Решение № 11996 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 13006 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело 267/2024 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 69-ти състав, е отхвърлил жалбата на Санитас Хеълткеър ЕООД, ЕИК 202711042, с адрес за кореспонденция:гр.София, [улица], aп. [номер], с искане за прогласяване на нищожността на Ревизионен акт Р-22221123000177-091-001 от 21.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и е осъдил Санитас Хеълткеър ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Санитас Хеълткеър ЕООД в частта за проверка на законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221123000177-091-001 от 21.08.2023 г., потвърден и изменен с Решение 1595 от 10.11.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и е прекратил производството по делото в тази му част. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Санитас Хеълткеър ЕООД, ЕИК 202711042, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], aп. [номер], представлявано от управителя д-р Е. Кючуков, чрез пълномощника му адв. Е. Чечев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В същата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт С. Станчева взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата Санитас Хеълткеър ЕООД, ЕИК 202711042, с адрес за кореспонденция:гр.София, [улица], aп. [номер], с искане за прогласяване на нищожността на Ревизионен акт Р-22221123000177-091-001 от 21.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, както и е оставил без разглеждане жалбата на Санитас Хеълткеър ЕООД в частта за проверка на законосъобразността на същия ревизионен акт. Решаващият съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, в това число издадените заповеди във връзка с ревизията, предмета на дейност на дружеството, констатациите за определяне на допълнителни задължения по ДДС и за корпоративен данък, проведеното административно оспорване. Мотивите на административния съд относно възражението за нищожност на ревизионния акт са изложени на стр. 5 7 от решението, л.414 416 от първоинстанционното дело. Систематизирани за целите на настоящето изложени същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите на чл.10,ал.9 ЗНАП относно възможността за провеждане на ревизия от органи на една териториална дирекция по отношение на лица, по отношение на които са компетентни органи от друга такава /чл.8 ДОПК/; чл.7 и чл.8 ДОПК относно компетентността на органите по приходите, чл.12,ал.6 ДОПК , който въвежда изключение от общото правило за компетентността. 2. Прието е, че възможността за промяна на териториалната компетентност е приложима и в ревизионното производство, в което разпоредбата на чл.112, ал.2, т.1 ДОПК урежда компетентност на възложителите на ревизията, определена от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Посочено е, че съгласно чл.8, ал.1 от ДОПК компетентна ТД на НАП в случая е в София, и именно посочената териториална компетентност е променена в процесната ревизия на основание законовата възможност по чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.9 ЗНАП. Отбелязано е, че това е сторено със Заповед З-ЦУ-100 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителен директор на НАП, чиято компетентност произтича от Заповед ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 г. на изп. директор на НАП. 3. На отделен ред е посочено, че за доказване компетентността на възложителя на ревизията ответникът е представил Заповед З-ЦУ-100 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителен директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП е разпоредено служителите на ТД на НАП, посочени в Заповед З-Ц-1997 от 04.11.2022 г., издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК, да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол, за които компетентна териториална дирекция по чл.8 от ДОПК е ТД на НАП София, а правомощията на заместник изпълнителния директор на НАП да издава заповеди по чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.8 и ал.9 от ЗНАП произтичат от Заповед ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която той е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл.7, ал.1, и чл.8 от ДОПК (л.376). 4. На отделен ред на стр.5 от решението първоинстанционният съд е разгледал въпроса за компетентността на административния орган, като е направено позоваване както на норми на ЗАП/отм./, така и на тълкувателно решение 2 от 14.05.1991г- по гр.д. 2/91г. на ОСГК на ВС. Изграден е извод, че компетентността на административният орган е законово призната способност на даден орган да издаде точно определен административен акт - по материя, по място и по степен, и след като тя произтича от закона, то законов нормативен акт може да уреди конкретни хипотези на промяна на компетентността. Като такава законова разпоредба е посочена нормата на чл.12, ал.6, изр.1 от ДОПК (в сила от 01.01.2021г.), според която правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор, а в идентичен смисъл е и чл.10, ал.9 от ЗНАП (в сила от 01.01.2021 г.) - при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл.8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Съдът е приел, че неотносима към тази хипотеза е нормата на чл.112,ал.3 ДОПК. 5. Изграден е извод, че със законовите промени на чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.9 от ЗНАП, в сила от 01.01.2021 г., законодателят е уредил възможност за промяна на териториалната компетентност по чл.8, ал.1 ДОПК и възлагането й на органи от териториално некомпетентна по чл.8, ал.1 от ДОПК териториална дирекция. Посочено е, че в подкрепа на изложеното са мотивите за приемането на визираните законови промени, а именно да се позволи на изпълнителния директор на НАП да управлява ресурсите на агенцията по ефективен и ефикасен начин. Според решаващия съд, уредената от чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.9 от ЗНАП законоустановена възможност за промяна на териториалната компетентност не не се нуждае от някаква допълнителна необходимост от мотивиране, доколкото се касае за упражняване на правомощия при оперативна самостоятелност, но дори да се застъпи противна теза, то в случая е налице подобно мотивиране с доказателствата, представени с молба на ответника от 16.05.2024г. (л.278 и сл.) Указание изх. 20-00-70/29.04.