 298/09.06.2013 г./ за присъждане на законна лихва върху тази сума по чл. 219а ЗМ. Въз основа на представените по делото доказателства, включително и приетата по делото ССчЕ, съдът е установил, че сумата от 2600 лв. е заплатена от ответника на 18.02.2013 г., която сума е с характер на мито. Съдът е приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на "Планет Паркет П. П." АД против решение № 9600-0220/09.07.2013 г. на началника на митница Столична, в частта отхвърляща искането на дружеството от 22.03.2013 г. да му се заплати сумата в размер на 2600 лева. В тази част решението на административния съд не е обжалвано от "Планет Паркет П. П. " АД. Съдът е счел за основателна жалбата на дружеството досежно искането за отмяна на мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за присъждане и на законна лихва по чл. 219а от ЗМ върху сумата от 2600 лв. Систематизирани, мотивите на съда се свеждат до следното: 1. Приложимост на разпоредбите на чл. 214 във вр. с чл. 219а ЗМ; 2. Неприложимост на нормата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, доколкото нормата на чл. 219а ЗМ е специална и е с приоритет пред общите норми. 3. Липса на спор по отношение недължимостта на процесните митни сборове, като в тази връзка по делото са представени решения на АССГ и на ВАС. 4. Неприложимост на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. по отношение на началото на начисляване на лихва по чл. 219а ЗМ, тъй като тя притежава характер на обезщетение и се дължи от митническата администрация на съответния субект, а не обратното; 5. Плащането на сумите представляващи митни сборове и лихви върху тях са недължими към момента на плащането, защото не са били изпълнени фактическите състави по ЗМ за възникване на плащане, а не подлежат на връщане поради отпаднало основание. Предвид на тези съображения съдът е обосновал извод, че лихвата за забава по чл. 219а ЗМ се дължи от момента на заплащане на митото - 14.05.2009 г. до датата на плащането на сумата от 2600 лв., в случая на 18.02.2013 г. Отменил е мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за плащане на дължимата законна лихва върху главницата от 2600 лв. и е изпратил административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по същество по искането вх. № П47-0058/22.02.2013 г. на "Планет Паркет П. П. АД за заплащане на законна лихва по чл. 219а ЗМ съгласно указанията дадени в мотивите на решението. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон и по - конкретно на разпоредбата на чл. 219 а ЗМ, както и за приложимост на решението на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. Счита, че в процесния случай съдът е следвало да приложи по аналогия за началната дата на начисляване на "законна лихва" на върнатите на дружеството суми, датата на уведомяването, т. е. датата на подаване на първоначалното искане /07.12.2012 г./, а не датата на която е възникнало задължението, т. е. датата, на която са платени сумите /13.08.2008 г./ Възраженията са неоснователни. В случая липсва спор по фактите, същите правилно са установени в мотивите на съдебния акт. Страните не спорят, че сумата в размер на 14 396,69 лв., внесена от дружеството с ПКО № 832 от 14.05.2009 г. по сметка на Публичен изпълнител при НАП-ТД - София и ИД № 11676/2008 г. е разпределена като реално плащане за частично погасяване на мито по ППСПДВ № 40 от 22.08.2008 г. Сумата е усвоена и преведена по сметка на Митница Столична на 19.05.2009 г. Няма спор, че посоченото ППСПДВ е отменено с решение на № 1801 от 15.04.2011 г. на АССГ по адм. дело № 7170/2008 г., потвърдено с решение на ВАС по адм. дело № 9638 от 2011 г. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално дължи ли се лихва и от кой момент тече лихва за забава върху недължимо събрани митни сборове - дали от момента на тяхното плащане, каквато теза се поддържа от ответника по касация или от момента, в който е поискано възстановяване на недължимо платените суми, каквато теза се поддържа от касатора. Даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряно. В разглеждания казус се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платено, установен с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 219а ЗМ. От тълкуването на разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ следва изводът, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, т. е. дали те са главница или лихви, от което следва, че в този случай лихва за забава се дължи върху всяка една от недължимо заплатени суми. Следва да бъдат споделени изводите на административния съд за неприложимост в случая на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. Въпросното решение дава тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 във вр. с чл. 214, 222, § 1, б. "а" и чл. 232, § 1, б. 4б" от Регламент ЕИО № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността относно началния момент на дължимост на лихви в една специфична хипотеза - при възникване на митническо задължение при пускане в свободно обращение на стока подлежаща на облагане при износ и поставяне под режим временен внос и дължимост на лихви когато митата не са заплатени в определения срок. По спорния въпрос относно началния момент на дължимост на лихвите за забава при неправилно определени митнически задължения, отменени с влязъл в сила съдебен акт, Съдът на Европейския съюз се произнесъл с друго свое решение от 18.04.2013 г. по дело С - 565/11, в което по сходен казус се дава тълкуване за това, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането на възстановяване на тази такса. В т. 28 от същото решение изрично е записано, че размерът на загубите за заплатилия недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната сума и датата на нейното възстановяване. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част относно лихвата е правилно и не е засегнато от пороците изложени в касационната жалба. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 322 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,