Решение № 1679 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2008 г.

Решение № 1679 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ивка Прахова - пълномощник на Яел Амбаш, Юдит Лин и Орна Лангер, като наследници на Аврам Леви, срещу решение № 1066 от 18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 409 по описа за 2007 г. на Административен съд - Варна. С него е отменена заповед на областния управител на област с административен център Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрен плана на новообразуваните имоти в местността "Акчелар", землище Варна, в частта й за имоти № 382 и 752. В отменената част съдът е върнал преписката на областния управител за произнасяне по същество, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената й част може да се направи извод, че се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата се отхвърли. Претендира се заплащане на направените пред касационната инстанции разноски. Ответниците - областния управител на Варненска област и Христо Апостолов Демерджиев не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като то е съобразено изцяло със заключението на вещото лице. Счита, че материалната законосъобразност на плана на новообразуваните имоти трябва да е съответна на чл. 28 ППЗСПЗЗ, които норми са специални спрямо тези на ЗУТ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба на Христо Апостолов Демерджиев от гр. Варна, с която той е оспорил заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна. Със заповедта областният управител на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местността "Акчелар", землището на гр. Варна. В жалбата се е твърдяло, че с плана имотът, който е отреден за жалбоподателя е с неправилна форма, а границата със съседния имот минава в непосредствена близост до построената сграда. Между страните не е имало спор относно тяхната легитимация. Не се е спорило и относно компетентността на органа, издал обжалваната заповед в частта й за двата имота, в това число и за спазването на административно производствените правила по издаването й. Спорът се е концентрирал върху материалната законосъобразност на заповедта, дали при издаването й са спазени нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ, в които се съдържат изискванията на които трябва да отговаря плана на новообразуваните имоти. За неговото изясняване съдът е приел заключение на вещо лице, което не е било оспорено от страните. От заключението съдът е приел за установено, че границата между двата съседни имот преминава в непосредствена близост до южната страна на сградата, построена в имот № 382, което е в нарушение на чл. 34 ЗУТ. На следващо място е прието, че новообразуваните имоти № 382 и съседният му № 752 не са били съобразени с правилното устройство на територията, относно възможностите им за застрояване и експлоатация. По искане на жалбоподателя и заинтересованите страни вещото лице е предложило вариант за изменение на плана на двата съседни имота, който е изразен и графично на приложената скица към заключението. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице, което е съпоставил с чл. 28, ал. 5 и 8 ППЗСПЗЗ, като е приел, че обжалваната част от заповедта на областния управител е незаконосъобразна, поради което я е отменил и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган за решаване на спора по същество, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. Така постановеното решение е неправилно. То е необосновано, което е довело и до неправилни правни изводи за законосъобразността на заповедта на областния управител в обжалваната й част. Това налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Христо Демерджиев е собственик на нов поземлен имот № 382, чието право на собственост е признато със заповед на кмета на общината на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 600 кв. м. Не се спори и че той е заплатил стойността на ползвателския имот. Фактическият състав на трансформацията на правото на ползване в право на собственост е завършен. По делото са представени неоспорени писмени доказателства, от които се установява, че заинтересованите страни са наследници на Аврам (Алберт) Леви, като в представеното решение № 152 от 8.12.1993 г. на бившата поземлена комисия, а понастоящем Общинска служба по "Земеделие и гори" - Варна. С него при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху овощна градина от 14 дка. Същевременно ОСЗГ е отказала реалното възстановяване на собствеността върху 7 дка от нея. Отказът е поради това, че тези имоти се владеят от други лица с нотариални актове. От приложените копия от регистъра, в който са вписани собствениците на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, се установява, че за имот № 382 с площ от 845 кв. м за собственик е вписан Христо Демерджиев, а за имот № 752 с площ от 794 кв. м са вписани наследниците на Аврам Леви, на основание цитираното решение на