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, Докладна записка изх. 93-00-5429 от 03.11.2021 г. на директора на Дирекция Контрол при ЦУ на НАП и Доклад изх. 93-00-2957 от 01.07.2022 г. на директора на Дирекция Контрол при ЦУ на НАП. 6. На основание изложеното до тук е изграден генерален извод, че процесната ревизия е възложена от компетентен териториален орган по приходите. 7. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт, както и другите издадени документи във връзка с провеждане на ревизията са подписани с валидни електронни подписи. 8. На стр.7 от решението административният съд възпроизвел мотиви относно понятието нищожност на административен акт в светлината на правната теория и съдебната практика. Изграден е краен извод, че не се установяват визираните основания за нищожност на процесния РА ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, РД и РА са издадени от надлежно определени приходни органи и подписани с валидно квалифицирани електронни подписи, както и в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, на валидно правно основание и в съответствие със законовата цел, поради което е дължимо отхвърляне на оспорването в частта по искането за прогласяване нищожност на РА. Съществените мотиви относно недопустимостта на жалбата в частта й за оспорване на материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр. 8 и 9 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. На стр.8 от решението са възпроизведени твърденията на страните относно начина и датата на подаване на жалбата против ревизионния акт, след потвърждаването му по административен ред. Принципно администрацията поддържа тезата, че жалбата е подадена в Д ОДОП София, където е входирана под 53 04 870 на 30.11.2023г. и се явява просрочена, тъй като преклузивния срок за оспорване изтича на 28.11.2023г., вторник, работен ден. Жалбоподателят поддържа теза, че е подал пощата по пощата на 27.11.2023г., като това е станало чрез пускане на плика адресиран до Д ОДОП София в пощенска кутия, а не препоръчано, поради което не може да представи други доказателства, освен клеймото на пощенския плик. 2. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е този, който трябва носи доказателствената тежест да докаже, че жалбата е подадена в срок. 3. На отделен ред е описана предоставената информация от Български пощи ЕАД относно начина на изпращане и доставка на такъв вид пощенски пратки, както и дадените след това обяснения от представителя на жалбоподателя, че не може разполага с оригинала на пощенския плик, а е заснел плика в момента на подаване. 4. Първоинстанционният съд е приел , че от събраните от делото доказателства не може да се приеме, че жалбоподателят е доказал благоприятния за него факт, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.156,ал.1 ДОПК. Изложени са мотиви, че твърдението му, че е жалбата е подадена чрез пощенския оператор Български пощи ЕАД не е доказано, като според информация на последния липсват данни за непрепоръчани пратки, приети на гише или събрани от общодостъпната пощенска кутия, приети на дата 27.11.2023г. в Пощенска станция Сливница 2200, където според печата на плика е подадена пратката. Според съда жалбоподателят не е положил дължимата грижа на добър стопанин да подаде пратката по начин, който да осигурява надлежното й проследяване и получаване. Като нелогични са определени обясненията на страната относно заснемане на плика към момента на приемането му, както и защо пратката е подадена в гр.Сливница, където страната няма обект. Направен е краен извод, че жалбата на Санитас Хеълткеър ЕООД, ЕИК 202711042, не е подадена по пощата на твърдяната дата 27.11.2023г. и единственият дължим извод в случая е, че жалбата се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. По отношение на частта от решението на административния съд, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по искане за прогласяване на нищожност на ревизионния акт , в касационната жалба /както и допълнително представените молби и жалби/ не се излагат конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка за правилност на решението в тази насока , настоящата съдебна инстанция констатира следното: Съгласно решението по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник - директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 от ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 от ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски . С оглед изложеното правилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт не е нищожен. При условията на чл. 221,ал.2 АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. Първоинстанционното решение се явява правилно и в прекратителната му част, в която част същото има характер на определение. В касационната жалба на Санитас Хеълткеър ЕООД, ЕИК 202711042, против тази част от решението се поддържат оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че е представен пощенски плик с клеймо, който доказва факта на подаване на жалбата в срок, и като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Направените оплаквания са неоснователни. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд защо жалбата не е подадена в срок , поради което същата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че няма логика страната да снима пощенския плик с поставеното на него пощенско клеймо, ако пликът е бил пуснат в общодостъпна пощенска кутия за доставка. Ако същият е подаден на гише в пощенска станция, то пък е нелогично това да не се направи чрез препоръчана пратка предвид значението на факта за подаване на жалбата в срок. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и в тази му част. При този изход на процеса дружеството касатор Санитас Хеълткеър ЕООД, ЕИК 202711042, следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза ответната Д ОДОП София , юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000лв., съобразено с характера на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,