Решение № 6827 от 7.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Петкова, гражданка на Р Беларус против решение 1268/12.08.2021 година по адм. дело 1029 по описа на Административен съд Бургас за 2021 г. Твърди се , че решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и ЕКЧПОС /вероятно се има предвид ЕКЗПЧОС/ и необоснованост. Органът следвало следвало да налага предвидените в ЗЧРБ принудителни мерки след съобразяване на всички относими към производството обстоятелства, в това число и дали не се допуска нарушаване на правата на човека и основните му свободи. Живота на касационната жалбоподателка бил свързан с България, тъй като детето ѝ е български гражданин и съдът е определил режим на контакти с неговия баща. Към момента детето било в страната, заедно с майката на жалбоподателката, което водело до извод за липсата на каквито и да е контакти на лицето със страната на произход Р Беларус. Срока на последната брачна връзка на лицето била ирелевантна за производството. Иска се отмяна на първоинстанционото решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Ответната по жалбата страна твърди, че лицето е получило право на пребиваване в страната на друго основание чл. 25 ал.4 т. 4 от ЗЧРБ, като майка на български гражданин, на когото дължи издръжка.Счита, че лицето няма интерес от оспорването. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В. Петкова, гражданка на Беларус, постоянно пребиваваща на територията на РБългария срещу заповед 251з-1613/20.04.2021г. на директора на ОД МВР Бургас, с която на основание чл.40, ал.1, т.10 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка отнемане на правото на пребиваване в Република България . С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе съдът е приел за установено от фактическа страна, че лицето е гражданка на Република Беларус, постоянно пребиваваща в Република България на основание чл.25, ал.1, т.11 от ЗЧРБ и притежава разрешение за пребиваване 700929863, валидно до 28.08.2025г. на 21.05.2010г. в гр.Минск, Република Беларус сключила граждански брак с български гражданин, който е разтрогнат със съдебно решение от 28.08.2015г. на съд на район Фрунзенски град Минск. На 03.11.2015г. В. Петкова е сключила брак с Н. Панайотов, от който има родено едно дете, което към момента е на [години]. Този брак е прекратен с решение 2672 от 23.10.2019г. по гражданско дело 2550 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас. Родителските права по отношение на детето А. Панайотова са предоставени на майката, а на бащата е предоставено право на лични отношения с детето. В хода на производството е представено удостоверение за сключен граждански брак от 21.12.2020г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак 1118 от 16.12.2020г., от което е видно, че Петкова е сключила брак със С. Каделник чужд гражданин, продължително пребиваващ в Р България. По повод постъпило искане за виза D за Република България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ от майката на Петкова, на 10.03.2021г. младши полицейски инспектор в сектор Миграция Бургас е изготвил докладна записка до началника на сектор Миграция , в която е описано, че по сведения на жалбоподателката, тя е разведена и апартамента, в който живее е половината неин и половината на бившия й съпруг Панайотов. Представено е удостоверение за настоящ адрес в Бургас. В хода на проверката е прието за установено, че Петкова е получила право на постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1, т.11 от ЗЧРБ през 2016г. и 2017г. на основание сключения с български гражданин брак. Лицето не е уведомило сектор Миграция за разтрогването на брака през 2019 година. Прието е, че при тези данни следва да се започне производство по издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка отнемане правото на пребиваване в Република България на основание чл.39а, ал.1, т.1 във вр. с чл.40, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, поради прекратяване на брака й с български гражданин преди изтичането на 5 години от сключването му. По делото е установено, че от 2019г. дъщерята на жалбоподателката живее при майка ѝ в Беларус и тя общува с нея предимно по интернет, като за този период я е посетила два пъти. С писмо с рег. УРИ 538200-2630, екз.1 от 23.03.2021г., началникът на сектор Миграция при ОД на МВР Бургас Петкова е уведомена за започнало спрямо нея производство по издаване на заповед за налагане на описаната ПАМ. В хода на проверката е установено, че А. Панайотова е напускала България два пъти за кратки периоди от време 10 и 15 дни, като след последното напускане на 26.03.2019 г. до момента не се е завърнала. Бащата на детето се намира в Италия и към момента не поддържа никакви отношения с бившата си съпруга, а с детето се чува често по телефона и на видео връзка посредством социалните мрежи. Не е виждал детето си от 2019г., като предполага че се