ОСЗГ-Варна. От данните по делото се установява, че Христо Демерджиев е обжалвал плана по реда на чл. 28б, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Неговите възражения частично са уважени от комисията, която е придала към имот № 382 част от бивш имот № 9544. Според съда, възприел заключението на вещото лице, така одобреният план на новообразуваните имоти е в нарушение на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ, поради това, че границата със съседния имот не минава на най-малкото разстояние от 4 м, от сградата в имот № 382, каквото е изискването на чл. 34 ЗУТ. Този извод на съда е необоснован, неверен и е в противоречие с чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ, според който при проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварените сгради в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти, съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, освен когато съществуващото разстояние е по-малко. От анализа на нормата следва, че могат да се спазят съществуващите правила и нормативи за устройството на територията, при проектиране на границите на имотите само когато това е възможно. В конкретният случай е приложимо изключението. Това е така защото освен, че сградата в имот № 382 е построена на регулационната линия, целият терен е с голяма разлика в нивата, със затруднен достъп, което е и наложило изграждането на няколко подпорни стени в южната му част. От това следва, че възможността за проектиране на границите на имота в съответствие с нормативните правила е невъзможно. Съдът при правилно установени факти е направил неправилни правни изводи за приложимостта на конкретната материално правна норма. Той е възприел, че изискването на чл. 34 ЗУТ трябва да бъде спазено, вместо прилагането на изключението на специалната норма на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Този му необоснован извод е довел и до следващият погрешен такъв, че плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част е изработен в нарушение на материалният закон. Този порок е се е отразил и в заповедта на областния управител, който е одобрил решението на комисията след изпълнението на процедурата по чл. 28б ППЗСПЗЗ, поради което е отменил заповедта в обжалваната й част. Следващият порок според съда е нарушението на чл. 28, ал. 5 ППЗСППЗЗ със заповедта на областния управител. Освен, че съдът е повторил съдържанието на нормата не е отразил точно в какво се изразява нарушението, след като имота има достъп до два пътя. В какво се изразява затруднението при експлоатацията на имота не може да се установи, освен че имотът попада в терен с различни нива и по обективна даденост експлоатацията му е затруднена. Вярно е, че в имота има изградени подпорни стени, за които се твърди, че са от жалбоподателя. Но в правилника няма изискване при устройството на имота границите и формата му да са съобразени и с изградените подпорни стени. Следователно, след като имотът има достъп до два пътя и лицето му има широчина на единия от тях, каквото е изискването на чл. 28, ал. 5 и 9 ППЗСПЗЗ заповедта и в тази й част не е в нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил, че с предложеният вариант за изменение на плана в частта му на границата между двата имота, на жалбоподателя всъщност се предоставя много по-голяма площ отколкото му е призната със заповедта и отделно вписана в регистъра на имотите. За жалбоподателя - ползвател, признат за собственик на 600 кв. м е отреден имот с площ от 845 кв. м, докато вариантът предложен от вещото лице е с площ от 852 кв. м. Ако между собствениците на двата съседни имота се постигне съгласие за изменението на плана, каквото е изискването на § 4к, ал. 8, т. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ няма пречка планът да бъде изменен по реда на чл. 28в ППЗСПЗЗ. Но предложената промяна, за която има възможност от вещото лице не може да бъде възприета като незаконосъобразност на плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част, както необосновано е приел и съда. Решението на съда е неправилно, като необосновано, защото съдът при правилно установена фактическа обстановка е извел погрешни правни изводи относно спазването на материалния закон от административния орган. Това налага неговата отмяна и вместо него постановяване на друго решение по съществото на спора. По изложените съображения заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея ще следва да се отхвърли. Искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на касационните жалбоподатели, с оглед изхода на спора, като основателно ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. От данните по делото се установява, че заинтересованите страни са направили разноски за вещо лице от 150 лв., внесени с платежно нареждане № МО 1589 от 15.02.2008 г. Те ще следва да бъдат заплатени от жалбоподателя - Христо Апостолов Демерджиев. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение