Решение № 10946 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2014 г.

Решение № 10946 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юлия Янкова Мутафчиева против решение № 5032 от 21.07.2014 г., постановено по адм. д. № 103/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - Комисията за защита от дискриминация, Тихомир Георгиев Хиновски и директорът на основно училище "Васил Левски" - гр. Кнежа не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Юлия Янкова Мутафчиева против решение № 305/28.11.2013 г. по преписка № 2/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че по отношение на Юлия Янкова Мутафчиева не е извършена дискриминация от Тихомир Георгиев Хиновски в лично качество и като директор на основно училище "Васил Левски". За да постанови този резултат, първоинстнационният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Жалбоподателката не е посочила факти, въз основа на които може да се направи предположение, че спрямо нея е налице дискриминация. По делото са представени множество жалби от Мутафчиева против Хиновски до различни държавни институции, както и жалби от Хиновски против Мутафчиева, което обосновава влошени личности отношения между двамата, но не и дискриминация на жалбоподателката по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Законосъобразен е изводът на съда, че при прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката поради съкращаване на заеманата от нея длъжност не е осъществена дискриминация по признак възраст. Твърдението на Мутафчиева, че първоначално директорът на училището - Хиновски й е предложил да заеме длъжността "начален учител", тъй като изпълняваната от Мутафчиева длъжност "педагогически съветник" подлежи на съкращаване, а в последствие на тази длъжност е назначена Надежда Цветкова не обосновава наличие на дискриминация по признак възраст, тъй като последната е заемала длъжност "старши учител", която не се съкращава, а Мутафчиева не е кандидатствала за заемане на длъжността, на която впоследствие е назначена Цветкова. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че по отношение на Цветкова и Мутафчиева не са налице сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, за да е налице дискриминация по признака възраст. Законосъобразно съдът е приел, че не е налице дискриминация и на основание лично положение, тъй като жалбоподателката не е посочила обективен, същностен за личността й белег, на основание на който същата е била по-неблагоприятно третирана в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. Правилно е и заключението на съда, че спрямо Мутафчиева не е осъществена дискриминация и по признак политическите й убеждения и принадлежността й към определена политическа партия, различна от тази, в която членува директорът на училището. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че длъжността, заемана от жалбоподателката - "педагогически съветник" е единствена и е съкратена и за работодателя не е имало задължение да извърши подбор, поради което не са налице, а и не се твърди да е имало други лица, които при сравними сходни обстоятелства да са останали на работа вместо жалбоподателката и това да е било поради политическите им убеждения и членуването в политически партии. От събраните по делото доказателства не е установено Мутафчиева да е поставена в неблагоприятно положение на основание защитен признак в сравнение с друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката предмет на защита. За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона. В случая нито пред комисията, нито в първоинстанционното производство е установено, че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката е по признак "възраст, "политически убеждения" и "лично положение". Доводите в касационната жалба, че не са разгледани твърденията за дискриминация по признаците лично положение, политическа принадлежност и възраст, са неоснователни. Както Комисията за защита от дискриминация, така и първоинстанционният съд са обсъдили твърденията на жалбоподателката за извършена дискриминация по всички посочени от нея защитени признаци и предвид събраните доказателства правилно са стигнали до заключения за липса на дискриминация. Твърдението, че съдът не е коментирал в решението си особеното мнение на чл. от състава на Комисията за защита от дискриминация не обосновава неправилност на обжалваното решение. От една страна след като съдът е приел, че решението на комисията е законосъобразно, то за същия не е налице задължение да коментира особеното мнение. От друга страна особеното мнение изразява несъгласие с разпределяне на доказателствената тежест и съгласие с крайния резултат за липса на дискриминация. Членът на състава, подписал особеното мнение изрично посочва, че същото не засяга крайния извод за липса на дискриминация т.е. особеното мнение се отнася само до изразените мотиви за разпределяне на доказателствената тежест по отношение на твърдяната дискриминация по признак политически убеждения, като излага съображения, че по отношения на този защитен признак жалбоподателката е посочила факти за наличие на дискриминация, но е проведено насрещно доказване, с което е установено, че дискриминация не е извършена. Позоваването на декларацията на Валери Маршалов, е неоснователно. Същата е представена в съдебното производство, поради което не е писмено доказателства по смисъла на ГПК и правилно не е ценена от съда. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен изводът, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателката не е осъществена дискриминация. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,