намира в Украйна при майката и сестрата на бившата си съпруга. При така установените данни началникът на сектор Миграция е предложил да бъде издадена заповед за налагане на ПАМ Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България на Петкова, като е посочил, че бракът на лицето с български гражданин е прекратен преди изтичане на 5 години от сключването му. Посочено е, че с акта не биха се засегнали правата и интересите на детето, както и връзката му с неговия баща. Със заповед 215з-1613/20.04.2021г. на директора на ОД МВР Бургас, на основание предложение УРИ 5382р-1417/15.04.2021г. и чл.40, ал.1, т.10, вр. чл.44, ал.1 от ЗЧРБ на В. Петкова е наложена принудителна административна мярка отнемане на правото на пребиваване в Република България . При така установеното, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. В хода на производството не били допуснати съществени нарушения на приложимите материално и процесуалноправни норми. След като е установено, че последния брак на жалбоподателкта с български гражданин е продължил по малко от изискуемите по закон 5 години, то са били налице основанията по чл. 40, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, за издаване на процесната заповед. Съдът е приел, че е без значение наличието на предходен брак с друг български гражданин, продължил повече от 5 години, тъй като правото на пребиваване е обвързано с факта на действащ брак, а не на предходен. Съобразени били и обстоятелствата по чл. 44 ал.2 от ЗЧРБ. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. За да се произнесе съдът е взел предвид всички събрани и относими към производството факти и обстоятелства, които са му дали основание и възможност за определяне на депозираната пред него жалба като неоснователна. Правилно е прието, че оспорения административен акт е мотивиран, като фактически основания са описани както в самия него, така и в приетата и приобщена към преписката докладна записка, изготвена от служител, осъществил действия по предварителна проверка и изясняване на релевантните за производството обстоятелства. Обоснован е извода за липса на допуснати нарушения, свързани с неправилно прилагане на относимите към производството материалноправни норми. С разпоредбата на чл. 40 ал.1 т. 10 от ЗЧРБ е регламентирано отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България когато се установи, че бракът му с български гражданин е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му, с изключение на случаите по чл. 24м и чл. 25г от същия закон. Безспорно е, че в конкретния случай бракът на В. Петкова с Н. Панайотов е прекратен три години и единадесет месеца след сключването му, т.е. лицето не отговаря на изискванията за предоставяне на право на дългосрочно пребиваване в страната. Следва да бъде споделено застъпеното в оспореното съдебно решение становище, че правото на пребиваване се обуславя от продължителността на последния брак на жалбоподателката с български гражданин, като не следва да се вземат предвид прекратени към настоящия момент предходни бракове. Така определената от законодателя продължителност предполага установяването на трайни отношения на територията на страната, които да са от съществено значение за поведението и реализацията на конкретното лице в бъдеще. С оглед защитата на интересите на засегнато от процедурата по чл. 40 от ЗЧРБ лице, е предвидено при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р България, категориите уязвими лица, наличието на производства по закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предстоящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето - чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Правилно съдът е приел, че при така установените по делото факти, не следва извод за наличието на семейни и родствени връзки с лица, които са трайно установени в Република България. Не съществува риск от нарушаване на правата на малолетното дете Анджелина, тъй като през последните три години то живее в друга държава с баба си. Бащата на детето осъществява контакти с него не лично, а с помощта на средства за комуникация, не се намира на територията на страната, което също води до извод за липса на опасност от нарушаване на негови права. Не е от значение за настоящото производство обстоятелството, че към настоящия момент Петкова е получила право на пребиваване в страната на друго основание. Касае се за друг административен акт, издаден в различно от контролираното за законност от съда производство. Предвид описаното, оспорения пред настоящата съдебна инстанция акт не страда от посочените в касационната жалба пороци. Същия е съобразен с приложимите в случая материалноправни норми, както и със събраните в хода на административното производство и съдебното дирене факти и обстоятелства, което го прави правилен и обоснован съобразно изискванията на АПК. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение