Решение № 9599 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2010 г.

Решение № 9599 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Никола" ООД, чрез управителя Габриеле Клазен и по касационна жалба на столична община Район Витоша чрез юрисконсулт М. Салкова срещу решение № 21 от 5.1.2010 г. по адм. дело № 5024/2008 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата по касационните жалби Еленка Михайловска чрез адв. В. Михалева изразява становище за неоснователност на касационните жалби, а останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд приема, че касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-159 от 24.07.2008 г. на Кмета на Столична община район "Витоша" по жалбата на Еленка Михайловска. С оспорената заповед е наредено на основание чл. 190, ал. 6 от ЗУТ прокарването на временен път върху части от имот без пл. № - собственост на Столична община и поземлен имот с пл. № 55 до кв. 8, местност в. з. "Бояна" по плана на гр. София за осигуряване на достъп по УПИ V-955, кв. 8. Изложени са мотиви в заповедта, че временният път следва одобрената регулация по улица - тупик с о. с. 276а-о. т. 276б-о. т. 276в, а собствениците на поземления имот които ще обслужват временния път се задължават да заплатят обезщетение за една година на правоимащата Елена Михайловска. За да постанови съдебния си акт с този резултат, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице, с приложени към него скици не е оспорено от страните и е прието като компетентно. Съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице е приел, че УПИ V-955, кв. 8, който е собственост на "Никола" ООД граничи с улица от о. н. 274-о. т. 333 -о. т. 334 и от нея се осъществява влизането в господстващия имот, като тази улица е обособена и проектирана на място, освен че е проктарана, същата е открита и реализирана, а обстоятелството дали същата е годна за използване от моторни превозни средства е обстоятелство извън предмета на разпореденото със заповедта прокарване на временния път по улицата-тупик. С тези съображения съдът е приел, че не са налице основанията за прокарването на временния път съгласно посоченото в заповедта правно основание - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. Изложени са съображения, че заповедта не е мотивирана. Съдът неправилно е интерпретирал фактите и неправилно е приложил материалния закон. Със заключението на вещото лице се установява, че със заповед № 330 от 13.11.1967 г. е одобрена новата улица тупик ОК 276а-276б-276в и новия УПИ VI-55. В раздел III-т. 2 от заключението се установява, че по предвидената съгласно регулационния план улица от ОТ 274-ОТ-333-ОТ-334 на място е обособена улица, която е с променлива ширина от 3 до 3,60м., между изпълнените огради на УПИ. За сметка на площта от тази улица, покрай оградата от западна страна на УПИ се изпълнени шахти и бетонова канавка, обшита с ламарина за оттичане на повърхностните води. От източна страна на тази улица са монтирани бетонови ел. стълбове. Изложено е, че липсва трайна настилка, а улицата е ситуирана перпендикулярно по наклона на терена, което я правил почти невъзможна за използване от обикновени моторни превозни средства, а същата е годна за използване само от пешеходци. Тази характеристика на улицата в заключението на вещото лице, налага извода, че тя не би могла да осъществи транспортна връзка с превозни средства с процесното УПИ. Установяването на това обстоятелство - липсата на възможността за транспортен достъп до процесния имот е относимо за настоящото производството и за основанието на което е издадена заповедта. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 190 от ЗУТ, тъй като по действащия регулационен план е предвидена, но не е реализирана улица-тупик с о. т. 276а - о. т. 276б - о. т. 276в, по трасето на която е предвиден временния път, който се прокарва през имот без планоснимачен номер - собственост на Столична община и поземлен имот № 55, без да се засягат сгради и постройки. Наложеният извод в обжалваното решение в обратния смисъл, както и извода за липсата на мотиви в заповедта не съответстват на събраните по делото доказателства. Приложените доказателства към административната преписка сочат, че при издаването на заповедта административният орган се е съобразил с експертното становище на на главния архитект на Столична община, проето с в протокол № РД-69а-14 от 29.03.2007 г. от комисия на Столична община, което становище кореспондира със заключението на вещото лице по настоящото дело. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Върховният административен съд, второ отделение приема, че следва обжалваното решение да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Еленка Василева Михайловска от гр. София против заповед № РД-09-159 от 24.07.2008 г. на Кмета на Столична община, район "Витоша като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение