Решение № 228 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2009 г.

Решение № 228 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е образувано по молбата на В. П. В. и Е. П. В. от София с искане за отмяна на Решение Nо 3349 от 16.11.2007 г. по гр. д. Nо 9602/2006 г. на Варненския районен съд, в частта, необжалвана пред Варненския ОС. Поддържа, че решението на районния съд, в установителната му част, е постановено при съществени закононарушения на процедурата по призоваването им в първата инстанция, нарушено е правото им на защита. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от другата страна по молбата за отмяна. В съдебно заседание се взема становище, че молбата е неоснователна. Претендират се разноски. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С определение, постановено на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия е допуснато разглеждането на молбата по същество. Аналогично на отменената разпоредба на чл. 231, б. "е" ГПК (отм.) и с чл. 303, т. 5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила. Законът поставя като предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна- т. е. това е лице, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в случая се поддържа с довод, че молителите като страни-ответник по делото, са нередовно призовани, поради неположената достатъчна грижа на служителя по връчване на съдебните книжа. Представят се личните карти на молителите. в заверени копия, от които е видно, че постоянният адрес им адрес е този по регистрация в личната карта - а именно гр. С., жк. "М" бл. 52 ет. 3 ап. 36. С посоченото решение, с необжалваната пред въззивния съд, част районният съд е признал за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), по отношение на В. П. В. и Е. П. В. от София, че П. Г. Т. от гр. В. е собственик на имот Nо 1235 по КП "Б" част 2 от 1990 г., с площ от 890 кв. м., по наследство от баща си г., чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с Решение Nо 39/16.02.1993 г. Молбата за отмяна е неоснователна. Данните по делото сочат, че процедурата по призоваването на молителите, като ответници в първоинстанционното производство не е нарушена, нито е допуснато нарушение на гарантираното им от ГПК правото на защита в процеса. В исковата молба, заявена първоначално само срещу Е. П. В. е била с нередовна, поради непосочване на пълен и точен адрес, било е посочено само "гр. София". С Разпореждане на районния съдия от 18.12.2006 г. исковата молба е оставена без движение, дадени са указания да се отстранят редица недостатъци на исковата молба, в т. ч. и да се посочи адрес на ответника. С молба от 31.01.2007 г. ищцата П е посочила като актуален адрес - гр. С., жк. "Младост I" бл. 52 вх. 3 на базата на официално направена / л. 19 по делото / Справка в национална база данни "Население", териториално звено "ГРАО"- Варна. В молбата на ищцата от 13.02.2007 г., след уточняване имената на съпруга на ответника Е а именно на ответника В. П. В. и ЕГН, адресът за призоваване е уточнен като гр. С. жк. "Младост-I" бл. 52 вх. 3 ет. 1 ап. 36 /л. 24/, на база на Справка. По делото е видно, че изпратените на този адрес призовки за съд. заседание от 18.04.2007 г. са върнати в цялост, като служителя връчител е отбелязал и в двете призовки, съответно до Е. П. и до В. П., че: "лицето е напуснало, живяло е в ап. 36, но апартаментът е продаден" по сведения на живущите в апартамента и на съседка от входа. При постъпилите данни, районният съд е разпоредил, делото да се глада при призоваване на ответниците по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), като от Бюрото за правна помощ е поискано да се определи служебен защитник по делото. С ДВ. Бр. 36/04. май 2007 г. е публикувано обявлението за призоваване на ответниците по делото за съд. заседание от 6.06. 2007 г. 13.30 ч. пред Варненския районен съд. От Националното бюро за правна помощ за служебен защитник е определена адв. Т, която своевременно е поискала да бъде допусната като такъв по делото и е участвала активно в хода на производството. Проведените съдебни заседания от 06.06.2007 г., призоваване с ДВ, и на 03.10.2007 г. са проведени при участието на назначения служебен защитник, като призоваването е извършени на неговия служебен адрес. Данните обосновават извод, че процедурата по призоваването не е нарушена, нито са нарушени правилата за участие на страна, призована по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.). в процеса чрез назначен служебен защитник. След като намерените на посочения адрес по регистрация лица, не са страните по делото и именно тези лица са дали информацията, че лицето-адресат на призовката " е напуснало, живяло е в ап. 36, но апартаментът е продаден", то процесуалните действия на съда за реда на призоваване на страните по чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) и назначаване на служебен защитник са в пълно съответствие със закона. Неоснователно се подържа, че връчителят на съдебните книжа е следвало да положи по-голяма грижа, като повторно посети адреса. Такова задължение служителят- връчител има само ако не намери никого на адреса. При обстоятелството, че живущите на адреса, който е без съмнение постоянния адрес по регистрация на ответниците, дават сведения, който не предполагат ново посещения от страна на връчителя, не може да се приеме, че непризоваването на страните от техния постоянен адрес е в резултат на нередовно призоваване по вина на съда и неговите служители. С оглед на изложеното, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По направеното искане от защитата на ответника П за присъждане на разноски за отменителното производство. Безспорно, съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 2 ГПК, при отхвърляне искането на страната, инициирала спора на съответната инстанция, в нейна тежест са да понесе направените от ответника разноски, но само ако те са поскани своевременно и са установени по размер с писмен документ. В съдебно заседание адв. Ал. Ч. от САК, се е явил като пълномощник на ответника П, представяйки Пълномощно от 20.04.2010 г., като с допълнително с писмените си бележки вх. Nо 4267/03.05.2010 г., след изложените съображения по основателността на молбата за отмяна и искането му в рамките на правомощията на касационния съд в отменителното производство, е поискал присъждане на разноски по делото в размер на 3500 лв. / три хиляди и петстотин лева/. Присъждането на разноски се дължи, това е право на страната, НАПРАВИЛА разноски по делото без да е причина за неговото завеждане. Искането за присъждане на разноските е направено в срок от защитата, но без да е представен документ за размера на платените разноски- а в случая "Договорът за правна защита и съдействие " Nо 0503273 не е попълнен и не удостоверява плащането на каквато и да е сума, като хонорара за осъществената защита/ л. 68/, разноски не могат да бъдат присъдени. По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия